Президентските избори в Северна Македония показаха две неща а именно, че албанският фактор в страната е незаобиколим и че влиянието на Сърбия в тази бивша югорепублика все повече ще бъде ограничавано благодарение пак на албанския фактор. Неслучайно тези дни в руската информационна агенция „Спутник нюз“ с офис в Сърбия беше цитиран Богдан Беспалько, член на Съвета за междунационални отношения към кабинета на президента на Русия, според който след президентските избори на които спечели Стево Пендаровски „отношенията на Северна Македония със Сърбия може да се влошат а твърде вероятно е и с Русия, защото Пендаровски най-вероятно ще подкрепи независимостта на Косово и членството му в редица международни организации“. Според Беспалько „на този етап това са предположения и какво тепърва ще се случва остава да видим“.
ИЗБОРИТЕ В СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ
показаха, че след подписването на Преспанското споразумение и бягството на Груевски в Унгария със съдействието на официален Белград, пътят на страната е отворен към ЕС и НАТО, което не е в интерес на Сърбия и на Русия, но е в интерес на албанците не само в Северна Макединоия, но и в Албания и Косово. Зад албанският фактор плътно стоят американските интереси, зад сръбският, руските. Което ще рече, че няма да им е лесно на македонците.
Ако анализираме коментарите в сръбските медии преди, по време и след президентските избори в Северна Макединия, няма как да не ни е направил впечатение фактът, че тонът на сръбските управляващи е въздържан, но че интересът от това какво става в Македония е голям, както в медиите, така и в политическите кръгове на Сърбия.
Заради заявената проевропейска и пронатовска политика на правителството в Северна Македония и заради подкрепата на албанцити за Стево Пендаровски, на Сърбия ще й бъде трудно да прокарва своите политически и геостратегически интереси в Македония така както го правеше с десетилетия наред и особено по времето на управлението на Груевски. В Сърбия той важеше за „техен“ човек, който по едно време даже беше съветник на президента Борис Тадич. Може би затова никой не остана изненадан от твърдението на Воислав Шешел а впоследствие и на Александър Вучич, че Груевски на път за Унгария необезпокоявано е минал през Сърбия. За никой не е тайна, че по времето на Груевски голяма част от македонските медии бяха купени от унгарски фирми близки до Орбан. В момента Орбан открито лобира за Вучич в ЕС, даже изпрати в Белград своя външен министър на проправителствения митинг срещу опозицията. Така че тепърва предстои да видим каква ще бъде политиката на Сърбия и Унгария в региона, в това число и на Македония, която твърдо заявява своята евратлантическа позиция и същевременно не смее или не желае да се опълчи на сръбското влияние зад което стои Русия.
ТУК Е ВАЖНО Е ДА ОТБЕЛЕЖИМ
че сръбското присъствие и влияние в Македония вече е създало свои лобита в културните, литературните, научните, църковните и политическите среди и цялата антибългарска пропаганда поне досега идваше тъкмо от тези среди. Остава да видим, каква ще бъде политиката на Заев и Пендаровски по отношение на България и дали подписаният договор за добросъседство ще даде конкретни резултати или всичко ще бъде декларативно а подмолно просръбското лоби ще продължава да действа и създава пречки в уреждане на отношенията между двете страни.
На 18 май Вучич тържествено откри южния лъч от магистралата Коридор 10 на дължина от 26,3 км, който свързва Сърбия със Северна Македония и Гърция. Организираният от Вучич спектакъл заедно с цялото сръбско правителство целеше да покаже, че той е този който строи а опозицията е тази която руши и че след 30 години, благодарение на тази магистрала геостратегически и транспортно ще бъдат свързани навеки Сърбия и Македония. Сред поканените гости бяха представителят на ЕС в Белград Сем Фабрици, премиерът на Северна Македония Зоран Заев и лидерът на босненските сърби Милорад Додик, известен с русофилският си уклон и антинатовската си риторика.
Този, определян от всички досегашни сръбски премиери и президенти „стратегически път“, беше наречен от Зоран Заев „възможност да се подчертае огромното приятелство между двете страни“ защото „за в бъдеще от Белград до Скопие ще се стига за само 3 часа и половина“.
„Проектът на века“, както Вучич определи този лъч от Коридор 10, беше повод да покаже, че Сърбия геостратегически не изпуска от погледа си Македония и че присъствието на Милорад Додик на тържеството само трябваше да засили впечатлението, че между сърбите и македонците съществува неразривна връзка, която русофилът Милорад Додик трябваше да потвърди с присъствието си до Заев.
След това в немалко македонски медии последваха критики по адрес на Заев, не че е стоял на „стратегическия път“ прилепен за Вучич и Додик а че не строи подобно на Вучич „стратегически магистрали“. Единствено албанските медии не бяха възхитени от „стратегичската магистрала“ и разкритикуваха Вучич и неговия режим че използва магистралите за да оправдае създалата се политическата криза в Сърбия вследствие на нерешения въпрос с Косово.
ТУК Е ВАЖНО ДА ОТБЕЛЕЖИМ
че новият македонски президент Стево Пендаровски беше избран с гласовете на една от албанските партии, DUI на Али Ахмети. За него гласуваха 51,68% от избирателите а за кандидата на ВМРО-ДПМНЕ Гордана Силяновска 44,71%. Предизборно тя също заиграваше с една от албанска партия БЕСА на Блерим Река, когото щяла да подкрепи на втория тур на изборите в случай че тя отпадне от надпреварата. С други думи казано, албанският фактор е незаобиколим в Северна Македония и подкрепата им винаги е подплатена с предварителна политическа търговия.
Според коментари в македонските медии, ако албанците бяха пасивни на втория тур на изборитеи, Пендаровски нямаше да спечели изборите. Затова в нощта след обявяване на резултатите той благодари на албански с Faleminderit (благодаря). Твърди се, че в навечерието на втория тур, на DUI било обещано място гуверньор в Народната банка и мултиетнически кабинет в президентската институция.
По конституция, президентът на страната има право да предлага по двама кандидати за съдии във Върховния и Конституционния съд, както и във Висшия съдебния съвет, но и генералско звание в армията. Прокрадва се опасението, че албанците този път ще получат и квоти в правосъдните органи на Северна Македония. Пендаровски неслучайно след обявяване на резултатие каза, че „това е победа за повечето граждани на Македония независимо от етническата или политическата им принадлежност“, подчертавайки, че „пътя на Македония води към ЕС и НАТО“.
ЩО СЕ КАСАЕ ДО ПОЛИТИКАТА
на Северна Македония към Косово, Пендаровски, цитиран от белградският в-к „Политика“ казва, че „Македония е признала независимостта на Косово, но това решение е било взето по стратегически причини и съобразявайки се с албанската общност, която е втора по численост в Македония“. Сякаш се оправдава за нещо пред сърбите.
С други думи казано, в Македония всичко зависи от албанските партии, е те са единни когато трябва да защитават своите национални интереси и когато дават отпор на сръбските национални интереси. Така че на политически план, в Северна Македония все още има много неизвестни и много въпросителни на които трудно на този етап могат да се дадат отговори.
