Изминаха четири дни, откакто американската телевизия Си Би ЕС се позова на източници от Пентагона, според които руски наемници са убити на 9 февруари при американските въздушни удари в в околностите на сирийския град Дейр аз Зур. Самият Пентагон не потвърждава, но и не отрича- класика в жанра на потвърждението на достоверността на изтеклата информация.
Убитите руснаци се предполага да са от Частната военна компания (ЧВК) на Дмитрий Уткин -Вагнер ( (елен отряд на руската намеса в Украйна, в Сирия и дори в Судан).
За конкретните факти от все по-горещо обсъжданата ( предимно в руски опозиционни сайтове) тема за битка между руски наемници в Сирия и американски военни, завършила с абсолютен разгром за три руски роти без загуби от страна на американците и кюрдско-арабските сили, обучавани от американци, е трудно да се съди от разстояние. Всички данни по темата са обгърнати от официално руско мълчание, а световните агенции предадиха първоначално, че при американски въздушни удари са убити 100 души от правителствените сирийски части ( което също е без прецедент, дори и да става дума само за ударени от американците сирийски части, а не за убити руснаци).
Че „нещо“ се е случило и това определено не е нито слух, нито стандартна ситуация, е вън от съмнение. И след като Вашингтон и Москва правят възможното да отрекат чрез мълчание ( или с недомлъвки в случая с Пентагона) съобщенията за пряк руско-американски сблъсък, коментар по темата може да бъде построен само по наличните данни в руски опозиционни сайтове. Те съобщават вече и конкретни имена на загинали руснаци. Световните агенции все още се застраховат с формулировката, че не могат да дадат доказателства от други източници.
Няма да се позовавам на изтеклите в руски сайтове аудио информация от първа ръка, в която на руски език се свидетелства доста подробно за касапницата, в която са попаднали руските наемници от така наречените вагнеровци, нападнали неадекватно далеч по-добре въоръжен противник, имащ на разположение тежки картечници, артилерия и танкове. Но самата постановка за тази разлика във въоръженията преобръща с краката нагоре традиционната картина на противопоставянето на бунтовниците срещу винаги по-добре въоръжените ( от Русия и финансирани от Иран) правителствени войски.
Възникват обаче някои въпроси.
На първо място: защо атаката на наемниците не е била подкрепена от въздуха и то при положение, че е имало хеликоптери, задействани от американска страна? Сирийските ВВС може би са ангажирани да се крият от ядосаните израелци след свалянето на един израелски самолет, но защо руските, базирани в базата Хмеймин, не са били вдигнати по план или по тревога – все пак техни сънародници са пратени на явно заколение?
Ако разгромът на руснаците в околностите на Дейр аз Зур на 9 февруари е някаква местна сирийска, американска или украинска измислица с пропагандна цел, защо Москва загадъчно мълчи, а не отрече с обичайната злъч „злостната фалшификация“?
Цялата работа е там, че Москва не иска да си признае руското участие на терен, макар и маскирано като „доброволно“, т.е. срещу заплащане на бойци от Русия, пожелали да припечелят. Едно са въздушните бомбардировки срещу практически беззащитен противник. Те няма как да се извършват от „частна армия“. Друго е пряката намеса на пехотинци, за които, подобно на случая в украинския Донбас, Москва не поема официално отговорност. Което в случая вероятно е изиграло ролята на смъртна присъда над самонадценилите се руски наемници, натъкнали се на очевидно по-силен ( и то не числено) противник.
Един от въпросите, по който Кремъл пази „радиомълчание“, е свързан с твърденията на сирийската опозиция, че представител на подкрепяните от САЩ кюрди и араби от СДС ( Съюз на демократичните сили в Сирия), е предупредил руснаците и техните клиенти от сирийските правителствени войски да се откажат от замисленото нападение, станало очевидно при подготовката му. И американците също са предупредили руското командване, твърдят от сирийската опозиция. Но руското командване не е взело насериозно сигналите и така е развързало ръцете за огнения ураган срещу своите сънародници, за които американците са имали ( поне формално) основания да смятат, че „не са руснаци“.
Много е вероятно на практика да се е състоял първият пряк сблъсък по суша между руски и американски военни в историята ( след въздушните дуели между тях в небето над Корея , а по -късно и във виетнамската война ).Става дума за първи сухопътен сблъсък изобщо в историята на отношенията между двете страни.
За българския наблюдател остава възможността да се ориентира по опозиционната информация в руските сайтове и да прави изводи от мълчанието на победените, които нямат интерес да признаят фактите – нито, че са претърпели унизителен удар, нито че руските наемници изобщо ги има в Сирия.
Можем обаче да забележим и друго със задна дата. Американци и руснаци никога не са воювали. Руснаците са подпомагани не веднъж от Америка – особено чрез огромната материална американска помощ през Втората световна война, без която Червената армия и СССР едва ли щяха да бъдат сред победителите. И въпреки това в съвременна Русия, където все повече обичат да изискват благодарност към други страни и народи, се вихри дива омраза срещу всичко американско, подстрекавана от официалната пропаганда.
„Нашият случай“ е огледален. Русия на два пъти в рамките на последните 100 години обявява война на България.
През 1915 г.Русия обявява война на България и се стига до близо три месеца пълномащабна Руско-българска война: освободителна за българите и завоевателна за руснаците, завършила с пълен военен разгром за руските нашественици в Добруджа и Македония.
Вторият път съветска Русия обявява война през септември 1944 г. на България, която не е изпращала войски срещу СССР и до този момент през цялата Втора световна война е поддържала пълни дипломатически отношения със съветската империя. Въпреки всичко московците и техните клиенти у нас се скъсват да говорят днес сълзливо за „вековната ни дружба“, а някои руски емисари имат наглостта да твърдят, че „двата народа никога не са воювали помежду си“ ( имайки явно предвид, че руските агресори в Добруджа през 1916 г. не са били представителни за руския народ, а само за „лошия царизъм“, както българските бранители на своята земя вероятно също минават за някакви отделни български националисти, които не са припознали в братушките своите повторни освободители и дори са ги обвинили чрез поезията на Иван Вазов, че носят ново иго на българите).
Истината, извън конкретиката за броя на жертвите в случая, отдавна се знае: бойните полета на Сирия не са подходящи за разходки на „зелени човечета“, какъвто беше случаят с успешната руска измама в Крим през март 2014 г. по време на пълния хаос в управлението на Украйна, заварена напълно неподготвена да отрази руското нашествие. Ако в Москва са си въобразявали друго, вече са научили урока си по трудния начин.
Няма по-силно по своята разтърсваща драматичност доказателство за това , че в Русия се опитват да скрият от народа какво се случва с руските наемници, от видеото, сравняващо как хиляди хора погребват своите загинали герои в Украйна, докато в Русия се опитват да запазят погребенията на убитите в чужбина руснаци в тайна.
