Тихомир Безлов е магистър по философия и немска филология от Софийския университет. Следдипломни квалификации в Софийския университет и Университета на Лайпциг.
Той работи по въпросите на престъпността в България. През последните 17 години като старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, той е автор на редица доклади и социологически изследвания.
Безлов е един от основателите на виктимизационните изследвания в България и е допринесъл значително за прилагането им в работата на различни национални и международни институции и държавната администрация.
Тихомир Безлов е и политически анализатор. В това си качество, през последните 10 години той е част от екипи, осигуряващи подробен и регулярен анализ на риска за Програмата за развитие на ООН, Евразия Груп/Лемън Брадърс, Евразия Груп/Дойче Банк, Министерството на външните работи на Япония и Групата за контрол на риска.
Още от първия ден на възникване на казуса „ЧЕЗ и Гинка”, изказахте съмнение, че тя е само подставено лице и зад нея има други, така да се каже, истински играчи. От снощи се говори, че голяма част от финансирането ще е с грузински капитали. Смятате ли, че в тази покупка ще бъдат намесени руски пари и интереси в нашата енергетика?
Ако е вярно това, което излезе в чешката преса, човекът, който дава този кредит е относително познато лице в България и е свързан с недвижими имоти у нас и в Русия. До каква степен това не е само едно посредническо участие, а е нещо по-обвързващо с нашата енергетика е друга тема. Това, което се случи в България е, че тези собственици препродадоха на други чужди институции, например Южноафрикански фонд.
Днес се появи пак информация от чешката преса, за финансиране от две български банки. За едната се говореше – Булбанк, ще видим обаче дали е така.
Другото, което е важно да се каже е, че Българската банка за развитие ще рефинансира кредита на ЕБРБ, защото ЧЕЗ дължи на ЕБРБ връщане на заема, ако продаде дружеството на нестратегическа компания от бранша, което очевидно ще стане.
Такива хипотези има в чешките медии, като основният източник е вестникът на сегашния премиер в оставка Андрей Бабиш.
Според вас, какво трябва да направи българската държава, за да защити интересите на своите граждани от спекулативни и непрофесионални интереси в енергетиката?
Аз мисля, че тя (компанията „Инерком” – бел.ред.) просто е една форма, през която хора, които вероятно са свързани с енергетиката и политиката, искат да придобият дружеството. Моето предположение е, че собствениците ще се опитат да сложат хора от енергетиката и да запазят, каквото могат от ЧЕЗ и сегашният му мениджмънт.
Всеки разбира, че едно по-голямо сътресение може да предизвика социални протести и големи, дългосрочни, политически сътресения. Темата „Гинка” ще продължи да съществува. Предстои да видим какво ще се случи.
Държавата има различни варианти. Единият е да има някаква квота в управлението, да се промени закона, така че държавата да има „златна акция”, без да е нужно да я купува, или да преговаря за такава форма на участие, за да ни информира какво става в управлението на компанията.
Има държави, които предпочитат тези Utility или инфраструктурни компании да са с мажоритарно държавно участие. Такъв е случаят с Чехия, с Австрия, както и в много държави със силна пазарна икономика. В САЩ, например, много щати имат щатски или градски компании, които по този начин омекотяват различни социални проблеми.
Част от българския проблем е, че обикновено мениджмънтът на такива компании се сраства с управляващите, с роднински и приятелски връзки, и съответно компанията се влошава като управление.
От друга страна, проблемът, който видяхме при ЧЕЗ, Софийска вода и останалите ЕРП-та е, че частните дружества искат да имат, колкото се може по-голяма норма на печалба. И когато нормата им спадне, те напускат страната – както направи ЕОН, както прави и ЧЕЗ в момента.
Противопоставяйки се на регулатора заради тези ниски ставки, които той им осигурява, те постоянно се опитват да скрият разходи, да изнесат печалба през някакви, да кажем, поръчки, консултантски договори.
От друга страна се създават всички тези проблеми, както знаете и трите ЕРП-та съдят държавата за непризнати инвестиции и разни разходи, които твърдят, че са направили, а регулаторът не им признава.
Има ли опасност българската енергетика окончателно да стане заложник на руските енергийни и политически интереси?
Не знам какво значи окончателно, но със сигурност българската енергетика е една от най-зависимите от Русия.
Ядрената ни централа е много свързана с тях, газът ни е почти на 100% свързан с Русия, преработката и разпространението на горива също е на 50-60% свързано с Москва. Така че, от страните в Източна Европа, ако не най, то България е една от най-зависимите.
Не е ясно как ще се развие тази покупка на ЧЕЗ, но ще се види до каква степен има руско участие и дали е руско, или просто руското участие е просто един тип „високо-рисково банкиране”.
