Наистина ли светът е изправен пред опасността от голям военен конфликт с използване и на ядрено оръжие? Този въпрос упорито витае във въздуха заради напрежението, създало се отново на Корейския полуостров.
Положението изглежда сериозно, защото режимът в Пхенян въпреки международните санкции не само не спира ракетно-ядрената си програма, но започва да се зъби на Америка. Президентът Доналд Тръмп реагира нервно: „Епохата на стратегическо търпение” е приключила, каза той и се закани да засипе Северна Корея с невиждани „жупел и ярост”. Пхенян обаче не само не се стряска, но се заречеа да унищожи с ракети американската тихоокеанска военновъздушна база в Гуам.
Сериозни ли са тези размени на заплахи?
СКАЧЕНИ СЪДОВЕ
Факт е, че Северна Корея се държи изключително предизвикателно, колкото и да изпада във все по-голяма изолация. Дори най-близкият й (и на практика единствен) съюзник Китай и Русия гласуваха в Съвета за сигурност на ООН за налагане на санкции. Но изолацията за режима в Северна Корея е нещо като „слънцето и въздухът за всяко живо същество“; това е естествената среда, в която той може да съществува.
Факт е обаче и друго, че наглото поведение на Пхенян идва в много подходящ за Тръмп момент.
Новият американски президент се сблъсква с огромни вътрешнополитически трудности, не успява да стабилизира властта си. Популярността му е рекордно ниска, кадровите назначения са провал след провал, разследван е за връзки с Кремъл, застрашен е от импийчмънт. Конгресът му лази по нервите, безпардонно посяга дори на външнополитическите му правомощия.
На Тръмп му е необходим световен отдушник.
И дръзкото поведение на севернокорейския диктатор Ким Чен Ун му идва дюшеш – поредната корейска криза като по поръчка съвпадна с началото на мандата на новия американски президент. Двамата са направо като скачени съдове. Пък и Пхенян изглежда не особено труден съперник, несравнимо по-лесен от Русия или Китай, дори от Иран, когото Тръмп нарочи в началото на мандата си. Така че е доста безопасно да бъде засипван, ако не с жупел и ярост, то поне със заплахи.
ЗАЛОЖНИКЪТ Е СЕУЛ
Дали обаче КНДР е толкова елементарна хапка за преглъщане? Да, тя не е икономически гигант, напротив – севернокорейците гладуват. Но страната е превърната в огромен военен лагер. Армията й е четвърта-пета по численост в света – под знамената са близо 1,2 милиона души, в запас са още 4 милиона. Те постоянно са нащрек в очакване на нападение от страна на САЩ, които държат десетки хиляди свои бойци на юг от 38-я паралел.
Северна Корея може и да няма най-съвременна бойна авиация, изстреляните от нея ракети може и да падат в морето, но разполага с близо 4000 танка и 12 000 артилерийски системи и минохвъргачки. Около три четвърти от този огромен арсенал е разположен така, че е в състояние да обстрелва Сеул. Столицата на Южна Корея е само на петдесетина километра от демаркационната линия – така 17-милионното население на южнокорейската столица на практика е под постоянен прицел.
Срещу севернокорейските ракети високотехнологичните САЩ ще намерят противодействие. Но срещу евентуалния масиран артилерийски обстрел няма сигурна защита, заложник е южнокорейската столица и голяма част от цивилното население на страната. То със сигурност ще даде огромни жертви при една дори конвенционална война. (За ядрена война едва ли може да се мисли сериозно. Ядрените оръжия са за сдържане, не за използване, доказва го многогодишното руско-американско противопоставяне.)
Тогава за кого са предназначени заканите на Тръмп? Обикновените севернокорейци няма и да ги чуят – всички чужди радиостанции се заглушават, чужда преса няма. А и са свикнали с американската заплаха, повече от 60 години стават и лягат с нея, държавната пропаганда не пропуска и ден, без да им я напомня.
МАККЕЙН НЕ ВЯРВА НА ТРЪМП
Джон Маккейн, сенаторът-републиканец, който е ветеран от Виетнам и е считан за един от най-големите „ястреби” на американската външна политика, се съмнява в сериозността на заканите на Тръмп. „Великите лидери, които познавам, не заплашват, ако не са готови да действат, а аз не съм сигурен, че президентът Тръмп е готов да действа. Не знам какво иска да каже той, отдавна се отказах от опитите да тълкувам това, което казва… Това е класическият Тръмп – в смисъл, че непрекъснато преувеличава”, коментира пред репортери Маккейн думите на президента за „жупел и ярост” по адрес на Пхенян.
Сенаторът не смята, че и Ким Чен Ун е готов да воюва. „Мисля, че лидерът в Пхенян е луд, но той не е готов да премине границата”, казва Маккейн. Той е прав, но на 50 процента – Ким Чен Ун едва ли смята да нападне САЩ, обаче едва ли е наистина луд.
„Третият” Ким (след дядото Ким Ир Сен – основател на КНДР, и бащата Ким Чен Ир) просто умело танцува на ръба на пропастта.
Прави го, както го пише в учебниците. Парадоксът е, че авторът на теорията за този „танц” е Джон Фостър Дълес, американски политик от най-суровите времена на Студената война, държавен секретар през 1953-1959 година. Във времената на най-острото ядрено противопоставяне със СССР в статия за сп. “Лайф” Дълес въвежда понятието brinkmanship (балансиране на ръба). Това е изкуството да се води рискована политка на ръба на войната, до крайния предел на сигурността, но без да се падне в „пропастта”. И с този „танц” САЩ успешно оцеляват десетилетия наред редом с аналогично въоръжения до зъби СССР.
„QUI BONO”?
Но ако се погледне по-широко на перманентната корейска криза – защото тя нито почва, нито ще приключи с мандата на Тръмп – ще се види, че политиката на Пхенян е много удобна и за други световни играчи.
На Китай – за да играе при нужда ролята не само на покровител, но и на умиротворител на опърничавия Ким. И Северна Корея да служи като разменна монета например в търговската война със САЩ.
На Русия – за да се убеждава Западният свят, че има на света държави, които са по-зли и от „империята на злото”. В суматохата Тръмп не само не успя да се ядоса на Москва за безпрецедентното съкращаване на американския дипломатически персонал в Русия с цели 755 човека, а дори благодари на Путин за икономисаните в резултат на мярката пари за заплати.
На Япония – за промяна на военната доктрина на страната. По настояване на премиера Шиндзо Абе и с мотива „севернокорейска заплаха” преди 2 години японският парламент разшири пълномощията на силите за самоотбрана, така че японски войски за първи път след 1945 г. ще могат да бъдат пращани на мисии в чужбина.
И т.н.
Така че, с доза ирония, може да се каже, че съществуването на севернокорейския режим си е направо нещо удобно за голяма част от света. Имаме я и ние тази приказка: всяко село си има селския необходим идиот.
За още интересни статии, коментари, анализи и интервюта следете страницата ни във Фейсбук Дебати.
