Не искам да звуча абстрактно – опрощаването на дълговете за милиони на Главното мюфтийство, заложено в законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, е дело на Лукавия, или казано политически коректно – политическа договорка между управляващата политическа сила ГЕРБ и „Голямата джамия“, както сполучливо някой преди години беше нарекъл Движението за права и свободи. Подчертавам изрично, че изобщо не мисля, че споменатите два политически субекта не са си дали сметка, че с опрощаването на тези няколко милиона лева на Главното мюфтийство, така арогантно и безпардонно, се нарушават Конституцията и законите на държавата ни.
Дали са си, разбира се, сметка най-малкото, защото при взимането на това решение, независимо къде – в Министерския съвет, централата на „Голямата джамия“ или в Сараите в Бояна, със сигурност дума са имали и експерти-юристи, колкото и по презумпция те да са некадърни. Та същите тези юристи със сигурност са си припомнили конспекта с въпросите по дисциплините Обща теория на правото и Конституционно право. На въпрос на изпитващия – каква е практиката на съвременното законодателство по отношение даряването с привилегии на юридически и физически лица (?), правилният отговор е: „В съвременното законодателство е преобладаваща практиката да няма привилегии за никого“. Ако смислово отговорът е в обратна посока, тогава в студентската им книжка преподавателят съвсем справедливо би нанесъл оценката „Слаб 2“.
Това е правен принцип, който е вплетен законодателно и в Основната ни правна норма, Конституцията, според която не само всички хора са равни по права, включително и по религиозен принцип, но и, че юридическите лица са равни по права с физическите, т.е. с гражданите, що се отнася до имуществените права и данъчните задължения.
Затова и Конституцията ни императивно повелява, че са недопустими ограничения или привилегии, основани на принадлежност или отказ от принадлежност към вероизповедание, както и, че религиозните убеждения или принадлежност към вероизповедание не са основание за отказ от изпълнение на задълженията, установени от Конституцията и законите на страната ни.
В този смисъл изреченото от главния мюфтия популярно вече оправдание, че той не се занимавал със счетоводство, та затова не може да се обясни защо и как са се натрупали 8-те милиона данъчни задължения към държавната хазна от страна на Главното мюфтийство, по-скоро противоречи на Корана, според който „по-голям угнетител“ е този, „който измисля лъжа за Аллах или казва: „Бе ми разкрито, а нищо не му е било разкрито“.
Лукавия вероятно обаче си е намерил вместилище и в друга институция, държавна, защото, според Закона за вероизповеданията, тези вероизповедания, които ползват преференции, подлежат на независим финансов одит, като при установени закононарушения от страна на Министерството на финансите по закон задължително уведомява органите на прокуратурата и на Агенцията за държавна финансова инспекция за извършване на проверки и предвидените съответни от закона действия.
Изглежда обаче, че Лукавия и в тези институции е намерил прибежище. И резултатът в крайна сметка е обратно пропорционален, на това което сме гледали във филмите: когато правосъдната система на някоя държава се затрудни да вкара някой мафиотски бос в затвора, то тя се опира на неспазването на данъчните задължения и той, мафиотът, влиза зад решетките.
В България като че ли става обратното – държавата покровителства и стимулира неплащането на данъци, и то от верска институция, която би трябвало да е образец, мярка, пример за поведение на своите членове, които са и членове на тази държава. За примерът на държавата – за посланието, което се съдържа в решението й за опрощаване на тези данъчни задължения на Главното мюфтийство не говоря, то почти изцяло копира политиката на една друга държава в областта на религията – тази, на която само преди дни посрещнахме нейния първи министър-председател, който от своя страна пък препоръча на България да не се връзва с еврото, а да приеме китайския юан.
Въпросът за опрощаването на данъчните задължения повдига и друг правен въпрос: дали Лукавия се е настанил и в Президентството, имайки предвид неговото пълно мълчание до момента в контекста на разпоредбите на Данъчно-осигурителния кодекс, според които държавните и общински вземания могат да се опрощават единствено от „Комисията по опрощаване на несъбиреаеми държавни вземания“ към Президента на Р. България.
Отбелязвам, че това е правомощие от изключителната компетентност на Президента и не може да се делегира на други лица. Или и г-н Президентът подкрепя квази тезата, че ако не се опростят задълженията в милиони на Главното мюфтийство ще се застраши националната ни сигурност?
Ако е така, това означава не само многостранна политическа сделка и нарушаване на Конституцията и законите, но и открито демонстриране от страна на трите власти на страната ни, че властта прави на идиоти всички граждани на Р. България, че Лукавият, в края на краищата, е пленил цялата държава.
