Тихомир Безлов е магистър по философия и немска филология от Софийския университет. Има следдипломни квалификации в Софийския университет и Университета на Лайпциг. Той работи по въпросите на престъпността в България.
През последните 17 години като старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, той е автор на редица доклади и социологически изследвания. Безлов е един от основателите на виктимизационните изследвания в България и е допринесъл значително за прилагането им в работата на различни национални и международни институции и държавната администрация.
Тихомир Безлов е и политически анализатор. В това си качество, през последните 10 години той е част от екипи, осигуряващи подробен и регулярен анализ на риска за Програмата за развитие на ООН, Евразия Груп/Лемън Брадърс, Евразия Груп/Дойче Банк, Министерството на външните работи на Япония и Групата за контрол на риска.
Господин Безлов, излезе най-новото Ви проучване, засягащо нелегалната търговия с наркотици, жени, злоупотреби с европейски фондове, нелегалната търговия с горива. То шокира не малко хора у нас. Но конкретно според Вашите данни колко български жени са засегнати от трафик на хора в страната и чужбина?
Първо, начинът, по който ние изчисляваме броя не е чрез интервюта на жертвите. В случая ако говорим за оценката на така наречения трафик, тоест изнасяне на български граждани с цел в случая сексуална експлоатация, който визирате, но освен това има и няколко други групи. Най-голямата група са трудова експлоатация, но ако говорим за сексуална експлоатация, която е една стара българска тема, начинът, по който се изчислява е на базата на различни европейски оценки на жертвите, тоест те са регистрирани като жертви. А в различните страни, различни институции правят тази регистрация.
Примерно Германия – „Бундескриминаламт”, имат всяка годишна оценка. В Холандия имат специален център, който е неправителствен и трябва държавните институции да са извън този център, с идеята той да бъде безпристрастен. Тоест всяка страна има някаква система и има годишна оценка какви са българските граждани и какъв тип жертви са. Обикновено най-голямата група са за сексуална експлоатация и на тази основа, в зависимост от това колко са за съответната година имаме един така да го наречем коефициент, защото се знае колко от проституиращите търсят помощ и биват регистрирани като жертви и се изчисляват цялото число български граждани, които работят предимно в ЕС.
Така се получава това число, то не е резултат от интервюта или полицейски статистики. Този подход го следваме от 2006/2007г.. Тогава беше и първата оценка на този пазар да го наречем, трафик на хора с цел сексуална експлоатация. Дискусионно е какво е точното число, но се приема, че става въпрос за около 12 до 15 хиляди, които работят. Сега друг е проблемът, доколко те работят за криминални структури и доколко за себе си.
Тук възниква дискусия, до каква степен влизането ни в ЕС и достъпа до пазара на труда в Европа дава възможност да се работи за този легален пазар в някои европейски страни. Нашата оценка е на база интервюта и данни, които има: колко е цената на една услуга, колко услуги се предлагат на един ден, колко дни в годината се работи и се прави тази оценка, което е виждате, че става дума за средно от 900 милиона лева, това е за 2018г.
Част от проблема е, че данните идват с известно закъснение, оценката е на база данни за 2016г., които различните европейски страни са предоставили. Това е подходът, има дискусии, дали той е достатъчно добър. Дали е достатъчно добър, дали не се надценява, дали не се подценява. Ние участваме в един европейски консорциум, воден от Корпорейшън Европа на Европол за изготвяне на методологии, които да оценяват тези криминални пазари, както ние ги наричаме.
Една от темите е именно трафикът на хора, различните видове трафик на хора. Там ще има различни дискусии, нови възможности да оценим. Пак по отношение на този т.нар. външен пазар на сексуални услуги и този експорт на сексуални услуги. За вътрешния пазар подходът е по-различен, там правим на база на изследвания на клиентите, тоест колко българи в представителните изследвания са заявили, че имат такъв опит през годината, колко интензивно са го ползвали, колко е средната цена на услугата. Така се изчислява българския пазар, плюс за българския пазар имаме един такъв детайл, че добавяме данните от туристическата индустрия, също интервюта с чужди граждани колко се ползват от такива услуги .
А колко се ползват?
Тук има много дискусии. Големият проблем на оценката е, че тя ми се струва много висока на тази възрастова група мъже 18-40г.. Те обявяват, че горе-долу половината от тях са ползвали. Има спорове колко трябва да се приема тази оценка. По-малко от половината, но така или иначе имайте предвид, че има т.н. Уикенд туризъм – тези туристи, които станаха голям фактор в туризма. Не летни или зимни, а тези, които използват нискобюджетните полети и споделените услуги за апартаменти и стаи на различни платформи. Последицата е, че имаме много бърз ръст на тези лица, които посещават страната, съответно страната е много достъпна заради ниските цени на полетите и на нощувките и съответно доста интензивно използват всички видове услуги на нощната индустрия.
Вашето изследване засегна ли по някакъв начин търговията със деца?
Не, имали сме други проекти. Зависи какво наричате търговия с деца. Едно е на бебета, едно е на деца, които се използват да просят, друго е децата, които се използват за джебчийство. Това са все свързани с тази широка категория – експлоатация на деца. Имахме такова изследване 2014/2015г., но това си има своите проблеми, в случая ние се опитахме да направим просто една макроскица, какво се случва. За 2018г. данните, както виждате излизат относително късно поради проблеми с данните от оценките. Имахме едно проучване 2017г. и сега планираме още едно за 2019г., което ще бъде проведено през 2020г..
Проблемът с наркотиците става все по-голям у нас. Вие имате ли данни колко млади хора стават жертва на това и какъв е размерът на това бедствие?
