Около 100 евродепутати изпратиха отворено писмо на 7 ноември до германския канцлер Ангела Меркел с настояване да спре строителството на газопровода „Северeн поток 2“. Съоръжението, което минава по дъното на Балтийско море, е замислено да доставя на Германия около 55 млрд. куб.м. годишно синьо гориво от Русия. Цитирайки писмото, „Риа Новости“ пише, че газопроводът създава конфликт между енергийните интереси на Германия и тези на останалите страни от блока. Но „Северен поток 2“ може да се окаже нещо много по-сериозно от поредната ябълка на раздора, която Путин подхвърля в ЕС. (Преди 4-5 години сериозни разногласия предизвика мигрантската вълна, която заля Европа, в резултат на гражданската война в Сирия. Да не забравяме, че Русия е основен участник в конфликта, подкрепяйки Башар Асад. А именно разногласията между Германия и Великобритания по мигрантския въпрос доведоха до Брекзит и поставиха на карта оцеляването на ЕС. А в останалите страни, с подкрепата на Русия, възникнаха националистически движения.)
Според американския министър на енергетиката Рик Пери, двата руски енергийни проекта – „Северен поток 2“ и „Турски поток“ целят да засилят политическото влияние на Русия в Европа. В допълнение – проектите заобикалят Украйна съответно от север и юг и по този начин разчистват терена за руските имперски интереси на територията й. Полският министър-председател Матеус Моравецки в скорошно изявление изрази притесненията си, че след две години, когато двата газопровода са завършени, Русия планира да нахлуе в Украйна.
Стратегическият ливъридж на Москва
Така че руските енергийни проекти в Европа, може да се окажат част от един по-широк план на Страната на рубинените звезди да управлява ЕС чрез „стратегически ливъридж“. „Ливъридж“ е понятие от валутните пазари и се отнася до инструмент, който позволява на участниците да контролират много по-голяма сума от депозираната. В случая става дума, че чрез енергийни проекти, Русия ще може да упражнява политическо влияние над Европа. Разбира се, тук най-голямата отговорност се пада на Германия, най-мощната икономика в Блока, която за втори път след мигрантската криза е готова да заложи на карта интересите на Общността, вземайки еднолично решение. Поведението на Берлин е модел за София и Будапеща, които на свой ред искат да строят „Турски поток“. До скоро втората тръба на „Турски поток“, която трябва да мине по суша, беше само в сферата на политическото и медийното говорене, т.е. на пропагандата, защото не е обявена официално от „Газпром“. Но трасето на газопровода фантом през България, беше легитимирано чрез новата енергийната стратегия и получи финансиране в размер на 2,8 млрд. лева. (Тя пък беше прогласувана в парламента „на юруш“ на 30 ноември.) Тази еуфория много напомня времето на Тройната коалиция, когато Румен Овчаров възторжено обяви договора с „Газпром“, с който ни натресоха най-високите цени в Европа. Фанфари надуваше и бившият президент Георги Първанов за енергийния шлем, но той се оказа златна ушанка на стойност над 3 млрд. лв. и сложи край на политическата му кариера. Както е казал немският философ Хегел, историята се повтаря. Първо като трагедия, а после като фарс. Сега сме във фазата на „постфарса“.
Писмото на европейските парламентаристи беше подписано ден, след приключването на 200-километровото трасе от „Северен поток 2“ по дъното на Балтийско море. Предвид това, каузата изглежда обречена. От друга страна, проектът се случи много бързо – подводните строителни работи започнаха през септември. Според плановете, строителството в териториалните води на Германия и Финландия трябва да приключи до края на годината.
Малките камъчета, които могат да обърнат „газовата каруца“
Въпреки че „Северен поток 2“ изглежда се движи с впечатляващи темпове, остават две големи предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, преди тръбопроводът да бъде пуснат в експлоатация – Дания и Съединените щати.
Първото е свързано с приетия през 2017 закон в Дания, който дава правомощия на Министерство на външните работи да наложи вето върху строителството на тръбопроводи, минаващи през териториалните води на страната, ако представляват заплаха за външната политика или националната сигурност. Законът влиза в сила през януари 2019 и според изявление на консорциума „Северен поток 2“ (Nord Stream 2 AG), ще се наложи да се търси алтернативен маршрут, който да заобиколи Дания и прилежащата й акватория.
