„Сделка или не ?“– в последно време този въпрос засенчи всички останали горещи теми в Европейския съюз. В същност, преговорите с Обединеното кралство стигнаха до такава точка, в която или трябва бързо да се направят компромиси и да се вземат решения, или да се обяви официално, че сделка няма да има и да се ускори необходимата подготовка, както от страна на напускащата държава, така и от страна на оставащите 27 държавите в ЕС.
Известно е, че предложението „Чекърс“ на Тереза Мей не беше посрещнато с овации нито от Европейския съюз, нито от широката британска общественост, нито от част от собствените й съпартийци. То е подложено на остри критики – някои виждат в него скрити намерения за оставане в ЕС, други го квалифицират като „нереалистично“, поради нарушаване единството на единния пазар, защото той се състои от четири свободи, а не само от свободно движение на стоки. Към това трябва да добавим и проблема с границата на ирландския остров, чието решение беше определено от комисаря Гюнтер Йотингер като „мисия невъзможна“. В оставащото кратко време за преговори, постигането на сделка изглежда все по-малко вероятно, въпреки че и двете преговарящи страни публично твърдят, че работят усилено за нейното постигане.
Какви са въпросите, по които може да се постигне съгласие и кои са тези, по които има „червени линии“ и за двете преговарящи страни?
Предложението на Тереза Мей съвпада в голяма степен с вижданията на Европейския съюз в сферите на вътрешната сигурност, сътрудничеството във външната политика и военното сътрудничество. Съществува възможност за постигане на взаимноприемливи решения по някои секторни въпроси – например, в областта на транспорта и по-конкретно в авиацията. Възможно е да бъде удовлетворено желанието на Обединеното кралство да остане в периода 2021-2027г. в някои от европейските програми – например в сферата на изследванията, но при условията, които се прилагат за трети страни. В Европейския съюз има съгласие и с предложението бъдещите отношения с Обединеното кралство да се изградят под формата на зона за свободна търговия.
Съществуват, обаче, две искания на Обединеното кралство, с които Европейският съюз не може да се съгласи, тъй като те противоречат на целостта на единния пазар.
Първото от тях е свързано с търговската политика и митническите въпроси. Известно е, че Европейският съюз има обща търговска политика, която е пряко свързана с функционирането на единния пазар. В рамките на общата търговска политика се прилага обща митническа тарифа и се сключват търговски споразумения с трети страни.
Обединеното кралство настоява за собствена търговска политика и за възможността да сключва търговски споразумения, като в същото време остане в митническото пространство на ЕС. Това на практика означава да се предостави свобода на Обединеното кралство да договаря с търговски партньори по-ниски мита като едновременно остава в единния пазар за стоки в ЕС. Подобна ситуация би поставила европейските фирми в по-неизгодно положение и може да доведе до щети за тях. Казано накратко, Обединеното кралство иска да прилага собствени мита, като едновременно с това предлага да събира от името на ЕС митата за стоки, които влизат през британската граница, но са предназначени за единния пазар. Много трудно, дори невъзможно е това предложение да бъде прието от ЕС.
Разбираемо е, че тези които пожелаха Брекзит, искаха връщане на пълната свобода на Обединеното кралство в областта на търговията и контрола на границите. Но е трудно това да се съвмести с искането за оставане в единния пазар и то само в частта му за свободното движение на стоки. Същото се отнася и за европейските стандарти. Изборът кои европейски стандарти да бъдат прилагани и кои не, при участието в единен пазар, би създало неравнопоставеност в търговията – европейските фирми ще са задължени да ги спазват, а британските ще следват други правила. Ако обобщим, стремежът на Обединеното кралство е участие в единен пазар „а ла карт“ – както в ресторант човек може да избере от менюто само това, което харесва и с удоволствие консумира. С тази разлика, че Европейският съюз не е ресторант!
