„Ако ме питате дали сме постигнали конкретни решения или компромиси по точките на напрежение, отговорът ми е НЕ“. Така с едно изречение председателят на Европейския съвет Доналд Туск резюмира късно снощи пред журналисти резултата от срещата ЕС – Ердоган във Варна, която Брюксел официално предварително етикира като „работна вечеря“. И резюмето на Реджеп Тайип Ердоган бе съвсем кратко: „Турция подкрепя каналите на диалога да бъдат отворени, но страните ще трябва да предприемем и конкретни мерки“
ЕС даде дума за една проформа фактура за 4,2 млрд.евро, Турция не даде дори проформа обещания за спиране на погазването на човешките права и на терора. Преговорите за присъединяване на Анкара към европейската общност, започнали през 1965 г. „може и да продължат“е най-оптимистичното, което излезе от форума по темата. При положение, че в същото време австрийският канцлер поиска решително от центъра на Европа тези преговори да бъдат прекратени веднага.
Споразумението за бежанците ще продължи да се изпълнява по график, както и досега. ЕС ще преведе оставащите по първия транш 1.2 млрд.евро, гарантира и следващите 3 млрд. евро, повториха лично и пред Ердоган председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и председателят на Европейския съвет Доналд Туск вече добре известното на света от дни решение на Брюксел. Сега то влезе в протокола за варненския форум и президентът на Турция, връщайки се у дома, ще може да го представи като свое надмощие. Само преди седмица на огромен митинг в Анкара той обяви гневно, че Европа не спазва дадените обещания за спиране на мигрантския поток. „Престанете да отлагате парите, не се подигравайте с нас, аз няма да го допусна, не са възможни повече никакви отстъпки“, гласеше заплахата му, предназначена за вътрешна употреба. (През 2019-а му предстоят трудни президентски избори).
Онова, което обаче фактически предстои, свързано с плащанията по европейско–турската сделка е, че парите ще вървят към Турция, както и досега, само по стриктно определения график и стриктна обвързаност с изпълнението на конкретни програми, следени от ЕС. Не е възможно каквото и да било форсиране, няма и опция милиардите да се управляват, както натискаше Ердоган, директно от турските власти вместо от брюкселската администрация. Поради което той не пропусна да каже, че е недоволен. „Добре е да се знае от всички, хуманитарните кризи не чакат бюрократични пречки“, предупреди отново.
Така преговореният въпрос за 6-те милиарда евро по бежанската сделка всъщност изчерпа вписаното в графата „постигнати (все пак) конкретни решения“, ако се върнем към формулировката на Туск. Всичко друго отива в колона други или „просто разговори за компромиси“.
Турският президент по-скоро формално, изцяло в стила на искането за прием в ЕС, припомни претенциите на своята страна за либерализация на визовия режим, както и за осъвременяване на условията по митническия съюз между Брюксел и Анкара. Продължаващото отдавна ледено европейско мълчание по тези две теми Ердоган коментира като недалновидно поведение. „Лишавате турския народ от причина да продължи да вярва в ЕС“, каза поучително той.
Зад кадър остава истината, че за либерализиран митнически съюз между Турция и ЕС и дума не може да бъде отворена, особено напоследък. Държавите членки изобщо са в пълен разнобой в позициите си, към което се добавя новото, направо „търговско ембарго“, наложено от Германия. Категоричната позиция против Анкара на Ангела Меркел дойде като отговор на задържането на десетки граждани с германски паспорти в турските затвори по недоказани обвинения на различни етапи след „преврата на гюленистите“. За каквито и да било бизнес отношения не може да става дума с държави, които не зачитат върховенството на закона, е категорична Меркел. Брюксел знае отлично силата си, колко зависима е Турция от търговските отношения с ЕС, особено за продължаване на най-знаковите за просперитет на държавата мащабни инфраструктурни проекти. Плътно зависими от европейски банкови кредити.
Ердоган е без илюзии и за перспектива за отпадане на визите за турски граждани докато продължава да държи извънредното положение и съответното антитерористично законодателство – основно негово оръжие за разправа с вътрешни и външни врагове. Дадено му е ясно да разбере, че Брюксел не би отворил дума и по визовата тема, без той да приведе антитерористичния си закон „в съответствие с европейските стандарти“. Възможност, абсолютно изключена. Ердоган смята, че това ще му отреже ръцете да продължи да защитава демокрацията. Убеждава : няма как да оставя народа си беззащитен, да го браня „вътре и навън срещу подмолието на властовите мрежи и пари на Гюлен и терористичните териториалните кюрдски посегателства“.
