Дипломатическите отношения между САЩ и Турция, страна членка на НАТО, са пред прекъсване, след като администрацията на Доналд Тръмп предприе извънредни санкции по Глобалния закон Магнитски срещу двама членове на кабинета на Ердоган – министърът на правосъдието Абдулхамит Гюл и министърът на вътрешните работи Сюлейман Сойл. Повод за действията на Вашингтон е продължилото вече 21 месеца задържане на американския пастор Андрю Брънсън, арестуван след неуспешния опит за преврат в Анкара от лятото на 2016.
Последствията от мерките
Предвижда се блокиране на активите на Гюл и Сойл на американска територия, забрана да влизат в страната, както и включване в списъка с лица, с които американските граждани и корпорации нямат право да извършват сделки. Ограниченията по Закона Магнитски имат за цел да принудят чуждестранните правителства да променят политиките си. В този случай съобщението на администрацията е ясно: „Освободете Брънсън“.
Санкциите дойдоха малко повече от месец след президентските избори в Турция (24 юни), които дадоха на преизбрания Ердоган авторитарни правомощия. Мерките ще се отразят на и без това нестабилната ситуация в Близкия изток, тъй като Турция граничи с размирните Иран, Ирак и Сирия.
Не на последно място, позицията на Вашинтон е още един удар по цената на турската лира, а оттам – по икономиката на страната, която е 17-та по големина в света. Очакванията са проблемите й да се задълбочат, след като през юни САЩ въведе наказателни мита за внос на стомана (50%) и алуминий (20%) от Турция. С този си ход, Доналд Тръмп извади страната от пазара в Съединените щати, който съставлява 13% от износа на стомана на Турция.
Неочакван обрат
Конфликтът между двамата световни лидери тлее от доста време, а задълбочаването му напоследък, може да внесе повече хаос в световните дела.
След събитията от лятото на 2016, Ердоган заяви, че превратът срещу него е бил дирижиран от САЩ и по-специално от намиращия се по собствена воля в Пенсилвания мюсюлмански духовник Фетуллах Гюлен. Анкара поиска екстрадирането му, а американските власти отхвърлиха това. Последва задържане на американски граждани в Турция, явно с цел Вашингтон да бъде изнуден и те да бъдат разменени срещу Гюллен.
Санкциите срещу двамата министри от страна на Тръмп са изненадващ ход, тъй като по време на срещата на НАТО в Брюксел през юли изглеждаше сякаш американският президент се е споразумял с Ердоган за освобождаването на пастора.
В замяна на това Съединените щати трябваше да върнат турския банкер Мехмет Хакан Атилла, който е осъден на 32 месеца затвор, да излежи останалата част от присъдата си в Турция. След срещата си с Ердоган, Тръмп дори подметна за „допълнителна услуга“ – да помоли Израел да освободи задържания турски гражданин Ебру Озкан. И това на практика се случи, малко по-късно.
Вашингтон искаше пастор Брънсън да бъде освободен незабавно, но формалностите по прехвърлянето на турския банкер щяха да отнемат две или три седмици. В крайна сметка, сделката пропада, след като Турция поиска още отстъпки от Вашингтон, включително намаляването на наложената от американското министерството на финансите глоба срещу турската държавна банка Halkbank, обвинена в заговор за нарушаване санкциите срещу Иран, както и обещанието да преустанови всяко следващо наказателно преследване.
В крайна сметка, американската администрация даде на Ердоган краен срок до миналата сряда, да освободи Андрю Брънсън, който е под домашен арест в дома си в Измир. Вместо това, турската страна започва да увърта и изпрати делегация във Вашингтон. Поради провала на преговорите, САЩ отговаря с наложените санкции.
Храна за конспиративни теории
Всъщност няма нищо лошо в това, че САЩ полага усилия да освободи несправедливо задържаните си граждани в Турция. В медиите придобиха известност и още няколко подобни случая със задържани американци в страни, управлявани от авторитарни режими – Венецуела и Северна Коеря. Официален Вашингтон и международната общност осъждат нарушаването на човешките права в тези държави, но администрацията на Тръмп си позволява да сключва сделка с тях, заменяйки един затворник за друг. На практика, освобождаването на американци, попаднали в затвор зад граница, не е същото като защитата на човешките права. И това, че съответните правителства са сключили или ще сключат сделка със САЩ, не означава, че ще започнат да спазват правата на собствените си граждани.
Не на последно място – интересно е, че дипломатическите усилия на САЩ са насочени към освобождаването от Турция на един конкретен човек, макар че там има и други задържани американци. Освен това, впечатление прави и цената на сделката: Съединените щати дават твърде много за пускането на свой гражданин, което поставя логичния въпрос – да не би Бърстън да е шпионин в расо?
Прилагането на санкции по Глобалния закон Магнитски в случай „Брънсън“ изглежда като недодялан ход на страна на американската администрация и зачеркване на относителния успех, който мерките имаха до сега.
