Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия.
Преподава в редица български университети. През периода 1995 – 1998 г. е главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“.
От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Вашингтон няма желание да воюва с Техеран. Но цял куп признаци сочат, че нещата отиват тъкмо към война. Днес излезе информация, че Пентагонът ще представи планове на Белия дом за изпращане на няколко хиляди войници в Близкия изток. Преди дни беше изпратен самолетоносач. Защо точно в Иран и защо точно сега ескалира напрежението?
Мисля, че не би следвало да се учудваме защо точно Иран се превърна в такава точка на напрежение в световен мащаб. Нека да си припомним, че преди около година, САЩ излязоха от сделката за Иранската ядрена програма и санкциите, които наложиха САЩ започнаха да дават видими резултати по отношение на иранската икономика, търговията, особено с нефта и основните партньори.
САЩ дадоха отсрочка от 6 месеца на 8-те най-големи купувача на ирански нефт. Това изключение вече приключи. Буквално вчера излязоха едни резултати от иранския статистически институт, според които инфлацията за миналата година е над 50%, близо с 90% са повишени цените на храните в Иран. Тоест, иранската икономика върви плътно надолу. Около милион барела на ден вече не се изнасят. Миналата година бяха около 1,4 млн., сега само 400 000, като вървят към нула.
Включително, стратегическият партньор на Иран – Турция, преди няколко дни, без много шум, каза, че преустановява вноса на ирански нефт. Всичко това, много силно оказа влияние върху иранската икономика, доставките на оръжия. Цялата тази обстановка много силно повлия върху иранското поведение, правителството и най-вече на онези пунктове от Иранското ядрено споразумение, които бяха силно критикувани от САЩ.
Съответно Иран предприеха действия, които поставиха под въпрос съществуването на това споразумение. Преди десетина дни, те казаха, че частично се оттеглят в частта, касаеща обогатяването на уран.
Казаха и че са готови въобще да се оттеглят, ако европейците не компенсират загубите, които те търпят, вследствие на санкциите от САЩ.
Всичко това ескалира неимоверно много, като иранците предприеха субверсивни действия. Една своеобразна атака бяха действията срещу четирите танкера във водите, около ОАЕ. След това атаката от бунтовниците хути от иранските военни милиции в Йемен, срещу един саудитски нефтопровод.
Това са количествата нефт, които заменят иранската квота на световния пазар. Иранците, естествено, казват, че нямат нищо общо, но очевидно всичко това доведе до голяма ескалация.
Втори много важен момент е, че Ирак си остава една държава и се създава ситуация, при която тези два антагониста трябва много дълго да живеят заедно. Спомняте си, през 2003 г. САЩ свалиха Саддам Хюсеин. Той беше най-големият враг на режима на моллите. САЩ го свалиха, създадоха един режим, който има демократични очертания. Тогавашният президент на Иран Ахмедин Аджат благодари на САЩ, че те са свършили работата на Иран, тъй като те считат, че Ирак е тяхна подопечна колония, че това е територия, която им се полага на тях, тъй като огромното мнозинство са шиите.
Тоест, какво се получи? На територията на Ирак трябваше да съществуват съвместно както части на иранските паздарани на иранските гвардейци, така и американските части, които в момента са около 5 000.
Като се сложат и другите конфликтни зони: Сирия – тук, имаме много интересни развития; подкрепата за Хизбула – буквално от година тя се превърна в част от иранската държава; бунтовниците хути. Всичко това много нагнети напрежението и нямаше как да не се достигне до ситуацията, която в момента имаме.
На прага сме на война, но тази война е психологическа, медийна, субверсивна, кибер. Конкретно, директно противопоставяне, считам, че няма да има. И при двете страни няма консенсус дали да се върви на война, както в политическия елит, така и на ниво обществено мнение.
Счита се, че една такава война няма да разреши проблемите, по-скоро трябва да се стигне до масата на преговорите от новата ситуация, при която Иран е тотално изолиран, най-вече по отношение на икономиката си.
Каква ще е ролята на Израел в този конфликт?
Израел е държавата, която най-силно разкрива реално това, което се прави в Иран, по отношение на обогатения уран. Спомняте си встъпленията на Бенямин Нетаняху на трибуната на ООН, обясняваше за Иран, обогатяването, процесите, центрофугите и т.н.
Буквално преди дни излезе информация от иранска страна, че те в момента имат 16-17 кг. обогатен уран, нещо, което не може да се направи за 10 дни. Очевидно, че тази информация на Израел, които са най-заинтересованите от непридобиване на иранско ядрено оръжия, са моторът на онова, което в момента правят САЩ.