Датската енергийна агенция, започна обществени изслушвания за газопровода в началото на ноември и ще излезе с препоръки до края на годината.
На второ място, налице е потенциална опасност Съединените щати да засилят санкциите срещу Русия във връзка с кризата в Керченския пролив. Очевидно е, че тя е резултат от обтегнатите отношения между двете страни от 2009, а „Северен поток 2“ цели руският газ за Европа да заобиколи Украйна. Администрацията на Доналд Тръмп многократно е заплашвала да наложи санкции по силата на Закона за наказанията срещу субекти, участващи в проекта. По време на посещението си в Полша и Украйна, които твърдо се противопоставят на „Северен поток 2“, американският енергиен министър Рик Пери отново потвърди неодобрението на своята администрация към газопровода и не изключи санкции срещу компаниите, участващи в разширяването на „Северен поток“. „Те (руснаците) вероятно ще продължат да го строят, но ние ще направим всичко възможно, за да дадем на Европейския съюз повече възможности“, каза той, добавяйки, „не става дума само за продажба на втечнен природен газ (LNG) в Европа”.
Междувременно правителството на Тръмп разширява енергийното сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа, за да намали зависимостта им от един източник на енергия, а именно Русия. Във Варшава Пери участва в подписването на договор за доставки на втечнен газ между Cheniere Energy и полската компания за нефт и газ (PGNiG). Това е вторият договор за доставка, сключен между американските и полските компании през последния месец. По-рано през октомври PGNiG подписа 20-годишна сделка с американската компания Venture Global LNG .
Плановете на Украйна
Независимо от това, Украйна се съмнява в практическия ефект от противопоставянето на „Северен поток 2“ и се подготвя за най-лошия сценарий – прекратяване или сериозно намаляване на транзита на руски газ за Европа през украинската вътрешна мрежа от тръбопроводи. Наскоро директорът на украинския държавен оператор „Нафтогаз” Юри Виторенко призна, че „вече е невъзможно да се спре строителството на “Северен поток 2 „, тъй като проектът се ползва с подкрепата на германския бизнес и правителство. Затова компанията преминава към „план Б“ – съди „Газпром“ за компенсации в размер на 12 млрд. щатски долара, за това, че след построяването на тръбпоровода, транзитът през територията на Украйна ще спре. (Арбитрите обаче уважиха 2 млрд. и 560 млн. долара)
На този етап Ангела Меркел, която остава на канцлерския пост, но няма да оглавява „Християндемократическия съюз“ след конгреса в Хамбург този месец, твърди, че транзитът на газ през Украйна няма да спре тъй като страната разполага с най-развитата мрежа от газопроводи. Но от друга страна, Меркел не даде гаранция на Украйна за думите си, така че те остават в сферата на политическата реторика.
Тъй като преговорите между Украйна, Русия и Европейската комисия за съдбата на транзита досега не успяха да доведат до положителни резултати, Киев избра да използва двупосочен подход в отношенията си с „Газпром“. На вътрешния фронт Украйна вече значително подобри капацитета си за съхранение на газ, като разшири обемите на своите подземни хранилища. А на световната сцена тя оказва натиск върху „Газпром“ да бъде компенсирана за транзитните загуби, чрез международния арбитраж. Последната тактика започна да дава положителни резултати за Киев.
Според финансовите отчети на дъщерното дружество на „Газпром“ в Люксембург, швейцарски съд е наредил на компаниите „Северен поток“ и „Северен поток 2“ да спрат всички плащания на „Газпром“ въз основа на решение на Стокхолмски съд през декември 2017 и февруари 2018. Това беше сериозен удар върху кредитният рейтинг на „Газпром“, тъй като компанията активно се стреми да набира средства чрез продажба на дълг за многомилиардните си инфраструктурни проекти. Виторенко отбеляза, че “Нафтогаз“ планира да инвестира присъдената сума от 2,560 млрд. долара в нови арбитражни дела срещу „Газпром“, ако руският концерн реши да заобиколи Украйна след изтичането на сегашното споразумение за транзит на 31 декември 2019.
Изглежда, че съдебната война между „Газпром“ и „Нафтогаз“ ще продължи и в бъдеще. Но въпреки това – няма сериозни пречки пред развитието на „Северен поток 2“. Руският газов гигант и партньорите му планират да завършат проекта до обявения краен срок. А всеки напредък по тръбопровода засилва позицията „Газпром“.