На фона на тази „дребна“ конкретика – за визите и митата, е напълно обяснимо и куртоазното неговорене на страните във Варна по голямата рамкова тема Турция и ЕС. Това мълчание е максималното, което Брюксел може към днешна дата да подари на Ердоган и същевременно онова, което той най-вече иска да чуе. Защото Австрия далеч не е единствената държава в общността, която натиска Турция да бъде отрязана от процеса на присъединяване. Значи и от всички предприсъединителни фондове.
На Ердоган хич не му изнася и другият все по-активно коментиран в европейските среди вариант. А той е Турция да не бъде окончателно отрязана, но да й бъде отреден специален статут с ограничаване на предприсъединителните фондове. Моделите са два : директно намаляване на средствата (поне с 25%) или, както предлагат Холандия и Германия най-вече, изключване на всякакви инфраструктури проекти от подпомагането и насочване на парите „изключително към области в помощ на насърчаването на върховенството на закона, демокрацията и гражданското общество“. Много груба подигравка при характера на Ердоган, по-обидно е дори от прекратяване на преговорите, казват анализите. (За периода 2014-2020 г. за Турция има определени 4.5 млрд. евро от Брюксел и всяко орязване или трансформиране по един или друг начин на парите, удря по сметките на Ердоган).
В предварително оповестения дневен ред на деловата европейско-турска вечеря в България имаше и две актуални регионални теми – за напрежението, което Турция нажежава с действия срещу Кипър и Гърция.
Какво се случи или по-скоро не се случи именно тук, в голяма близост до България? Компромис в посока сваляне на напрежението между ЕС и Турция заради претенциите за контрол над потенциалните залежи от петрол и газ в Източното Средиземноморие, явно, не може да се очаква. След последната опасна сцена, в която турски бойни кораби атакуваха и прогониха работещите близо до Кипър италиански платформи, ЕС остро осъди „незаконните действия“ на Анкара спрямо Кипър и изиска спазване на суверенните права на кипърците да проучват и експлоатират природните си ресурси съгласно европейските и международните закони. На което Турция отговаря: правата на жителите на Северен Кипър (самопровъзгласената република, призната само от Турция) са неприкосновени, ще продължим да ги браним, планираните проучвания ги нарушават и затова няма как да бъдат позволени.
Макар във Варна председателят на Европейската комисия Жан Клод Юнкер да постави дори срок на Турция до началото на април (Великден) да реши въпроса с арестуваните и съдени от военен трибунал гръцки граничари, и по тази тема няма знаци за отстъпки. Властите на Ердоган задържаха двама гръцки военни, които според Атина са пресекли по невнимание границата между двете страни заради лошо време. Турция ги обвини в шпионаж и ги осъди по бързата процедура във военен трибунал. Целта е тези европейци да бъдат изтъргувани срещу осемте турски военнослужещи, които поискаха политическо убежище в Гърция след опита за преврат в Турция през 2016 г.
„Тероризмът е общо изпитание. Единствено обединени ще успеем да се справим с това ужасно бедствие, но бихме искали намесата в Сирия да става съобразно международното право. Това е нашето изискване“, каза Юнкер на Ердоган по другата, по-голяма международна тема, обявена в програмата за Варна – за Сирия и агресията на Турция в Африн и след Африн.
Тук отговорът на турския президент бе: „Турция се бори в границите си с много терористични организации. Операциите, които провеждаме, допринасят и за сигурността на Европа. Очакваме подкрепа за тези операции, а не неоснователни критики“.
А репликирайки Туск и Юнкер за предупреждението, че Анкара не може да продължава да нарушава гражданските права в Турция – както на турски, така и на европейски граждани, Реджеп Ердоган бе още по-лаконичен : „Турция уважава както хуманитарните, така и гражданските права“.
Ден след Варна турските медии коментират форума като „критична“ по значимост среща и „труден изпит между ЕС и Турция“. Извеждат челно най-вече казаното от Туск и Юнкер, че „диалогът трябва да продължи“. „Първата препирня дойде още преди срещата и бе между членката на ЕС Австрия и Турция“, уточнява един от най-авторитетните вестници в Анкара, като цитира думите на австрийския канцлер Себастиан Курц, че „преговорите на Турция с ЕС да бъдат прекратени“.
За световните медии събитието значи: ЕС и Турция спасиха споразумението за мигрантите, преговорите за членство са мъртви.
За домакина България: каналът на диалога ЕС-Турция остава отпушен. Потвърдените плащания по споразумението с Анкара – гаранция, че мигрантите остават в Турция и границите ни са защитени. И още: до края на софийското европредседателство с голяма доза сигурност ще има и втора среща – продължение на Варна, гласят българските самооценки с поет нов посреднически ангажимент, обявен лично от премиера Бойко Борисов.
