Васко Начев е енергиен експерт с богат професионален опит. Работи като консултант по проучване и добив на нефт и газ в различни държави от Близкия Изток, Египет, Казахстан и последно в Индонезия.
Автор е на множество статии и анализи отнасящи се до нефтения и газов сектор както у нас, така и в международен план.
Г-н Начев, вчера руският президент Владимир Путин направи изказване, че „Турски поток” ще мине през Европа само ако Брюксел позволи. Какво има предвид той и смятате ли, че в този случай, за разлика от „Южен поток”, той ще спазва правилата на единния пазар и ще осигури равен достъп и на други доставчици на газ?
Той не прави за първи път подобен род изявления. За мен това е поредният кризисен пиар. Путин се надява, че повтаряйки едно нещо много пъти, в един момент то ще бъде прието като даденост. Аз не мисля, че трябва да сме особено впечатлени от това изказване, защото то с нищо не променя по същество нещата.
Ако някой възнамерява да прави нови трасета, нови газопроводи, при всички положения трябва да спазва Третия енергиен пакет, нищо по-различно. И ако Путин си въобразява, че ЕК ще прояви снизходителност, значи има нещо сбъркано.
Според мен той затова непрекъснато говори, че иска гаранции от страна на ЕК. Гаранциите са ясни – един доставчик може да ползва максимум 50% от даден газопровод. Точка.
Има ли Путин друг вариант, освен втората тръба на „Турски поток” да мине през България?
Не мисля, че има, поради няколко причини. На първо място, това е най-изгодният вариант като трасе. Освен това, ако тази тръба не минава през България, през следващите 10 години „Газпром Експорт” трябва да плати на България над 1 млрд. долара неустойки за ползването на сегашния Трансбалкански газопровод, тъй като имаме договор до 2029 г.
Така че освен всички разходи, които със сигурност ще бъдат по-големи при вариант трасето да не минава през България, ще трябва да се прибави и тази сума, за която споменах. Няма друг полезен ход.
Въпросът е по-различен. Руската страна продължава да прави всичко възможно да няма конкуренция по трасето, но просто трябва да забрави за такъв вариант. Нещата изглеждат много по-различно – вече сме 2019 г., а не 2009 г., когато можеше газът да бъде използван за политически натиск спрямо отделните държави.
И сръбският президент Александър Вучич обяви, че Сърбия ще се включи в построяването на разклонението на „Турски поток”. Трябва ли България да иска от Сърбия да инвестира в строежа, или сами да изградим станцията и след това да искаме такси?
Това е въпрос на договаряне специално за компресорната станция – кой да я изгради, на чия територия т.н. Това са чисто технически въпроси, които не бива по никакъв начин да влияят върху цялостния проект. Това определено е въпрос на договорка и на разчети. Това е последното нещо, което трябва да попада във фокуса на внимание.
Какво се случва с непостроения вече 10 години интерконектор с Гърция? Очаквате ли най-накрая този проект да бъде завършен и България да има и друг източник на газ, освен от Русия?
Въпреки всячески направените опити този проект да бъде отлаган във времето, да, той ще се случи. Мина се през много трудности и перипетии около него, но при всички положения този проект ще бъде реализиран. Смятам, че до края на 2020 г. ще може да бъде транспортиран газ по интерконектора Гърция-България.
Какво се случва пък с връзката с Румъния – очаквате ли в скоро време да можем да внасяме румънски газ?
Това е другият невралгичен момент. Когато бяха положени толкова усилия да бъде изграден интерконекторът с Румъния, той беше с една единствена цел – реализирайки „Южен поток”, да може количеството газ, което „Газпром” осигурява за Румъния, да бъде трансферирано именно през този интерконектор. Затова и толкова много усилия бяха хвърлени там.
Въпреки неграмотността, която беше приложена при него (да не се връщаме на въпроса какви перипетии имаше), той се случи.
От друга страна обаче румънците никога не са искали да има изградена компресорна станция за реверсивна връзка, т.е. подаване на газ от Румъния към България. По тази причина този интерконектор не се използва, тъй като няма реална нужда от него на този етап. Ние нямаме възможност да трансферираме газ от България към Румъния.
Сега ЕК сериозно притисна Румъния да се изгради тази компресорна станция. Те трябваше през 2017 г., след това през 2018 г. да го направят, а сега обещават през 2019 г. да бъде изградена.
Въпреки съпротивата от румънска страна, това ще бъде направено и ще има допълнителна възможност за пренос на газ от Румъния в посока България.
Защо има такава съпротива от страна на Румъния за изграждането на такава станция?
Румъния години наред правеше всичко възможно газът, който тя добива, да остава на нейна територия. Поради тази причина страната беше наказана от ЕК, тъй като не може да ползваш основното правило за свободно движение на стоки, капитали, хора и услуги, а в същото време да имаш нещо и да го пазиш само за себе си.
Съпротивата на Румъния не е само по посока на България. Те правеха всичко възможно румънският газ да не напуска територията на Румъния по една единствена причина: той е по-евтин от другия, най-малкото защото няма транспортни такси. Затова и румънската икономика нарасна с бързи темпове, много Западни компании се настаниха там и т.н.
Резултатите са очевидни. Една от причините е именно разполагането със собствен добив на природен газ.
Кой е най-важният енергиен проект за България в момента според Вас?
Според мен най-важно е решението на казуса „Марица-изток”. Там е невралгичната точка на българската енергетика в момента; тя не е нито проектът „Белене”, нито изграждането на транзитно трасе Турция-Сърбия.
Час по-скоро трябва да се намери кардинално решение за това какво ще се случва с Маришкия басейн. Всеки пропуснат ден е все по-фатален за едно недалечно бъдеще.
Какъв е правилният изход в тази ситуация според Вас?
По никакъв начин не бива да се спекулира с това, че въглищата трябва час по-скоро да отпаднат като суровина в енергийния микс. Трябва едно разумно решение и по-скоро балансирано от възможностите, които биха могли да бъдат приложен там с надеждата някак си по-плавно и безболезнено да се случи. Знаем колко хора работят там, те трябва да имат алтернатива за това, което им предстои. За мен това е основният въпрос, който трябва да бъде решен.
