От 2016 г. Весела Чернева е главен директор „Програми“ и директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика.
От февруари 2010 г. до март 2013 г. Весела Чернева e говорител на Министерство на външните работи. Директор е на българския офис на Европейския съвет за външна политика от 2008 г. и програмен директор в Център за либерални стратегии от 2003 г.
Г-жо Чернева, през май ще гласуваме за Европейски парламент. На фона на това, че популистките партии набират сила в Европа, има ли шанс това да не се повтори на европейските избори? Това ли е най-голямата заплаха пред Европа?
Според мен – да. Като казваме има или няма шанс да не се повтори, трябва да сме точни. Големият въпрос е ще успее ли сборна формация на всички популистки, националистки и антиевропейски партии да излезе като втора политическа сила след ЕНП, измествайки социалдемократите и либералите, или в крайна сметка популистите и националистите ще продължат да имат статута на парии в ЕП, какъвто имат в момента. Видяхме миналата седмица проучване на „Евробарометър“ от последната седмица, в което е много ясен сигналът, че има засилване на проевропейските настроения. Според наблюдателите подкрепата за обединена Европа е най-висока за последните 20 години, така че е много вероятно възходът на едните да предизвика мобилизация в другия лагер – проевропейския. Той също не е единен – в него има от консервативни до свръхлиберални участници, но темата за Европа са гледа положително – Европа помага на гражданите. Надявам се това мнозинство да бъде по-широко представено в следващия ЕП.
Какво трябва да направят европейските сили, за да засилят позициите си сред хората, които се колебаят дали европейският проект има бъдеще?
Първо не бива да бъдат догматични – „който не е с нас, е против нас“. Разговорът за Европа трябва да се води на всякакви нива и между всякакви хора. На второ място, Европа трябва да излезе с добър пакет по миграцията, защото това е темата, с която много се спекулира. През последните месеци притоците на влизащите в Европа мигранти са на нива по-ниски от тези преди кризата през 2015 и въпреки това темата за миграцията продължава да е водеща, до подхранва страховете и да носи гласове на популистите. Трябва най-накрая да се намери решение, първо на идеята за „Фронтекс“. Има страни като Унгария на Орбан, които не желаят „Фронтекс“ да има прерогативи на техните граници. Очевидно когато имаме заплаха за цяла Европа, не могат само страните в предна позиция да понасят удара. Тук дори не говоря толкова за България, а за Испания, Италия и Гърция.
Другият спорен въпрос е разпределението на бежанците – на какъв принцип ще става. Говорим за тези, които са подали молба за убежище и тя е удовлетворена. Това е малка група хора, не става дума за икономическите емигранти, които се третират по друг начин и с други документи.
Третият въпрос в този пакет е как може ЕС да помогне на страните от Африка, защото те произвеждат най-много мигранти. Над 70% от тях са вътрешни мигранти, мигрират вътре в рамките на Африка. Мислейки за онези, които прекосяват Средиземно море и идват в Европа по един или друг начин, а те няма да спрат, Европа трябва да има механизъм, така че да помага на страните от Африка да задържат свето младо население и така да ограничават потока на мигранти. Само със стени и огради това няма да стане.
Виктор Орбан и неговото правителство имаха голям конфликт с голяма част от ЕС. Санкциите ли са начинът за разрешаване на тези конфликти?
Въпросът с Орбан не е в това как той да бъде наказан. Той може да бъде наказан по няколко начина. Най-простият – и мисля, че той ще бъде използван – е да се намалят структурните фондове за Унгария в следващата бюджетна рамка. Това ще се случи и с други страни с проблеми с върховенството на закона.
Проблемът с Орбан е, че той превърна говоренето срещу ЕС и неговите основни принципи в свое знаме и това стана възможно да бъде говорено от министър-председател на страна членка по време на европейски съвети. Освен това започнаха да му подражават. Говори се много за „оста на Банън“. Стив Банън – идеологът на възхода на Тръмп – организира т. нар. „Националистически интернационал“ – от Салвини в Италия до Орбан в Унгария, с участие на Австрия, до известна степен на Бавария и т. н. проблемът с Орбан е етикетът на един проблем, който е по-голям от малка Унгария.
Голяма част от предизвикателствата пред ЕС стават извън него. Такова предизвикателство е ситуацията в Западните Балкани и отношенията между Сърбия и Косово. Какво се случва там и една промяна на границите би ли успокоила напрежението?
Това е големият въпрос. Опасенията, че размяна на територии между Сърбия и Косово може да доведе до ново напрежение и апетити за промяна на границите, започнаха да нарастват. Има обаче страни-членки извън Балканите, като Франция, но и като САЩ, които подкрепят такова решение. Германия и Великобритания са в опозиция и като нас смятат, че това е опасно. От това произлиза разделение в ЕС и това е по-големият ефект от разговорите между Сърбия и Косово. Според мен те няма да доведат до същинска промяна на границите, но ще доведат до много политическо говорене и политически дивиденти на част от лидерите, които участват.
Разделението на ЕС по този въпрос е един от дългосрочните политически ефекти, с което Балканите демонстрират, че дори и креативни предложения все още крият твърде много опасности и опасенията за стабилността са твърде големи и трябва да се постъпва предпазливо. Това бе и моят основен извод от Белградския форум по сигурността, на който бях тази седмица, на който участва и сръбският президент Вучич. За Сърбия и Косово от международните наблюдатели се говори като за геополитически ход с големи рискове, но за много сърби това е начин проблемът да се затвори веднъж завинаги и той да престане да дърпа Сърбия назад.
Какво тава ще означава за страна като Босна, ако щете и за Македония, ако тя няма достатъчно стабилна среда в рамките на НАТО и ЕС – това е големият въпрос. Особено България, но и другите съседи, мисля, че си дават сметка защо не бива с лека ръка да си играем на преначертаване на граници.
Къде тук е мястото на Русия? Тя осъди конституционните промени в Македония. Докъде могат да стигнат нейните амбиции и какви могат да са ходовете й?
За Русия е винаги по-добре проблемите на Балканите да продължат да съществуват. В момента, в който Македония стане член на НАТО и в момента, в който Сърбия постигне разбирателство с Косово и напредък към ЕС, Русия няма да има повече място на Балканите. Това значи, че тя няма интерес да се реши успешно който и да било от двустранните проблеми и от проблемите с интеграцията на региона в евроатлантическите структури.
