Адвокатите на Путин у нас мобилизираха тези дни още повече старите стереотипи на омразата срещу Запада с акцент срещу Англия. Те твърдят, че тя никога не е била солидарна с България и поради това не бива да очаква българска солиданост в наше време. Освен исторчески некоректна в частта „никога“, тя е още повече манипулативна по отношение на внушението, че антиподът на винаги лошата спрямо нас Англия е едва ли не винаги солидарната с България Русия.
Има достатъчно историческите факти, които оборват обобщението за Англия като държава, която „никога“ не е подкрепяла България. Тя е например първата държава, която разбива сибирския лед около Българското съединение от 6 септември 1885 г. и буквално принуждава Русия да се откаже от замислената година по-късно окупация на България по море от руския цар Александър III, за което той дори заплашва на си отмъсти на Албиона с руско наказателно нахлуване в британската колония Индия. Но какъвто и факт да спомене човек срещу горното обобщение за Англия, която не заслужавала нашето благородство днес заради миналото, тя ще бъде изкривена от вярващите в правата русофилска вяра.
Да се запитаме обаче какви принципи в политиката е изповядвала ВИНАГИ Великобритания , за да се превърне за векове в най-влиятелната сила на света. Фомрулирани са от лорд Палмерстон, един от най-дълго управлявалите политици в Лондон (и в световната история), който заявява в своя знаменита реч в Камарата на общините на 1 март 1848 г.
„Ние нямаме вечни съюзници и нямаме постоянни врагове. Нашите интереси са вечни и постоянни, и тези интереси са наши задължения, които трябва да следваме. — из реч в Палатата на общините, 1 март 1848 г.
(Therefore I say that it is a narrow policy to suppose that this country or that is to be marked out as the eternal ally or the perpetual enemy of England. We have no eternal allies, and we have no perpetual enemies. Our interests are eternal and perpetual, and those interests it is our duty to follow.)
Сега да видим на какъв принцип стъпва българската политика в наш дни, имитирайки уж успешната формула, предложена от цар Борисо III: „Винаги с Германия, никога срещу Русия“. Според нея излиза, че България не е трябвало да се защитава срещу руската агресия през 1916 г. и съвсем правилно се е присъединила към пакта с Германия през 1941 г. (в който СССР на практика по онова време участва чрез своя договор за дружба с Германия, подпомагайки военната машина на Хитлер с огромни колечества суровини, материали, селскостопанска продукция и т.н.).
Ако за времето си този принцип, оповестен от българския монарх, е отразявал в определена степен специфичната българска ситуaция, да се пренася той сляпо в днешно време е също толкова тъпо, колкото да се обосновава липсата на българска солидарност с Лонон с отсътвието на такава от английска страна спрямо България в миналато.
Докато англичаните постигат величие чрез гъвкавост в реакциите в зависимост от интересите си, от нас се иска да не се променяме и да си стоим разкрачени между Русия и Германия, да не взимаме страна, макар да сме съюзници с Великобритания, така ли?
Казано на по-разбираем език за любителите на ориенталските сентенции, „логиката“ на израза „Винаги с Германия, никога срещу Русия“ е перифраза на „магаретата страдат, когато атовете се ритат“.
Когато сам се обявяваш за магаре, рано или късно започват да те подритват. И да те превръщат в троянско магаре на Русия, която – за разлика от Германия, десетилетия наред култивира на българска земя своето влияние именно на терена на историята, на който Германия се чувства толкова гузна, че дори не реагира на лъжите, според които България била освободена от Червената армия от „фашизма“, под което домораслите ни антифашисти, ограничавани от Москва да атакуват Хитлер в периода на разцвета на германско-съветското сътрудничество (от август 1939 до юни 1941 г., а след това окуражавани от Кремъл да правят обратното) подразбират геманското влияние в царска България.
Както знаем, реинкарнацията на принципа „Винаги с България, никога срещу Русия“ (в който в днешното време акцентът пада върху непротивопоставянето на каквата и да било руска намеса в България), дължим на сина на Борис III. На Симеон Сакскобурогготски в това отношение трудно можем да придиряме – все пак става дума за бащин завет. Когато обаче други започнаха папагалски да повтарят тези думи, сякаш България им е бащиния, абсурдът да бъдем приковани към подобна флософия от времето на Втората световна война стана нетърпим. Особено поради обстоятелството, че не става дума само за празни приказки, а за реални действия, продиктувани от твърде съмнителната платформа на задължителната дружба с Германия и още по-задължителното покорство пред Русия.
Да сравним английския и българския случай с руския. Вечният принцип на руската империя е формулиран от споменатия по-горе руски цар Александър III, според когото Русия …изобщо няма приятели, т.е. съюзници ( най-малко пък България е била такава, с която той скъсва дипломатическите отношения и тормози чрез военен шантаж, дипломатически натиск по всички фронтове и с организирането и финансирането на серия от военни метежи срещу управлението на Стамболов през целия си период на царстване).
Русия има само двама съюзника: армията и флота, обичал да казва този странен войнолюбец – странен, защото е единственият в руската история самодържец, който не сколасал да обяви нито една война. Тази срещу България, за която наредил на флота си да с придвижи към Варна, щяла да му бъде единственета, но Англия поела лидерството на обдинената във възмущението си от руските наремения Европа и така до войната не се стигнало (Стамболов дори е разработил план правителстовото да се евакуира във Видин в случай на руски десант, т.е. не се е предвиждала българска капитулация, а въоъжен отпор).
По отношение на приятелите си – по смисъла на формулата на Александър III- Путин е „забогатял“ откъм съюзници, защото разполага с още двама съюзника: с ядрени войски и военновъздушни сили. Главната им стратегическа задача е да плашат света и да изолират колкото се може повече Русия от света под предлог, че всички я мразели и й желаели злото, от което Кремъл вади дивиденти за консолидиране на руския национализъм.
Ето тази Русия на Путин търси дивиденти в София в рамките на злополучната сентенция, която обявява Германия за непогрешима, а Русия за неприкосновена за българската съпротива срещу натиск, ценови шантаж, вътрешен саботаж и прочее хибридни руски данайски дарове.