В момента Израел съставя правителство. Счита се, че проблемите, които има Бенямин Нетаняху с правосъдието, ще бъдат отложени някъде за ранната есен. Израел по-скоро наблюдава, динамизирайки, давайки информации, отколкото да бъде моторът, както когато нямаше проблеми пред правителството на Нетаняху.
Трябва да си спомним от 2003 г., когато американският законодателен орган взе решение за нападението на Саддам Хюсеин, Бенямин Нетаняху беше в пленарна зала, тоест той участваше там като американски законодател. Сега такова нещо няма.
Според военни специалисти, ако се стигне до директен военен сблъсък, е ясно кой ще победи. Въпросът е, че жертвите, които ще се дадат от американска страна са толкова значими, че просто тази победа би била изключително тежка и няма да бъде възприета от американското обществено мнение.
Така че, поне на този етап считам, че чрез посредничеството, което се очерта – иранско и оманско – да се стигне до някаква форма на директни контакти. Може би, първо индиректни, както по времето на Обама, защо не и директни, на базата на това, което имаме като икономически реалности и отстъпки, които могат да бъдат направени от Иран.
Аз си мисля, че в момента сме наблюдатели на една игра „chicken”, при която и двамата играчи разбират, че така не може да продължи, но някои от тях трябва да отстъпи, за да могат да оцелеят. Въпросът е кой ще направи първата отстъпка. Виждаме, че, вероятно, паралелно с икономическата ситуация в Иран, иранците ще намерят някаква формула, при която да се стигне до контакти между умерените представители на президента Рухани и онези кръгове от САЩ, които считат, че трябва да бъдат променени параметрите на иранското поведение в Близкия изток.
Има ли Русия сили да се намеси и в Иран, както се случи в Сирия? Възможно ли е, според Вас, Иран да е мястото, където Русия и САЩ ще премерят сили, военна мощ?
Русия има много интересно поведение, те са стратегически партньори с иранците. Те направиха немалко за създаването на тези ядрени мощности. Те са партньори в Сирия.
В същото време обаче виждаме, че буквално през последните месеци, задкулисно, а и вече открито, те са съперници. При контактите с Иран те казват, че САЩ са виновни, но какво е добро и положителното за Русия? Вдигането на цените на нефта. Знаете, че самата Русия е под санкции и поради тази причина, колкото са по-високи цените на нефта, толкова по-добре за бюджета на Руската Федерация. Така че Русия се опитва силно да пилотира, но се размиват границите между това кое е тактическо, кое е стратегическо партньорство.
Много добро партньорство има между Русия и Израел, но в същото време Израел силно критикува Русия, че тя партнира с това, което те наричат „ционисткия враг”. Русия не смята да си прекъсва отношенията нито с едните, нито с другите. Сходно нещо може да видим в Турция, която също е голям играч.
Близкият изток е като кубчето на Рубик, при което няма табута, няма червени линии, просто има огромни интереси и Русия, в конкретния случай, се води единствено от собствените си интереси, а не от принципи.
Цялата ситуация, напрежението между САЩ и Иран и предприетите мерки, много напомня на случващото се във Венецуела. Може ли да се направи такава аналогия?
Има прилики, но има и разлики. Венецуела все пак е на Американския континент. Имаше една доктрина „Монро”, по силата на която САЩ казаха, че Американският континент е запазена територия на САЩ. Предният американски президент каза, че това е в миналото и вече не се прилага.
В същото време, Венецуела е държавата с доказано най-големите нефтени залежи в света. Както е една Саудитска Арабия, която, според мен, е „нефтената помпичка” на света, от която се регулират цените на нефта, така същата роля може да играе и Венецуела.
Така че, Венецуела, както е част от Американския континент, от американското домино, така може да играе ролята на регулатор на световните цени на нефта. Близкият изток е много далеч от САЩ. Ето защо ние европейците и американците имаме различия по отношение на Иранската ядрена програма. Иранците, ако искат, могат да ни залеят с бежанци и дрога. Те до голяма степен спират дрогата, която се произвежда в Афганистан и заминава за Европа. Така че, ние сме много по-гъвкави, отколкото американците, които са в другото полукълбо.
Разликата с Венецуела е колосална. Нас европейците ни е много далеч и не ни касаят вътрешните неразбории и затова подкрепяме САЩ. Докато Съединените щати са много близо до Венецуела, буквално от другата страна на Карибско море.
Разликите са осезаеми. Да, има общи принципи, общи правила на действия и оценки, но така или иначе едно е, когато имате стратегически приоритет, друго е, когато става дума за подкрепа на съюзник. Така че, ситуацията Иран-Венецуела е с разменени места по отношение на САЩ и Европа.
