Може би е изненадващо, че точно Пловдив се установи като водещият пример за модерно индустриално развитие в България. Нито географията на града, нито историческото развитие на икономиката, предполагаха това. Самите пловдивчани никога не са се самоопределяли чрез икономика и индустрия – културата и изкуството са имали винаги приоритет пред икономиката (все още мнозина вярват в мита, че местната икономиката е свързана основно със земеделието и индустриите близо до земеделието).
Развитието на организирани индустриални зони от модерен тип обаче беше критичен фактор за промяната на целия икономически облик на региона. В момента Пловдив е една от областите в България с най-голям комбиниран дял на промишлеността и бизнес услугите – общо над 55%. За сравнение в Област Бургас този процент е под 40%, а в Стара Загора – 47.5%.
В регионалните профили на ИПИ акцент е местната политика. Но все пак е коректно да припомним, че водещата инициатива за развитието на Тракия икономическа зона дойде от частния сектор. Местните власти подкрепиха проекта, като на по-късен етап той получи признание и от централната администрация. В момента считаме ТИЗ за успешен пример на ПЧП, но е важно да имаме предвид, че водеща роля през цялото време запази частната част от това ПЧП – клъстер от частни компании включва компаниите за развитие на индустриални имоти и някои от важните инвеститори в зоната, които имат активно участие в диалога с публичния сектор, включително общини, университети и училища.
Община Пловдив зае водеща роля сред големия брой общини в ТИЗ, за да популяризира предимствата за инвестиране в ТИЗ. Създаде специален доклад за условията за бизнес в града и околните общини, участва активно в утвърждаването на еженгоден национален бизнес форум в Пловдив, създаде и специален отдел за информиране на инвеститори на етап предпроектно проучване, но и след това на етап комуникация с различни публични агенции, ютилитис компании, училища, университети и др. Не по-малко важно беше, че да се открои “ИТ и аутсорсинг на бизнес процеси” като един от приоритетните сектори за общината, което беше основа за задържане и привличане на талант в града. Това беше важен лост за ТИЗ, с който постави на дневен ред въпроси за качеството на живот (водещо условие за привличане на млади хора).
Но това е само началото на много по-дълбок на икономическа промяна. За зоните около Пловдив надеждите са за привличане на още инвеститори в машиностроенето, които са по-високо технологични и по-малко зависими от количеството (евтин) труд. Въпреки широкия университетски капацитет (40,00 студенти), включване на университетите в развитието на зоната засега изостава. По-малките общини в зоната имат нужда от техническа подкрепа при работа с инвеститорите – например в Община Раковски главния архитект има приемно време веднъж в седмицата.
Но най-важно ми се струва “заразата” на индустриалните зони да продължи към други региони на страната. Поздравления за колегите от ИПИ, които в последния си регионален доклад не само анализират минали развития, но и се опитват да предвидят следващите регионални звезди. Това е не само прогноза, но и опит да се даде самочувствие на региони, които изостават в развитието си. Както казва по-умен човек от мен “Най-добрият начин да предвидиш бъдещето е като го създадеш.”