Инж. Таня Михайлова е заместник-министър на образованието и науката. Завършва специалност „Автоматизирано оборудване на машиностроенето“ към катедра „Автоматизация на дискретното производство“ в Технически университет – гр. София и едновременно професионална педагогика.
Има допълнителни квалификации по мениджмънт и маркетинг и по оптична и медицинска техника.
Професионалният ѝ път се определя от Националната професионална гимназия по прецизна техника и оптика „М. В. Ломоносов“ – гр. София, където завършва учебно-професионален комплекс, специалност „Лазерна техника“, а после заема последователно длъжностите учител, зам.-директор по учебно-производствената дейност и директор. Притежава III професионално-квалификационна степен.
На първо място защо у нас има нужда от закон за професионалното образование и каква е нуждата от такива кадри на пазара на труда?
Законът за професионалното образование и обучение винаги е бил важният закон за професионалните гимназии, по който се работи. В професионалните гимназии в България има една много характерна особеност – общообразователната подготовка е съобразена с държавните стандарти и не се отличава, и като изисквания, спрямо другите училища. В същото време, всички изисквания, които са свързани с професионалното образование са заложени в Закона за професионалното образование и обучение. Там са изискванията за минимални условия за съответните степени за професионална квалификация, рамковите програми, условията, които трябва да се реализират за достигане на тези изисквания. Така че Законът за професионалното образование и обучение е много важен за функционирането на всяка една професионална гимназия.
Какви са основните предложения, залегнали в проектозакона за професионалното образование?
Това, което ние предлагаме е изменение в Закона за професионалното образование и обучение. То е свързано с няколко важни момента. От една страна – с конкретизация за защитените професии или по-тясното разбиране на „защитена професия”. От друга страна в Закона за предучилищното и училищното образование вече имаме въведено понятие „професия с очакван недостиг на пазара на труда”.
В същото време предлагаме много съществени изменения в осъществяването на политиката ни за дуалната система на обучение – „образование чрез работа”. Конкретизираме условията и изискванията, които имаме за осъществяване на дуалното обучение, изискванията към работодатели (наставниците, които се определят), към учителите.
Друго нещо много важно е, че даваме възможност учебните програми да се променят минимум на пет години, тоест искаме те да бъдат адекватни на реалните условия, на развитието на технологиите, на новите производствени методи. Освен базовите изисквания, които имаме, задължително в учебните програми трябва да имаме ново съдържание, което да отговаря на действителността.
Освен това предлагаме да се разшири възможността училищата, които са с професионални паралелки, освен да бъдат професионални, да бъдат в дуалната система – това е важно най-вече за малките населени места. Предлагаме информационна база данни за фирмите, които да бъдат записани и които да отговарят на определени изисквания, защото това, разбира се, гарантира една сигурност в учениците, които ще се обучават, в техните родители и не на последно място в училището, което сключва договор.
Разбира се, ние предлагаме едно малко изменение в чл. 230 в Кодекса на труда да има възможност договорът, който се сключва да бъде съгласно училищния учебен план. Това е възможност да няма притеснения по отношение на ваканции и учебно време. Предлагаме и изменение, което е свързано със здравните осигуровки на учениците, които ще включим в обучение чрез работа.
Вчера в НСТС имаше един текст, който трябва да бъде доуточнен. Но така или иначе в този член 230 е заложено дуалното обучение е заложено от много години. Какво ще се реши, ще стане ясно на един по-късен етап. Смятаме обаче, че това е добро за самите професионални гимназии. Ние сме много отговорни по отношение въвеждането на дуалната форма на обучение.
Знаете, че това започна като проектна форма на обучение по германски опит. Но за нас е важно това да продължи като политика.
Предлага ли се допълнително финансиране за учениците в професионалните гимназии и под каква форма?
Още със Закона за предучилищното и училищното образование е въведена такава възможност. Също така има и стипендии. Важно е да се знае, че за защитените професии очакваме недостиг на пазара на труда. Предвидена е възможността те да не губят възможността за своето финансиране, ако по една или друга причина учениците им не завършват толкова, колкото са започнали.
Разбира се, че финансирането е един много важен стимул за развиване на тази политика. Направени са всички стъпки.
Как бизнесът ще помага за развитието на професионалното образование у нас?
Бизнесът и сега подкрепя дуалната система на обучение. Ние всеки месец се събираме с представители на работодателите. Ние много напреднахме във взаимоотношенията професионална гимназия – бизнес. Преди години бизнесът упрекваше гимназиите, а училищата – бизнесът.
Сега имаме диалог. Естествено, че не можем по всички теми да бъдем съгласни. Въпросът е да достигнем съгласие в името на едно по-качествено професионално образование, защото при него пътят от училище към работното място е много по-къс. Това, което трябва да се знае за професионалното образование е, че то дава базови професионални умения, които са много ценни и в същото време не ограничават, тоест учениците после могат да продължат.
Вие виждате, ние имаме идея за осъществяване на механизъм за проследимост – нещо, което е много амбициозно и трудно. Важно е да се проследи реализацията на завършилите гимназии и висши учебни заведения.
Това, което ние предлагаме е списък от защитени професии, списък от очакван недостиг на пазара на труда за следващите 5 години. Те са изработени съвместно с бизнеса. Освен това предлагаме механизъм за план-прием. През изминалото лято и есента го „проиграхме” по региони, след което с бизнеса отправихме няколко предложения и излязохме с един съвместен механизъм, който е изпратен до всички региони.
Тоест, всяка част от заинтересованите страни осъществява своите задължения. Смятам, че пътят на успеха е пътят на диалога. Бизнесът има различия, но това е съвсем нормално. Но смятам, че в случая трябва да имаме една гледна точка, а тя е развитието на нашата икономика.