Зависи какво наричате „по-голям”. Аз бих Ви казал, че е по-малък и ще Ви кажа защо. Защото за най-рисковата група наркотици – опиатните, тоест хероинът, голямата епидемия беше краят на 90-те, началото на този век.
Да кажем, в София някъде към 2000 година беше пикът на тази хероинова епидемия, във Варна, Пловдив, Бургас беше малко по-късно, с 1, 2 години . Тогава, по времето на тази хероинова епидемия, имаше значим брой смъртни случаи от предозиране или от проблемни вещества в това, което си инжектираха хероинозависимите.
Бих казал, че в момента тази вълна отмина и това вече не е проблем за страната. Много са причините, като се започне, от една страна, с това усилие на полицейско ниво да се премахнат тези, да ги наречем, зони за продажби, които на времето съвпадаха в София с районните управления. Всяка зона си беше разпределена спрямо районното управление и се знаеха лидери структури отдолу и т.н. Имам ранни спомени от картите, които направихме, направиха голямо впечатление и предизвикаха действително такива процеси, които бяха положителни за разрушаването на това райониране на София. Но другото по-сериозно решение беше, че правителството реши да финансира метадоновите програми и да ги позволи, и регламентира . Всъщност този модел, в който хероинозависимите съществуваха, беше той, за да може да си осигури своята доза, продаваше на своето обкръжение и така се беше получила една снежна топка – все повече хора влизаха в този модел на хероинова зависимост.
В момента, в който хероиновото лице не може да осигурява ежедневната си доза хероин, съответно може да се включи в метадоновата програма, просто спадна. Това, което имаме в момента в страната са предимно остатъчни групи от хероинозависими, които от време на време употребяват хероин някои по-често, някои по-интензивно. Но като цяло те бидейки на метадонови програми, те не разпространяват зависимостите. Ако в онези времена имаше около 30 хиляди зависими, то сега говорим за 3,4 хиляди. И това всъщност е голямата рискова група, тези хора извършиха огромен брой престъпления, защото те трябваше да си набавят дневната доза, ако не си набавяха дневната доза, тези хора изпадаха в абстиненция. Причината това да се случи беше, че ние сме на пътя на хероина между Азия и Западна Европа и криминалните мрежи, които изпращаха към Западна Европа заради логистичната група, която получаваше от българските криминални групи и така отсипваха част от количеството тук и това доведе до тази вълна.
Сега ако при тази група наркозависими проблемът се нормализира, може да се каже, че нещата са в добро състояние и тенденцията е надолу. Проблемът е с ръста, който се регистрира от различни изследвания, включително европейски, е употребата на марихуана, така наречените леки дроги.
България, за разлика от хероина, в тази група наркотици закъсня, тоест ако в Централна Европа в началото на века 15/20% от населението вече имаше опит с марихуана, в България този процес започна някъде 2002, 2003г. и постоянно нарастваше по време на изследванията, които провеждахме.
Това, което не е ясно все още, но имаме такава ранна хипотеза, че през последните 2 години се показва едно и също ниво на тази употреба, тоест като че ли е достигнат някакъв таван на употреба. Ще видим следващите изследвания какво ще покажат, ще видим какво ще покажат данните на европейския мониторинг. Но имаме основание да твърдим, че макар и употребата на тези наркотици да е доста интензивна имаме вече достигнато ниво на насищане. Има много фактори, които могат да го обяснят.
И проституцията и наркотиците са проблеми, с които се борят всички държави по света. Но все пак какво още могат да направят българските власти, за да се справят по-ефикасно с тези проблеми?
Проблемът с трафика на хора с цел сексуална експлоатация е едно от нещата, които според мен никога не стана тема. Има според мен една политически грешна гледна точка, че това е просто работа и това носи доход за хората и за градовете, от които са жертвите. Фокусът върху тази тема е преди всичко на ГДБОБ и то в момента, в който има ясни белези за криминални групи или има сигнали за такива криминални групи в Западна Европа, тогава имаме активизация. На практика няма опит да се пресече вербуването на жертвите, тоест сводниците и техните проксита, да ги наречем.
Моментът, в който убеждават момичетата да участват в този бизнес, няма нищо общо с едновремешното убеждаване, в което имаше много насилие и много принуда. Те просто обясняват колко висок доход, какво луксозно потребление могат да си осигурят и това, което се случва е, че действително има годишно един брой момичета, които се рекрутират, които след това биват извеждани за Западна Европа и са контролирани и притискани. Едно от нещата, което е част от проблема, е че са изключително внимателни по отношение на използването на насилие и принуда и става все по-трудно да се доказва, за разлика от преди.
А пък там, където нямат инциденти, органите на реда избягват да са активни. Според мен би трябвало още в момента, в който тръгва този процес на рекрутиране пред училищата и университетите, което не се прави. Това е важно, защото въпреки действително високите доходи, които си осигуряват, има градове в страната, в които това е желана професия, за съжаление. Тази желана професия е свързана с изключително тежки психологически и физически последици – кръвни заболявания, различни неврологични заболявания и тн. Същевременно обаче го има този момент с луксозния начин на живот, който водят момичетата, които са работили по няколко години.
Същевременно има и една тенденция на свиване на този пазар, защото просто страната не е същата. Една от причините е, че ги няма тези високи нива на безработица, които имаше в средните и малки населени места. Имат достъп до преместване в по-големите градове в страната или към Западна Европа, тоест след 2014 година западноевропейският трудов пазар се отвори. Предишната алтернатива беше или работи някаква незаконна работа като гледане на възрастни хора например, което нископлатен труд заради сивия пазар, или влиза в точи черен пазар на секс услуги, където получава един рязко по-висок доход. Така възниква проблемът с атрактивността на този доход. Сега, след като има възможност за по-високи доходи за нискоквалифициран труд, тази алтернатива вече не е толкова атрактивна.
