Финансовите министри на страните от еврозоната обявиха намерение за приемането на България в механизма ERM II – преддверието на общия валутен съюз след около година, бе съобщено късно в четвъртък от Брюксел. Съветът на ЕС конкретизира, че оценката за готовността на страната за влизане ще бъде направена от Европейската централна банка (ЕЦБ). Брюксел даде знак, че е готов да насърчи желанието на българските власти за присъединяване към подготвителния механизъм, обвързано с поет комплекс от ангажименти за допускане на независим банков надзор, законодателни, икономически и социални реформи за ускоряване на конвергенцията – сближаване със западноевропейските доходи.
България ще започне тясно сътрудничество с Европейската централна банка и (при добри резултати във финансовия сектор и достатъчна ефективност на институциите) в рамките на една година страната може да влезе в т.нар чакалня на еврото – ERMII и в Банковия съюз. Това бе потвърдено и на специалната пресконференция на Еврогрупата.
(Валутният механизъм или Механизъм на валутните курсове (Еxchange rate mechanism – ERM) е система, въведената от Европейската общност през март 1979 г. Като част от Европейската парична система (European Monetary System – EMS), която по онова време включва девет страни. Нейната цел е да намали колебанията на валутните курсове и да подготви създаването на Икономическия и паричен съюз (Economic and Monetary Union) и въвеждането на общата валута – евро (от 1999 г.).
„Приемаме, че България ще влезе едновременно в ERMII и Банковия съюз и ще поеме последващи ангажименти след това”, обяви председателят на Еврогрупата Марио Сентено като подчерта, че след кризата еврото е много по-солидно именно заради Банковия съюз. Така страната ни ще стане първата, чийто големи банки ще минат под надзора на евроинституции преди реалното приемане на единната валута при успешен край на преговорните процедури.
Така страната ни ще стане първата, чийто големи банки ще минат под надзора на евроинституции преди реалното приемане на единната валута при успешен край на преговорните процедури.
Следва засилване на надзорните мерки в банковия и небанковия финансов сектор, подсилване на институциите, ефективна борба с прането на пари. ЕК и ЕЦБ ще следят строго за ефективното следване на политическите, законодателни и институциални ангажименти на България, съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност чрез Механизма за сътрудничество и проверка.
България поема съществени политически задължения, гарантиращи плавния преход. Свързано с банковия надзор се очаква да бъде изпратено искане за влизане в тясното сътрудничество с ЕЦБ по действащите процедури и да започне незабавно подготовката за получаване на ключовата за вход в чакалня оценка от Франкфурт (Европейската централна банка).
София е обявила в края на м.юни с официално писмо на финансовия министър и на управителя на БНБ, че има готовност веднага след като получи положителен знак от европейските власти да подаде заявка за присъединяване към банковия съюз, след като през пролетта стана ясно, че това се поставя като ново предварително условието за отваряне на пътя към последната контролна зона на ERM II преди решенията за присъединяване към еврото. Искането на София за влизане в ERM II е това да стане догодина, юли, 2019. Брюксел не конкретизира дата.
Конкретните ангажименти, които България поема са седем. Сред тях: влизане в Банковия съюз, засилване на банковия надзор – на макропруденциалния надзор (контрол над финансовата система като цяло с цел предотвратяване или намаляват рисковете за финансовата система), на надзора на небанковия финансов сектор (клирингови къщи, застрахователи, управляващи дружества). България приема още комплекс задължения, свързано с борбата с прането на пари, управлението на държавните предприятия и уреждането на проблемите с изпадането в несъстоятелност. Подобряването на ефективността на институциите, на стабилността на финансовия сектор и на резултатността на работа на икономическите структури са също в пакета ангажименти.
В процеса на присъединяване към ERM II от България се очаква да ускори темпото на икономически растеж по конвергентните програми.
От българските власти се изисква изрично, подчертано и в официалното съобщение на Брюксел, и на тематичния брифинг, да извършат докрай наблюдаваните от Комисията реформи в рамките на механизма за сътрудничество и проверка в областта на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и срещу организираната престъпност предвид тяхното особено значение за финансовата система и цялостната стабилност.
ЕК и ЕЦБ ще следят процесите на изпълнение по всички линии и когато програмите бъдат финализирани, ще бъде взето решението за присъединяване на България към преддверието на еврозоната.
Съветът на ЕС уточнява, че в бъдеще ще бъде прилаган същият подход и към всички други държави от общността, които искат да влязат в чакалнята на еврото.
Първото решение – за влизане в банковия съюз ще се вземе от ЕЦБ, а това за ERM II – от държавите в Еврогрупата, Дания и ЕЦБ при положително становище на ЕК.
Оптималният срок за даване на допуск до чакалнята на еврозоната при положителна оценка е една година, става ясно от изявленията на информацията. Периодът до оценката може да бъде удължен на повече от 12 месеца, ако има забавяне в изпълнението на някои от препоръките на Европейската централна банка.
Влизането в чакалнята, впоследствие в еврозоната, се приемат винаги положително от инвеститорите. Реалното влизане в процеса на присъединяване създава предпоставки за ускоряване на икономическия растеж и за подобряване на бизнес-средата, съответно за утвърждаване на по-високи правни стандарти във всяка от напредващите към еврото страни, показват практиката и експертните анализи.
Опитът на всички източноевропейски държави, изминали пътя до еврозоната преди България показва, че икономическите предимства са налице още на предварителен етап – на присъединяване към валутния механизъм ERM II. Неизменно автоматично се повишава кредитният рейтинг на успяващите да се приближат към еврото държави, което е предимство за намаляване на цената на финансиране, увеличаване на инвестициите, ускоряване на икономическия растеж и по-високи доходи. Значим привлекателен фактор за инвеститори е подобрената репутация на банките, на надзора, които имат като гарант и независим външен контрол върху финансовите институции.
Скорошен анализ на авторитетния тинк-танк Centre for European Policy Studies в Брюксел показва, че новите държави членки от Централна и Източна Европа, които се присъединиха към еврото след 2004 г., вървят с по-бърз темп към изравняване на доходите със средния европеец от предварително очакваното, макар да стартират от много ниски нива.
Същевременно членството във валутния съюз осигурява при криза достъп до допълнителна фискална подкрепа – фонд засега от 700 милиарда евро, според последните решения на Брюксел. Специално в България бизнесът ще пести – заради по-ниски разходи за транзакции – 450 млн. евро годишно, което е почти 1% от БВП на страната, значим ресурс за насочване към нови проекти, за икономически растеж.
