„Газпром“ призна провал на кроежите „Турски поток“ да пробие Европа с мащабен газов износ в поредната схема срещу и напук на Украйна. Именно това означава официалната информация на холдинга от тези дни, че „Газпром“ започва да демонтира и замразява стотици километри от тръбопровода, подаващ газ по руска територия към морския участък на проекта „Турски поток“.
Стартовите планове за капацитет на „Турски поток“ бяха за 63 млрд. куб. м газ годишно, но реалността наложи обемите към днешна дата да бъдат свити на 15.75 млрд. куб. м, макар и с теоретична опция за още толкова „след време“. Така 506 км тръби тук изпаднаха като ненужни, поради което „щели да бъдат насочени към по-ефективните трасета“.
Първоначалното предназначение на въпросните тръби бе за друг, пак така по принуда спрян поток, който също не успя да надхитри Европа и ЕС го отряза. Бяха отредени за „Южен поток“, който през 2014 г. Кремъл обидено и наказателно, спешно и гръмко трансформира в „Турски поток“. Южните четири тръбопровода се свиха до турските два (но два само на хартия), защото в действителност Анкара прие от тях безпроблемно само единия, а другия остави в чакалнята под условие, по-скоро под куп условия : „ако ЕС даде пълни гаранции, че иска да получава гориво по тази втора тръба, че поеме да изгради насрещна инфраструктура и ще даде на тръбата статут на специален проект за съюза“.
Въпреки оставащите много неизвестни за втория лъч на „Турски поток“ към Турция, полагането на подводни тръби през Черно море от страна на „Газпром“ продължава с фиксация в плана за две трасета с капацитет 31 млрд.куб.м. Колкото би бил обемът за двата тръбопровода, ако се случат. При положение, че от турска страна продължава да няма разрешение втората тръба да има и сухоземна част – след излизането й на брега. Това положение бе коментирано от много експерти, последно от „Фич“, като знак, че многомилиардният проект на „Газпром“ ще се окаже в крайна сметка правен само за нуждите на Турция, защото вторият лъч остава и по-скоро ще остане запушен. Анкара продължава със собствените игри в триъгълника с Брюксел и Москва, не дава отключващото новия газопровод сухопътно разрешение, поради което той виси дори без възможност за сглобяване на маршрут. Руснаци и турци нямат разбирателство и как ще се експлоатира трасето, кой ще е собственик и оператор, дали Турция ще иска транзитни такси, какви ще техните цени, както и при каква цена на суровината ще се транзитира.
Равносметката за „Газпром“ дотук от конкретното разиграване: общата стойност само на обектите, заложени за „Южен поток“, впоследствие трансформирани в „ Турски поток“, се явяват в баланса на фирмата за 2017 г. в колоната незавършено строителство и съответна висяща сума 46 млрд рубли.
В същото време от холдинга признават (потвърдиха го само преди месец на инвестиционен форум в Лондон), че не могат да разчитат на живи външни пари. Заради лакатушенето по проекта/проектите всички чужди финансови институции стават все по-подозрителни, няма шанс за финансова подкрепа нито от американски, нито от европейски банки и за проектно финансиране, така че наложително всичко трябва и може да продължи изцяло за собствена сметка. Примката около „Газпром“ се затегна допълнително с новите американски икономически санкции срещу Москва, които окончателно спряха не само възможността за по-изгодни и дългосрочни заеми. Ограниченията удрят не само срещу потенциални кредитори, но блокират и възможността за включване на чуждестранни компании – подизпълнители. Санкциите следят не само парични потоци, но не допускат и оказване на техническа помощ над определени лимити.
Пак по данни на „Фич“ като цяло трасетата, заложени за реализация с цел да бъде заобиколена Украйна (трън в окото) на Русия чрез маршрутите към Турция, както и към Китай, ще струват на „Газпром“ над 27 млрд долара. Сериозна тежка котва на врата на газовия гигант, която продължава да го влече само надолу под водата на потоците всякакви. „Турски поток“ вече иска 100 процентово собствено финансоране, като в паралел продължават да вървят и „Северен поток 2“ през Балтийско море до Германия, и „Силата на Сибир“ до Китай.
За „Газпром“, както личи по всичко, не се очертава нищо добро, ако продължи да се обезценява, трупайки вътрешнофирмени дългове по повелите на имперската гео- и енергийна политика на Кремъл. Добър обрат изглежда особено немислим след мартенския резултат от президентските избори в Русия, който предполага в пакет с всичко друго и това, че няма да има промяна в системния начин на ползване на руския газов гигант (без значение на цената) в големите световни игри на Кремъл.
Лошият тренд в баланса на „Газпром“ изглежда все по-трудно променим. Паричните резерви на фирмата с реално покритие към края на 2017-а се оказаха под 500 млрд рубли , след като през януари същата години са били близо 900 милиарда, а само година по-рано, през 2016-а, „Газпром“ е приключил с „финансова възглавница“ от 1,359 трилиона рубли.
