Виждал съм на живо предишния председател на Съвета на Европейския съюз Херман ван Ромпой. Един път в Брюксел и два-три пъти в София.
Преди няколко години, малко, след като сдаде поста, Ван Ромпой беше удостоен с наградата на телевизия „Европа“ за европейска политика, когато тази телевизия беше не каквато е сега, и дойде да си я получи. Поканен бях и аз на церемонията.
Ван Ромпой беше въплащение на скуката на брюкселския бюрократ, свестен човек, но лишен от всякаква харизма. Но открит и (почти) безхитростен. Спомням си с каква непринудена радост сподели откритието си, че националният девиз на България е същият като този на Белгия. Съединението прави силата. Което нашите европредседателстващи експерти преведоха като United we stand strong.
Доналд Туск, когото не съм виждал лично, но имам добри впечатления още от времето, когато беше министър-председател на Полша, е друга работа. Харесвах го заради биографията му в „Солидарност“, заради твърдия му антикомунизъм и цялата нормалност, която излъчваше, заради образа му на човек, стъпил здраво на земята и отказващ да говори папагалския евробрюкселски.
Този образ малко се нащърби, когато стана председател на Съвета на ЕС, тъй като видях как се гънеше, опитваше се да намери компромиси, понякога преминаващи ръба на полските разбирания за достойнство.
Но му простих всички тези дребни прегрешения в четвъртък вечерта, когато започна с „Отечество любезно…“. Мислех, че само ще изрецитира Вазов на български и ще продължи на английски, но той изкара цялата реч на чудесен – и много смислен – български език.
Имаше мигновена реакция. Например една приятелка от ФБ, директорка на училище в Плевен, секунди след това ми писа – Трогната съм. Размазах се просто.
И други се обадиха.
Обаче, разбира се, не за всички беше така. Чух се с Весела Чернева за интервюто, което беше дала за „Дебати“ и тя вика – охо, не на всички е харесало. Да, викам, русофилите не са щастливи. Не, бе, не са само те. Имало една колежка, дето си изкарва прехраната с европисания и тя не харесвала.
Погледнах. Претенциозно и поучително, че българите не знаели кой е Туск и понеже говорел интелигентно за разлика от мутропитека (така е написано), изпаднали във възторг.
А трябвало да ни говори нещо за нашата Европа, в която ние участваме (пак така е написано).
Мисля, че Туск ни каза точно за нашата Европа и точно какво ние, българите правим в нея.
Не искам да преразказвам тази забележителна реч.
Искам да кажа само, че тя прави това, което българските политици засега не могат – дава ни самочувствието, което ни не достига. Ние не сме лошото дете на Европа. Свършили сме много работа, понесли сме страдания, минали сме и минаваме през изпитания.
По-често сме се справяли, отколкото проваляли.
Това е.
Отечество любезно, как хубаво си ти.
Колцина от нас могат да го рецитират, поне първия куплет?
За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!
