Стоил Стоилов е изборен наблюдател и експерт по изборно законодателство с дългогодишна практика.
ДЕБАТИ.бг потърси мнението му около разгорелите се дискусии за промени в изборното законодателство и осигуряването на честни и прозрачни избори.
Г-н Стоилов, в общественото пространство продължава да се дискутира прозрачността и честността на изборния процес, вчера и президентът Румен Радев организира такава дискусия. Като че ли основен акцент в нея беше идеята за видеонаблюдение при преброяването на бюлетините. Според Вас това достатъчно добра мярка ли е?
Аз първо ще направя една уговорка по отношение на видеонаблюдението. Има две разбирания за тайната на вота. Според едното разбиране процесът на гласуване не е предмет на тайната на вота и в този смисъл би могло да се допусне видеонаблюдение.
Другата гледна точка е, че самият факт на гласуване също е елемент от тайната на вота и това разбиране означава, че видеонаблюдението трябва да бъде много ограничено – т.е. хората, които ще гледат записите да не разберат дали вие сте гласували, дали се влизали в избирателната секция и т.н.
Разбира се, едно такова наблюдение ще има възпитателен ефект. Казано в кръга на шегата, ще се използва малко по-обран език, няма да се използват нецензурни изрази, няма да се разказват мръсни вицове в избирателната секция и брокерите на гласове няма да раздават банкноти пред секцията, а някъде по-скришно, ако евентуално има такива схеми за гласонабиране.
Не знам дали инвеситицията ще се оправдае. Технически сегашната инфраструктура не е достатъчна, ще трябва да се изгради нова, може би по-бърза, може би камери с по-висока разделителна способност.
Песимист съм, че видеонаблюдението ще покаже конкретно дали дадена бюлетина е правилно оценена като действителна или недействителна. За тази цел някой трябва да отиде пред камерата и да покаже гласа.
По-добро решение за мен е партийните застъпници и наблюдатели да седят на по-близка дистанция до избирателната комисия и когато тя вземе бюлетината, да им я покаже. Това се прави в много страни, особено в страни, където има конфликти като например Африка.
Всъщност вчера президентът Румен Радев се обяви за машинното гласуване, а знаем, че в Народното събрание бяха приети на първо четене промени, които ограничават машинното гласуване само в по-големите избирателни секции, като те трябва да са поне 1000. Не е ли по-прозрачно машинното гласуване?
Българският опит с машинното гласуване досега е положителен. Да не забравяме, че то беше прието в една обстановка, в която улицата кипеше и за мен то беше вкарано някак си като елемент за успокояване на това обществено напрежение без някаква дългосрочна перспектива то да бъде масовизирано.
Проблем с машинното гласуване е, че ние сме в една парадоксална ситуация: искаме да вкараме технически инструмент, за да ограничим магариите, които правят СИК или ги подозираме, че правят. В същото време СИК са съставени от хора, които са номинирани от съответните политически партии.
Т.е. с едната ръка ние държим изборния процес чрез членове на СИК, а с другата ръка искаме да ограничим възможностите за манипулация. За мен по-разумно би било да се опитаме да извадим партиите от СИК, а ако това не стане, поне да извадим от властта на партиите председателите и секретарите на СИК, да ги направим, както се казваше през комунизма, номенклатура на районните избирателни комисии.
Аз предпочитам да бъдат направени изцяло машинни секции. Машината това позволява – или пускате читава бюлетина, или пускате празна.
Т.е. според Вас ще има най-голяма прозрачност, ако има само машинно гласуване – без да има избор за хартиена бюлетина?
Да. Не само прозрачност – това ще дисцилинира и дезинфекцира много гласове. Освен това трябва да имаме предвид, че тези разписки, които всеки един от нас получава от машината и пуска в една кутия, тя трябва да бъдат преброени, за да видим дали алгоритъмът, който е заложен в машината е произвел машинния протокол, отговаря на това, което машината е отпечатала.
Ако зависеше от Вас, как бихте организирали честен и прозрачен изборен процес?
Аз бих го организирал по този начин. За всички тези секции, които в страната са, ако не се лъжа, са около 2500 под 300 души процесът на гласуване може да си бъде в секциите, но процесът на броене би могъл да бъде изнесен без никакви затруднения в регионални преброителни центрове.
Това означава примерно гласуването да приключи в 5 часа, аз бих го организирал по този начин, събира се комисията, събират се наблюдателите, урната се облепя с каквито искате лепенки, ако искате червен восъчен печат да й се сложи. Натоварва се в една полицейска кола заедно с председателя и секретаря, в други автомобили се натоварват партийните застъпници, гледат какво става – да не стане случайно нападение, да бъде открадната урната.
Урните отиват в преброителен център, прави се входящ контрол. Същите хора, които са сложили лепенки се убеждават, че урната е непокътната и тя влиза в регионален преброителен център. Когато ЦИК обяви края на изборния ден, урната се отваря секция по секция, преценява се действителността на гласовете, изготвят се съответните документи, недействителните гласове се отделят. Всички останали гласове от 7-8 села, които са събрани по този начин се смесват в един голям кашон и се брои.
Броят други екипи – не тези, които са работили през изборния ден, а съвършено други хора, които са се наспали и са свежи. Дай Боже те да бъдат независими, а не партийно номинирани. След два часа ще имаме резултатите по партии, а след още два часа ще имаме преподреждането на листата по преференции. Всичко това може да стане под наблюдението а партийни застъпници и т.н.
Знаем, че и при избирателните списъци има проблеми, какви са те?
С риск да ми се скарат някои колеги по темата за списъците, ще кажа. Пак има един фундаментален въпрос – какво е избирателният списък? Ние го наричаме списък на българското население, което има български документи за самоличност и живее някъде по света. Защитата на този тип избирателен списък се основава на едни текстове в Конституцията, която казва, че всички българи, където и да се намират, имат еднакви права.
Аз смятам, че, без да се накърняват правата на българските граждани, избирателният списък трябва да включва онези български граждани, които имат избирателни права, заявили са, че ще ги упражнят и са заявили мястото, на което ще ги упражнят.
На това нещо някои му казват форма на активна регистрация и то може да бъде реализирано по най-различен начин. Моето предложение беше ГРАО да събере списъците от последните три национални избора, да ги наложи и да произведе един проектоизбирателен списък, който съдържа имената на онези, които са гласували поне веднъж. По мое убеждение поне 2,5 млн. души ще фигурират и в трите списъка.
Да го сложим този списък за публично обсъждане и който не се намери в него, но иска да гласува, да се допише. Който види, че някой вече се е преселил в по-добрия свят, но не е отразено това, да го каже. Преди съответните избори този списък да бъде заключен. Това дописване, което става в момента, е източник на голямо недоверие в избирателния списък.
