Весела Чернева e директор е на българския офис на Европейския съвет за външна политика от 2008 г. и програмен директор в Център за либерални стратегии от 2003 г.
От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато; наблюдаващ редактор на сп. „Foreign Policy – България“ от неговото създаване през април 2005 г.
От 2000 до 2003 г. Весела Чернева е работила като политически секретар в българското посолство във Вашингтон, САЩ, а преди това е била референт за Германия в Министерството на външните работи, София, България.
Днес предстои да излезе мониторинговия доклад на ЕК за България и Румъния. Председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер обеща, че мониторингът върху България ще отпадне до края на мандата му. Каква е Вашата прогноза – това последният мониторингов доклад ли ще е? Трябва ли да има такъв доклад?
Изглежда, че мониторингът ще отпадне. Този инструмент на Европейската комисия за натиск върху България и Румъния, според експерти, които наблюдават върховенството на правото в тези страни, отдавна не играе ролята, която би трябвало да играе. Това не означава, че България няма проблеми в тази сфера, особено що се отнася до свободата на медиите и правата на човека – две големи области, които не са обект на мониторингов механизъм.
Затова ЕК ще предложи нов инструмент, който ще бъде вързан с бюджета на ЕС, тоест тези, които нарушават принципите на върховенството на правото ще имат намаление във фондовете, които получават от ЕС.
Това е начинът на Европейската комисия да решава проблеми не само в България и Румъния, но най-вече в Полша и Унгария. Знаем, че това са две много проблемни страни, които нямат нищо против да приемат еврофондове, но се противят да приемат основните принципи и ценности на съюза. Така че, това няма да се разминава безплатно.
От години се говори, че е несправедливо само България и Румъния да бъдат подложени на мониторинг, при положение, че през последната година бяхме свидетели, че в много от западните държави членки има същите проблеми. Например, Унгария многократно е критикувана заради неспазването върховенството на закона, в Австрия имаше голям корупционен скандал. Говори се да се създаде общоевропейски механизъм за контрол на тези неща. Изгражда ли се такъв механизъм и според Вас, той ще сработи ли?
За разлика от страни като Италия и Австрия, където има корупция, но има и съдебна система, която се сезира и започва съответните действия, в страни като Полша, Унгария, България, Румъния тази система действа избирателно. Всъщност, това е основната причина, поради която се въвежда такъв хоризонтален механизъм, който да може да хваща всички страни, които имат проблеми с върховенството на закона.
Тук вече не се говори само за корупция и организирана престъпност, както беше в Механизма за сътрудничество и проверка досега, а става дума за по-широка мрежа от критерии и оценяването на всички страни ще бъде по тези критерии.
Основните кандидати за намаляване на фондовете са и страните получателки като Унгария, Полша, България, Румъния.
Още една много важна европейска тема е на дневния ред на ЕС – Брекзит. Миналата седмица премиерът Борис Джонсън договори сделка с ЕС за напускането на Великобритания, но тя беше отхвърлена от родния му парламент. Какво следва оттук нататък? Какво трябва да направи Борис Джонсън, какво трябва да направи английския парламент и какво трябва да направи ЕК?
Топката е изцяло в британския парламент. Британският парламент не отхвърли сделката, а отхвърли предложението за излизане без сделка, от една страна, а от друга – принуди Джонсън да поиска отлагане. Това бяха двете крачки, които го вкараха в едно по-тясно русло. Сега той, ако не иска да се стига до отлагане, трябва в следващите 24 часа да успее да прокара договорената от него сделка, която по същество е това, което Тереза Мей беше договорила, с малка поправка по отношение на границата със Северна Ирландия.
Ако британският парламент успее да гласува тази сделка, то Великобритания ще може да излезе в срок и да се започнат преговори какво ще е оттук нататък споразумението между Обединеното кралство и Европейския съюз за бъдещите им отношения.
Така наречената сделка се отнася за това как Великобритания да напусне Съюза. Тоест, да приключи бракоразводното дело. Но какви ще бъдат оттук нататък отношенията на Великобритания със Съюза, ще бъде тепърва въпрос на преговори.
В британския парламент има депутати, които настояват да бъде включено това, че Великобритания ще остане в митническия съюз на ЕС, което би попречило на острова да има собствена търговска политика, каквато те твърдяха, че много искат да имат. Тоест, да имат собствени търговски споразумения със САЩ и други държави. Това няма да бъде възможно при този сценарий, но безспорно това би бил възможно най-добрият сценарий за британския бизнес и за европейските бизнеси.
Но това може да бъде включено в рамките на тази седмица, ако британските депутати съберат мнозинство. Ако не се стигне до такова мнозинство, то тогава можем да видим нов опит на Борис Джонсън за насрочване на избори, което отново трябва да събере мнозинство в британския парламент или пък дори се твърди, че може да се стигне до нов референдум, който да отговори на въпроса иска ли всъщност, Великобритания да напусне ЕС или не.
На този етап това, като че ли, изглежда най-невероятният сценарий. Но никой вече не смее да дава никакви прогнози, по отношение на Брекзит.
В британските медии има доста апокалиптични прогнози за евентуалните последствия от напускането на Великобритания на ЕС без сделка. Какви ще са последиците за Великобритания след Брекзит?
Тези апокалиптични прогнози са, ако не се стигне до споразумение. Междувременно обаче британският парламент забрани този вариант на Джонсън. Така че, ако британското правителство спази закона, приет от парламента, до такава перспектива не би трябвало да се стигне.
Кой сценарий от възможните за Брекзит ще е най-добрият за България, знаем, че на островът има много българи?
Това са два различни въпроса. Аз не мисля, че тези хиляди българи, които живеят във Великобритания изчерпват националния ни интерес. България стана член на ЕС и благодарение на това, че Великобритания настояваше разширяването да продължи. Виждаме днес, след като президентът Еманюел Макрон наложи вето, страни като Северна Македония и Албания дори не могат да започнат преговори за членство.
Така че, отношенията ни с Великобритания са много важни и от гледна точна на това, че английският принос към европейската политика даваше един по-отворен поглед към ролята на ЕС в геополитически смисъл.
Очевидно за България би било най-добре, ако Великобритания не напуска Съюза. Това е мнението на всички европейци, може би, с изключение на Франция, която изглежда най-нетърпелива и иска да приключи тази сага, защото смята, че излизането на Великобритания ще даде по-силна позиция на Франция, че ще я направи, едва ли не, основен и единствен законодател на случващото се в ЕС.
Но, ако се стигне до Брекзит, разбира се, че за всички страни, включително и за България, ще е най-добре това да стане по възможно най-добре договорения начин и след излизането на Великобритания, да се направи такъв договор с нея, че тя да бъде добре интегрирана икономически и да участва в европейската архитектура за сигурност. Великобритания е страната с най-боеспособна армия в Европа и с най-добри разузнавателни служби, страна с много голям дипломатически потенциал, и ресурси. Въобще, една страна, която може много да допринесе за сигурността на Европейския континент.