Какво предлага по този въпрос Европейският съюз, за да се излезе от задънената улица на преговорите? Обединеното кралство да остане временно в митническия съюз за срок вероятно по-дълъг от предвидения преходен период до 2020г., като продължи да прилага външните тарифи на ЕС, докато бъде договорено евентуално споразумение за свободна търговия.
Това, обаче, означава, че Обединеното кралство трябва да се прости със сключването на собствени търговски споразумения с други държави през периода на временното участие в митническия съюз. Британската страна едва ли би се съгласила с предложението, особено като се има предвид желанието за сключване на такива споразумения колкото е възможно по-бързо.
Другата „червена линия“ е проблемът със Северна Ирландия. Обединеното кралство напуска ЕС, а това ще означава проверки на границата – митнически, ветеринарни, санитарни, данъчни и т.н., които днес не съществуват. Има съгласие между преговарящите страни, че тези проверки не бива да се осъществяват на границата между Република Ирландия и Северна Ирландия, за да не се наруши крехкото равновесие, мир и съгласие, постигнати с много трудности между двете части на острова. Но тогава къде да бъде тази граница? Тереза Мей категорично заяви, че не приема създаването на митническа граница между Северна Ирландия и Обединеното кралство. Разбира се, този въпрос е политически много чувствителен и е разбираемо изявлението й, че Обединеното кралство е неделимо. Но същото може да се твърди и за единния пазар на Европейския съюз – той също е неделим.
Какво е предложението на Европейския съюз за разрешаване на ирландския проблем? Северна Ирландия да остане част от единния пазар на ЕС, за да се реши въпросът с границата с Република Ирландия. Но това означава, че ще са необходими проверки на стоки, транспортирани от останалата част на Обединеното кралство до Северна Ирландия. Мишел Барние предлага това да се направи „по възможно най-малко натрапчив начин“, с попълване на митнически декларации онлайн и проверки, включващи „сканиране на баркодовете на камионите или контейнерите“, което може да става на фериботите или транзитните пристанища, дори директно в складовете на фирмите. Това положение може да продължи, докато бъдат договорени окончателно бъдещите взаимоотношения между Европейския съюз и Обединеното кралство.
По преодоляването на тези две основни „червени линии“ работят денонощно и двата преговорни екипа, както заяви Мишел Барние. Той подчертава, че ако предложенията на Европейския съюз бъде приети, те ще действат временно докато няма друго споразумение с Обединеното кралство – например, споразумение за свободна търговия или споразумение от рода на това, което беше сключено с Канада.
Очевидни са трудностите за разрешаване на тези проблемни въпроси. Различията са значителни и могат да бъдат обобщени в „неделимо Обединено кралство срещу неделим единен пазар“. Възможно ли е сближаване на позициите – в краткото време, което остава за преговори?
Отговорът е по-скоро не, въпреки че на ниво преговарящи се появи информация, че сделка ще има. Междувременно подготовката за излизане без сделка се осъществява с пълна сила и от двете страни на Ламанша. Европейската комисия е изпратила над 70 документа с инструкции до европейските фирми за посрещане на промените, които биха настъпили при липсата на споразумение.
В държавите членки също се обсъждат и предприемат мерки – например, във Франция е внесен специален законопроект, който да позволи на правителството да сведе до минимум затрудненията, които биха възникнали при Брекзит без споразумение. Вече е взето решение да бъдат назначени 700 допълнителни митнически служители, половината от които до края на годината, за да се подготвят за тази ситуация. В Обединеното кралство също тече подготовка за излизане без сделка. Но и две страни в преговорите осъзнават много добре, че излизането без сделка ще означава загуба както за Обединеното кралство, така и за ЕС.
Именно това може да ги подтикне в последния момент към постигане на съгласие. Съвсем скоро ще разберем развръзката „сделка или не“ – на 17 и 18 октомври се провежда Европейски съвет. Но какъвто и да е резултатът, най-жалкото е, че се изразходва толкова време, човешки ресурси и интелектуална енергия за споровете по Брекзит, вместо да бъдат използвани за решаването на важните въпроси за бъдещето на Европейския съюз.
