На 12 февруари 1990 година излезе първият брой на вестник „Демокрация“. Първият му главен редактор Йордан Василев ми е разказвал, че отначало Луканов е отпуснал хартия за 100 000 бройки дневно. Въпреки този чудовищен по днешна мяра тираж вестникът не стигаше и помня как се предаваше от човек на човек и се лепеше по витрините, та да могат хората да го четат.
След бай Данчо начело на вестника бяха Волен Сидеров, Енчо Мутафов, Панайот Денев, Иво Инджев, Атанас Свиленов, Невен Копанданова, пак Атанас Свиленов и накрая, при закриването през 2002 – Недко Петров.
Все имена в българската журналистика, за съжаление – някои от тях и с досиета в ДС.
Поработих и аз в „Демокрация“ 5 години – от 1995 до 2000-ата, през последните 2 години бях заместник на Невен Копанданова.
В края на 2005-а Петър Стоянов, който беше избран за председател на СДС, ми се обади и ме покани да възстановим вестника. Направихме го, тръгнахме с тираж около 20 000, но Петър Стоянов подаде оставка след загубата на европейските избори през лятото на 2007 и новодошлият лидер Пламен Юруков бастиса вестника за радост на седесарите от „Средец“, които искаха да си направят кръчма в „Синия лъв“, където ни беше редакцията.
И си направиха. Кръчмата още я има, но СДС е спомен. Вестник „Демокрация“ – също.
Когато през 2002-а Надежда закриваше вестника, битуваше разбирането, че партийните вестници са си отживели времето и СДС може да прави медийна политика по нов начин.
Тогава бях в „24 часа“, бях видял, че комунистите са овладели почти всичко и не бях съгласен с тази концепция, та се дигнах един ден и отидох на „Раковска“ 134 да се видя с Едвин Сугарев, който тогава беше заместник-председател на СДС. Имах ясна идея как вестникът не само може да бъде спасен, но и да стане основа на по-широк кръг продемократични медии.
Едвин вика – това хубаво, но ще те препратя към Пламен Орешарски, става дума за пари и ще се разберете. Орешарски тогава също беше зам.-председател.
Орешарски хареса идеята и рече – ще ти се обадя. Това там. След два месеца затвориха вестника.
Че партиите нямат нужда от медии, беше част от комунистическата пропаганда и лидерите на СДС се вързаха. Сега повечето партии не само си имат медии, но и някои медии прераснаха в партии.
БСП си държи „Дума“, макар и на системи, и се кани да си отвори телевизия, ГЕРБ също си понапазарува едно-друго и не са само те.
Знам, че е безсмислено да се вайкам и че не „Демокрация“ е най-важният провал на СДС.
Но случаят е показателен. Имаше предателства, сгрешена визия, егоизъм, самоизяждане.
И „Демокрация“-та – такава, каквато я живяхме тогава и си я представяхме, днес е само красив, но и горчив спомен.
