Велизар Шаламанов е роден през 1961 г. в Карлово. Завършва Висшето народно военновъздушно училище в Долна Митрополия. След това става доктор по кибернетика в Киев, а от 1998 г. е доцент по автоматизирани системи за управление.
През 1995 г. завършва Военната академия в София. Освен това е учил в САЩ, Германия и в Европейския център за изследвания по сигурността „Джордж Маршал“.
От 1998 до 2001 г. е заместник-министър на отбраната и член на Съвета по сигурността към Министерски съвет. Шаламанов е един от авторите на „План 2004“ за преструктуриране на българската армия. От 2009 г. е Директор по сътрудничество с нациите в Агенцията на НАТО по Консултации, командване и управление.
През 2012 г. е назначен за директор по сътрудничество с потребителите в обединената Агенция за комуникации и информация на НАТО. От 6 август до 7 ноември 2014 г. е министър на отбраната в служебното правителство на Георги Близнашки.
Г-н Шаламанов, договорът за изтребителите вече е подписан. Каква е Вашата експертна оценка за него и има ли „скрити разходи“, както посочи президентът, в този договор?
Първо ще трябва да поздравим всички хора, които са работили за това да имаме подписан договор и да окуражим нашите народни представители да ратифицират този договор, с което да дадат старт на превъоръжаването. Що се отнася до скритите разходи – рискът от такива в този договор е възможно най-малък, защото той е направен от една страна от нашите български експерти, а о т друга страна – от американските колеги, които най-добре познават Ф-16 и какво е необходимо, за да бъде Ф-16 изключително успешен боен самолет. Второ, бидейки наши съюзници в НАТО, в двустранен план имат най-голям интерес българският боен самолет да има всички необходими способности, така че да гарантира сигурността не само на България, но и на свободния свят, на общността в НАТО.
Говори се за преустройство на летища – това не е ли едно скъпо начинание, което ще оскъпи сделката?
И летището в „Граф Игнатиево“, и това в Безмер, бяха финансирани по NSIP – програмата за инвестиции в отбраната на НАТО – с цел да бъдат направени съвместими с изискванията за самолети на НАТО. Допълнителното оборудване за домакинстване на българските F-16 са разходи, които са много важни, за да използваме ефективно този самолет – разходи, които са неизбежни при придобиването на нова техника. Нека не забравяме, че техниката, която експлоатираме, е по съвсем друг модел на обслужване и това трябва да бъде променено, без да го наричаме „скрити разходи“. Това са присъщи разходи на придобиване, обслужване и използвани на една съвременна техника.
Все пак ще трябва да направим някои преустройства. Стига ли ни времето до идването на първите самолети Ф-16, за да се свърши всичко?
Това е въпрос на планиране и изпълнение. Неведнъж съм казвал, че изключително важното решение да бъде подписан и ратифициран договорът е само първата стъпка, а истинското предизвикателство е формирането на професионален програмен офис, който съвместно с експерти от САЩ и НАТО /защото ние придобиваме тези самолети като част от капацитета на НАТО/ да управлява по най-добрия начин процеса на подготовка за приемане и интеграция на самолетите в системата на отбрана на България и НАТО. Такъв офис имат и колегите в Полша, които придобиха Ф-16, и в Румъния, да не говоря за страните, които отдавна използват Ф-16. В рамките на НАТО съществуват много механизми за взаимна помощ и подкрепа, тъй като знаете девиза на блока – „Един за всички, всички за един“.
Знаем, че пакетът е за 8 изтребителя и вероятно ще бъде последван от още 8. Какъв е крайният брой изтребители, които трябва да имаме, за да смятаме, че имаме актуални ВВС – както за собствена защита, така и за операции на НАТО. Има ли правени разчети по този въпрос?
Такива разчети са правени и те сочат, че 16 изтребителя са достатъчни. Виждаме, че в Словакия и 14 са достатъчни, така че бройката 16 е нещо, което гарантира ефективно използване на този самолет. Както неведнъж сме казвали, тези 16 самолета са част от стотиците самолети на НАТО и ние можем да приемем на наша територия при необходимост толкова бойни самолети, колкото е необходимо за гарантиране на териториалната цялост на страните от НАТО.
Т. е. след тези 16 самолета няма да има належаща нужда да се купуват още?
През последните над 20 години в България почти никога не е имало 16 летящи самолета, а летящите самолети не са били многоцелеви и не са имали бойните възможности, които ни предоставят Ф-16. Така че с придобиването на тези самолети и с бързото освобождаване от МиГ-29 и Су-25, с цел да се съкратят разходите за тяхната поддръжка и разделението на персонала за нова и стара техника, ние ще имаме много по-добри способности за много по-малко разходи, поне по отношение на инфраструктура и персонал.
Какво следва от гледна точка на превъоръжаването?
Най-важното нещо е, че България, след като тръгва по пътя на трансформацията на превъоръжаването, която е свързана с огромни разходи за нашата страна – говорим за 10-15 милиарда през следващите 10 години, е крайно време да има цялостна национална програма, която не само да гарантира превъоръжаването, а и технологичното обновление на индустрията, науката, образованието в страната като цяло. Тези 15 милиарда са много повече от придобиването на бойни способности. Те са още и нашият старт в технологичния 21 век, интеграцията на България в общността на високо развитите страни.
