Народните представители с пълно единодушие гласуваха в подкрепа на приключването на делото Европейската комисия срещу Българския енергиен холдинг (БЕХ) за възможна злоупотреба с господстващо положение на газовия пазар от страна на дъщерните му държавни дружества „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“, без признаване на нарушенията, за които се твърди, и без поемане на отговорност за тях, включително относно евентуална финансова санкция.
Делото бе предизвикано от жалба внесена от „Овергаз Инк“, която не успя да осигури транзит за собствени доставки, след като бе отрязана от продажба на количества на „Булгаргаз“.
ДЕБАТИ.бг потърси за коментар бившия министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
„Моето мнение е, че е чудно защо се разглеждат само хипотези по Чл. 7 от регламент 1, тоест, само такива, свързани с признаване на вина за БЕХ и с налагане на глоба. При подобен казус с „Газпром” през пролетта, бяха приети ангажименти за бъдещо поведение, които да поправят допуснатите грешки, но това е по друг член – Чл. 9.
С други думи депутатите и министерството трябва да си изяснят тези неща, какво трябва и може да се направи по различните ангажименти. Ако има спор между страните сега по кой от сега коментираните два варианта да се действа по делото на ЕК срещу БЕХ, то този спор е несъществен. И двата станали известни варианта, и двете гледни точки са неблагоприятна за България теза.
Онова, което би трябвало да се направи, е да искаме, както на „Газпром” беше разрешено – без да признават вина и без да плащат глоба, да предложат мерки за коригиране на поведението. Още повече, че българското правителство по отношение на делото от пролетта взе изключително плаха позиция и един от аргументите му бяха, че не иска да дразни Европейската комисия, „защото има аналогично дело и към БЕХ“.
А реално какво се случи? Ние бяхме много меки, Комисията също бе меко – но по отношение на „Газпром”, за сметка на това обаче – много строга към БЕХ.
Оставам определено изненадан, че правителството се е отказало от възможността да поемем конкретни ангажименти за структурни промени в държавните газови дружества и се е съгласило с парична санкция. Кабинетът е трябвало и трябва да настоява процедурата да бъде завършена както в случая с аналогичната процедура срещу „Газпром“ – с поемане на конкретни ангажименти за организационно преструктуриране и корективни действия и по друг член от европейския регламент, който не предвижда признаване на вина и финансови санкции – случая с „Газпром“, който вече коментирах.
