Лидерът на „Атака“ Сидеров, на когото сборът „ОП“ повери парламентарната си група, предупреди, че, ако Истанбулска конвенция мине ратификация, не са изключени сътресения и предсрочни избори. Каракачанов се присъедини към заплахата срещу коалицията с ГЕРБ. „Прав е Волен“, потвърди нагласата и на ВМРО вицепремиерът в кабинета „Борисов 3“ (ГЕРБ – ОП).
Другият вицепремиер Валери Симеонов (НФСБ) обаче мълчи по конкретното разиграване. Само гледа сеира на своите и безсловестно припомня: аз съм казал каквото има, конвенцията няма шанс за живот, тя е, цитирам го : „изцяло против принципите на НФСБ“ и „може да бъде да бъде приета в НС само с подкрепата на ДПС – партията, подкрепяща всичко, което е във вреда на България“. С контекст: ако на ГЕРБ му стиска, свободни са, да действат. Самоубийството е сигурно. ( Трудно за оборване политическо тъждение, защото факт – ако ГЕРБ политически мъжествено наистина да решат да вкарат конвенцията в парламента и да гласуват единно, с подкрепата на ДПС ратификацията минава от раз. Може да мине дори много убедително (даже и без Георги Марков), ако по другите групи има достатъчно депутати със сезонен грип. Или пък, ако някоя от многото парламентарни дами на Марешки вземе да се уплаши и застане твърдо против насилието срещу жените.
Далеч преди сегашните заплахи срещу собствените мнозинство и правителство вицето Сименов изключи дори вариант за маневри – за отложено приемане на конвенцията и евентуален референдум. Това би било само хабене на време и на пари, референдумите у нас доказано не работят и така „на вятъра ще бъдат хвърлени още 30 млн.лв.,колкото ще струва въпросното абсолютно безсмислено упражнение“, изчисли Валери Симеонов.
Излиза, че последните уикенд приказки на Сидеров/ Каракачанов са чиста пушилка, опит за пробив в новините и кипрене пред електората. Симеонов го каза и директно: „Не е редно да се наливат десетки милиони държавни пари, за да може някаква сила да си прави реклама. Целта с референдумите – и на ВМРО, и на БСП, е да дрънкат по тая тема и по евроизборите, да я вкарат в оборот и тогава, за да се получи политически ефект – по време на вота за европейски депутати, гласувайки за референдума, избирателите да пуснат бюлетина и за съответната партия“.
Толкоз по въпросния най-нов епизод от сериала за българската Истанбулска конвенция. Той обаче дава пресен повод за размисъл за потенциала, реалната роля и тонус на партриотите в днешната властова коалиция и при едни следващи избори.
Влезли във властта с голямата цел просто да са там, вътре (за балансьор), без програма, без собствена и без припозната коалиционна кауза, без доказани кадри, без опит, а и с лош етикет пред Европа – на едни от повсеместно нежеланите в ЕС национал популисти – за цялото изминало време от изборите насам и трите партии от фракцията „ОП“ не успяха и на йота да подобрят образа/образите си.
В министерския военен сектор всичко е циклене на едно място и само провали: от модернизацията на армията, през евроатлантическото ни позициониране и интегриране, до свръхважното сега за България бързо и адекватно включване в Постоянното структурирано сътрудничество в областта на евроотбраната (PESCO).
В ресора икономика, пак на патриотите, също е мъртвило. С дребни изключения от лобистки скандали и скандалчета.
Така е и в зоната на главните отговорности на Валери Сименов – демография, икономическо и социално развитие. Без каквата и да било комуникация с регионалните общности, с областите и местните власти, изобщо с обществото, е тръгнало ново райониране на страната. Държавата трябва да направи и защити и пред Брюксел нов обхват на плановите райони – както за целите на собственото ни икономическо, демографско развитие, така и за тези на европейската регионално политика и конвергенция. При това следват и нови местни избори. Някой из България нещо да е чул, видял?! Първият срок за районите изтича през март, а каквато и да е промяна в тази много чувствителна област неизменно буни буйни духове всякакви. Гняв, недоволства и протести. Дори и промените да са компетентни.
