Наскоро трябваше да мина с кола през Щвейцария. Влязох от Франция и на Базел две млади швейцарски полицайчета ми махат да спра. Викам си – опа, видяха български номер и се почна.
Но не. Питат ме къде отивам. На устата ми беше да им кажа – вас какво ви засяга, но все пак учтиво им отговорих – Италия. Те викат – завий тука надясно. Мислех, че ще ме проверяват нещо, но се оказа, че там стои един чичка и лепи винетки. Преди мен имаше една чешка кола, видях, че подадоха 50 евро и аз направих така.
Човекът взе парите, върна ми 10 евро и 4 франка и залепи отляво на стъклото годишна швейцарска винетка. Други няма. Като го сметнах в български пари, излезе, че една винетка струва 70 лева. За швейцарците това е смешна сума, за нас, българите са си пари. Особено пък за едно само минаване. Но никой не ме е канил, сам дойдох, както се казва.
Самите швейцарски пътища са разкош, повечето – магистрали, и макар движението да е натоварено, се кара относително леко.
Вече към Италия се минава и през тунела Сен Готард, стария, 16 км и половина и за моя изненада там не ми искаха пари.
В същото време в България за една магистрала и половина, общо не повече от 700 км и с обща дължина на тунелите, която едва достига тази на Сен Готард, винетката е 97 лева.
Лилето Павлова преди няколко години, в битността си на министър на транспорта, се кълнеше, че винетките няма да поскъпват и само след няколко дни ни сурвакаха с новата цена. Затова и я направиха европредседателка. Щото хубаво лъже.
Мисля си, че ако имахме швейцарските пътища, управляващата каста нямаше да се посвени да ни друсне 200 лева за винетка, а Бойко и прилежащите му медии щяха да ни обясняват как хубавото е с пари и че все пак ни е много евтино.
Това е разликата между швейцарския и българския капитализъм.
В Швейцария са наясно, че за да има мир и просперитет, цените трябва да са справедливи, хората да са доволни от труда си и да си гледат живота вместо ката ден да блокират пътища и да протестират.
В България властта смята, че е в законното си право да те одере, а на всичкото отгоре иска и благодарности.
Какво друго да кажа.
