Тихомир Безлов е магистър по философия и немска филология от Софийския университет. Следдипломни квалификации в Софийския университет и Университета на Лайпциг.
Той работи по въпросите на престъпността в България. През последните 17 години като старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, той е автор на редица доклади и социологически изследвания.
Безлов е един от основателите на виктимизационните изследвания в България и е допринесъл значително за прилагането им в работата на различни национални и международни институции и държавната администрация.
Тихомир Безлов е и политически анализатор. В това си качество, през последните 10 години той е част от екипи, осигуряващи подробен и регулярен анализ на риска за Програмата за развитие на ООН, Евразия Груп/Лемън Брадърс, Евразия Груп/Дойче Банк, Министерството на външните работи на Япония и Групата за контрол на риска.
След акция на ГДБОП и Специализираната прокуратура 11 служители на НАП се сдобиха с обвинения, че са действали като организирана престъпна група, която се е занимавала с корупция и пране на пари. Като че ли случаите, при които гражданите биват рекетирани от държаните служите зачестяват. Как ще коментирате това? Вие имате ли такива наблюдения?
Това е трето или четвърто арестуване на данъчни. Ние му викаме административен рекет, някои му казват вътрешноадминистративен рекет, трети му казват корупционен рекет. Преди няколко години имаше едно европейско проучване в 5-6 държави, сред които и България. Тогава се изследваше каква е ситуацията с рекета в южноевропейските страни, имайки предвид нашата история със силовите групировки и организираните структури за рекет.
Проведохме изследване, от което се установи, че има много рязък спад на класическия рекет – фирмите не казваха срещу тях да се използвало насилие и по този начин да са ги рекетирали.
Но се появиха други структури за упражняване на натиск – НАП, Агенцията по храните, Пътната агенция и още няколко държавни институции. Вътре в тях, по места, а и в централите възникваха механизми, по които служителите рекетират компаниите. Намират си някакви възможности да имаш нарушение и започват да те натискат.
От това изследване възникна дебатът и даже тогава с прокуратурата дискутирахме, че това всъщност е организирана престъпност. Но те имаха съмнения, че нашата съдебна традиция ще приеме, че това е организирана престъпност.
Между другото дебатът за „белите якички” е доста стар. Терминологията дойде от САЩ в Европа. Така или иначе това има всички елементи на организирана престъпност, защото става въпрос за група, която дълго време осъществява своята дейност, ясна е и финансовата им облага.
Насилието не е задължителна дефиниция за организираната престъпност. Дотогава те не се бяха сблъсквали с такива случаи. Ние си представихме нашата гледна точка, че всъщност големият проблем при нас е т.нар „административна корупция” или „институционална организирана престъпност”. След това започнаха тези операции на ГДБОП и Специализираната прокуратура.
Ситуацията е следната: ако искате да направите нещо, което зависи, например, от Агенцията по храните, няма как да го осъществите без някаква комбинация от служителите и началници да се намеси. Този тип рекет много прилича на полицейските структури за рекет. Това в криминологията си има цяла квалификация: ястреби, глутници, магарета и т.н.
Това, за което говорим е по-скоро „глутници” на различни нива в структурата, които си имат водачи и т.н.
От думите Ви най-грубо можем да обобщим, че силовите групировки са спрели да рекетират хората, но са започнали НАП-аджиите. Какво означава всичко това за демокрацията?
Не само НАП-аджиите, но поне там има много административна власт. Другият проблем като цяло във финансовото министерство е, че те нямат вътрешна сигурност, по подобие на МВР. Например, структурата на вътрешното министерство им дава възможност да използват агентури, да използват СРС-та. Няма как да работите по организирана група без да използвате такива средства, защото по документи организирана престъпност не се разкрива.
Тъй като ги нямат, но имат изключителни правомощия по подобие на МВР (това са двете суперминистерства), много се е развил този тип упражняване на натиск. Но не е само НАП. Спомняте си разследванията срещу „Автомобилна администрация”. Но това е навсякъде, където има възможност да се упражни такъв тип преса, подобна на рекета. Едно време рекетът беше само физически или използвайки институционалната си власт.
Като цяло в страните, в които институциите имат по-нисък капацитет или нямат достатъчно развити контролни механизми, съответно имат голяма преса заради доходите, възниква такава вътрешноинституционална преса.
Ние го обясняваме теоретично като превземане на институциите от някакви групи. Различно е от превземане на държавата, което става чрез политически партии.
Но това рекетно отношение не е възможно без партийната и политическата корупция. Това е така, защото определени държавни служители знаят, че имат някаква политическа протекция и се възползват от това.
В началото на разговора споменахте за изследване, което е правено преди години. Но Вие имате ли някакви по-конкретни данни за европейската практика? Случва ли се това и извън нашата страна?
Разбира се. В Румъния имаше доста разследвания, в Италия, Испания, Гърция – там, между другото имаше най-много такива разследвания.
Ние избрахме друг ъгъл, защото ни се стори по-интересен феноменът „административен рекет” и колко развит е той. Където и да отидете, където и да попитате бизнеса, всички ще ви кажат, че това съществува. Няма го вече насилието – никой не идва да ти чупи витрините или да ти пали колата. Но държавните служители идват и ти казват, че ако не направиш определени неща, ще ти направят проверки. И това е систематично. Това вече се е превърнало в инструмент.