Обединените за власт патриоти може и да са започнали да си дават частично сметка за трупащите се провали, което изглежда единственото, що годе приемливо обяснение, за техните последни (компенсаторни) политически свръхактивности.
Примерите: единият патриотичен лидер ни в клин, ни в ръкав грубо заклейми премиера от Рияд ( по време на стратигеческа правителствена визита в кралство Саудитска Арабия заедно със Симеон Сакскобурггатски в една делегация), че той, Борисов, като стар приятел на височеството и „по задкулисна сделка“ щял да му връща отново царските имоти. От ВМРО обаче нямало да допуснат това. Никога, на никаква цена.
След време, пак така изневиделица и голо популистски, дойде и ударът по коалиционния партньор ГЕРБ заради Истанбулската конвенция. В същата стилистика е и бродирането на референдуми срещу гейбраковете и прочее.
Друг от патриотите пък се въодушеви да гони от България и да товари на камионетки немски евродепутати . Точно по времето на българското европредседателство. И бе другарски силно насърчен от третия във фракцията – лично от атакиста и председател на общата ПГ Волен Сидеров. Основен обект на двойната атака бе зелената евродепутатка Ска Келер, позволила си да се усъмни, че битката за втори лифт на Банско, не е чиста, а е параван за стари и нови корупции по висшите властови етажи.
Последно, преди ден, дойдоха и споменатите директни заплахи за разнебитване на парламента и за предсрочни избори, „ако утре Истанбулската конвенция все пак вземе да влезе в НС за ратификация“.
Колкото и сложни компенсаторни игри да играят в тройката НФСБ, ВМРО, „Атака“ за бъдещ електорален респект, не би било зле – и колкото по-рано, толкова по-добре – поединично и вкупом да си дадат все пак сметка, че ако продължат да се провалят като част от властта днес, изборно ще са съвсем без шанс утре. Дори и за балансьор. Сега от ОП отявлено вече вредят на всички. И на управляващото мнозинство с ГЕРБ, и лично на лидера и премиер Бойко Борисов, поел с тях сериозен имижов риск пред Европа, за което отплатата е само компликации – и на роден терен, и в Брюксел. Вредят на държавата с кадровото си безсилие и постоянни игрички. Вредят вече и на себе си – системно само губят сила, тъй като няма какво да дадат на хората, дали им юнашко доверие срещу нищо, срещу едното им празноговорене.
Склонни са част от българите, факт, да залитат ситуационно по подобни популистски (и псевдополитически) спектакли, гръмки обещания и образи. Помним още и Жорж Ганчев, и пришълеца магьосник, дето всичко щеше да преобрази за 800 дни. Помним и сцените на Ники Бареков. Както и как приключиха всички.
Добре е и от ОП да вземат да си припомнят тези съдби на предшественици. А да се поогледат и в днешния ден. Защото в този разказ има и друго, което също никак не е за пренебрегване: че във врата им, най-вече точно в техния, взе да диша и нов Проект.
Един отдавнашен, много печен, шоумен, вече загрява. Върти преинтересни самоуверени кастинги: само „за честни, морални, образовани и способни нови политици“, твърдят от екипа му. Слави Трифонов лично громи без жалост всички и всичко в политиката дотук. Ще маха и пепели „политическата класа изкорен“, което никой досега не се е заричал (толкова буквално) да направи.
Сериозна причина въпросното шоу да вземе да стане много примамлива въдица. Особено за все по-масовия лабилен и лесно лашкащ се в всякакви посоки нашенски електорат, уцелен последно най-добре от сбора на ОП-тата – Сидеров, Симеонов,Каракачанов. Техният случай на този етап изглежда най-ясен. Но никак не е излишно и ред други (от конкретизираната от С.Трифонов класа), да се позамислят. Доколко стават и те или доколко са и те лесни за „изкореняване“.
