Приключилата седмица може да остане в историята на Европа през 21-ви век. През нея сепаратистките движения в Каталуния получиха подкрепа на местните избори и така се изостри конституционната криза в Испания. Случилото се е няколко дни след като правителството в Полша пренебрегна безпрецедентната заплаха за санкции от ЕК и даде ход на промените в съдебната система. Тях европейските политици окачествиха като заплаха за върховенството на закона.
Макар и местни, тези политики излизат от границите на конкретната национална държава. Случващото се в Полша и Каталуния се дължи на различни обстоятелства, но всички те подлагат на изпитание под различни ъгли устойчивостта на ЕС: в единия случай от дясно, а в другия от ляво. Какво ще стане, ако в управляваната от крайната десница Полша (или Австрия, която през седмицата даде ключови позиции в кабинета на националистите), волята на народа застане срещу европейските ценности? И до какво ще доведе, ако обявилите се за прогресивни сепаратисти застанат срещу конституцията на Испания? Ще отговори ли Европа и нужно ли е?
За първи път през миналата седмица ЕС предприе решителни действия срещу Полша, където правителството на президента Анджей Дуда се радва на мнозинство, контролира националните медии и се готви да направи ключовите фигури в съдебната власт да отговарят пред изпълнителната. От друга страна, Полша е най-големият бенефициент на европейско финансиране сред 27-те членки на Блока. За програмния период, който приключва през 2020-та, те ще получи 100 млрд. евро. Aко Брюксел не пренасочи това значително финансиране, значи номерът минава?!
В Каталуния, партията за гражданско единство „Сиудаданос“ (Ciudadanos), предвождана от харизматичната Инес Аримадас, се класира първа в изборите, а юнионистният блок получи 43 процента подкрепа, малко под 47-те процента на застъпниците на независимостта. Резултатът доказва, че проблемът не е решен. „Сиудаданос“ не спечелиха достатъчно места в парламента, за да сформират правителство. А това увеличава шансовете на Карлес Пучдемон, просепаратисткият лидер, който избяга в Брюксел, след като испанските власти го обвиниха, че е организирал незаконен рефередум на 1-ви октомври. Допитването постави началото на период на объркване и несигурност – Пучдемон обяви независимост, а после може би отстъпи…. На свой ред министър-председателят Мариано Рахой организира предсрочни избори, за да се изясни положението. Вместо да стегне редиците в страната обаче, основният извод, който вотът наложи е че кабинетът му е слаб.
Речта на испанският премиер в петък звучеше доста смирено и тонът му беше по-мек в сравнение с предходните седмици, когато той дори не показа, че има намерения да преговаря със сепаратистите. Сега Рахой склони на диалог с каталунските политици, обаче в границите на закона.
Така ключовият израз, който свързва всички кризи на ЕС напоследък е „върховенство на закона“. И защо не? ЕС беше замислен като бариера срещу национализма и едноличното управление, а прилагането на принципите му в отделните страни членки ставаше с възможно най-малко регулации. Затова събитията от миналата седмица изглеждат като изпитание на идеите на Блока.
Теоретично организацията се управлява от възвишени идеали, но действа на нивото на микробютокрацията. А по средата са националните правителства.
Токсичната носталгия по Брекзит
Под събитията от Барселона прозира Брекзит: преди референдума, в каталунските медии имаше не малко сравнения с напускането на ЕС от Великобритания. Каталунските борци за независимост са леви и представители на средната класа, за разлика от брекзитиерите. Те се виждат по-скоро като шотландци, отколкото англичани. Харесват ЕС, но не и Испания. Управляващата партия на „Справедливостта и закона“ в Полша, също е заимствала много от сценария на Брекзит. Тя обвинява ЕС, че е сбирщина на бюрократи, чиято цел е да напълни страната с емигранти мюсюлмани. И в двете страни – Полша и испанската област Каталуния, лидерите превръщат историята и католицизма в мощно политическо оръжие.
И на други места почвата е нестабилна – Германия, доскоро една от политически най-предсказуемите страни в Европа, още не е сформирала кабинет, а канцлерът Ангела Меркел е по-слаба от всякога. През миналата седмица „Шпигел“ призова да се сложи край на ерата на Меркел – ситуация, която беше немислима преди няколко месеца и която още показва, че водещият акцент върху стабилността в предизборната кампания на Меркел, доведе до нестабилност.
Във Франция кабинетът на Макрон навърши 6 месеца под кръстосан огън от страна на крайната десница и левицата. Националистите отправиха критика, че потокът от нелегални имигранти не е ограничен достатъчно, а левите заговориха за липса на хуманност към мигрантите. Според правозащитниците от „Хюман Райтс Уоч“ над 13 000 мигранти са блокирани на гръцките острови и живеят в палатки. В Италия, младите гласоподаватели, които познават само икономическата криза, не са убедени, че ЕС е в техен интерес.
Но нито една от страните членки не се отдалечава от европейските ценности, както Полша и Унгария, която й обеща подкрепа чрез блокиране на санкциите, ако Европа наложи такива. От друга страна заплахата за поляците, че може да загубят правото си да работят и учат в Европа, е достатъчен стимул да осъзнаят значението на европейския проект.
Посланието, което последната работна седмица на декември отправя към европейците, е че ако ЕС не стане по-силен, ще остане уязвим.
