Владимир Левчев е български поет, писател, журналист, политик, активист на „Екогласност“ и преподавател в Американския университет в Благоевград. Син е на поета Любомир Левчев.
Владимир Левчев е автор на стихосбирки и романи, издадени в България, както и пет стихосбирки, издадени в САЩ. Превеждал е на български стиховете на Елиът, Гинзбърг, Кюниц, Хенри Тейлър, Висоцки, както и „Бхагавад гита“. Сътрудничи със статии за политика и култура на вестник „Дневник“ и други периодични издания.
Г-н Левчев, Вие живяхте дълго време в САЩ и познавате англосаксонския свят – как бихте коментирали последното решение за Брекзит и реакцията на американския президент Доналд Тръмп?
Това, което става през последните години за мен е много тревожно и във Великобритания, и в САЩ. Либералната демокрация, която доминира съвременния свят и смятам, че това е най-доброто, което може да се случи на света, е измислена от англо-саксонците. По време на американската революция и индустриалната революция в Англия се създава светът такъв, какъвто го виждаме.
Много е странно за мен, че отвореният свят, отворените общества и тази глобализация, за която говорим (чиято е най-ярка форма е интернет) тръгва от Англия и от САЩ. А точно тези страни сега тръгват към някакъв изолационизъм.
Доналд Тръмп в САЩ с тази стена, която иска да строи по границата с Мексико и изобщо отношението му към имигрантите (а Америка е една страна, създадена от имигранти). Разбира се и това, което става в Англия с Брекзит и с тази абсолютна невъзможност на британския парламент да вземе каквото и да било решение – пълна парализа.
Това е много тревожно за мен, защото очевидно светът тръгва в някаква посока на разпад – на разрушаване на мостове и изграждане на стени. Надявам се, че това е временно явление.
Това винаги е било мечтата на нашите възрожденци – България да се върне в Европа, където принадлежи. За нас би било пагубно да излезем от ЕС или от евроатлантическите структури, защото имаме много силни съседи от изток, от югоизток и от североизток, които традиционно имат големи интереси в България. Говорим разбира се за съветска Русия.
Вие сте познавач на словото, има ли наистина хибридна война и къде я забелязвате в нашето ежедневие?
Разбира се че има хибридна война. По начало тези нови технологии са толкова неясни все още, те са една територия, в която още няма законодателство. Това е нова земя, която сме открили и тя дори още не е картографирана.
Много е трудно да се води съпротивата срещу електронните атаки, а те са най-вече психологически. Те трудно се откриват. Ползва се и това, което жълтата преса навремето правеше – публикува се всичко, което може да направи пари.
Сега обаче има масова популярност, която могат да добият сензационните съобщения, вкл. фалшивите новини – може просто вирусно да се разпространят по целия свят за секунди. Социалните медии разбира се допринасят за това.
Това е сериозен проблем. Но аз, разбира се, не смятам, че начинът да се борим с това е да забраним интернет или социалните медии, което се прави примерно в Китай. Обратно – трябва по някакъв начин да се използват технологиите за добри цели.
Технологията е нещо морално неутрално. Тя може да произведе оръжия, може да произведе лекарства. Сега същото нещо важи за електронните технологии.
България е член на двата елитни клуба – ЕС и НАТО, но Вие добре помните и времето на комунизма. Какво ще кажете на младите българи – какви са разликите тогава и сега?
Просто е несравнимо. Сега е трудно да си представят хората, че стените, които строим, за да се пазим от идващи имигранти, по време на Студената война те се градяха, за да пазят нас да не бягаме от комунистическия лагер.
Знаем колко германци примерно са избягали от Източна в Западна Германия. Берлинската стена беше най-видимият символ на Желязната завеса. Такава Желязна завеса обаче имаше и около България.
Тогава човек не можеше да стигне до самата граница. На няколко километра от нея имаше телена мрежа, която сигнализира веднага, ако някой се опитва да я прескочи,а граничните войски са от вътрешната страна. Ако човек бяга и не спре, го застрелват, иначе отива в затвора.
Сега има цели поколения, родени в информационната епоха. По наше време не само че нямаше интернет, но Желязната завеса правеше невъзможно да получаваме каквито и да е новини от другата част на света. Само слухове можехме да чуваме или да четем „Работническо дело” или някой друг вестник, където пишеше същото като в „Работническо дело”. Това беше и режисираната от партията представа за света.
Много късно Горбачов спря заглушаването на „вражеските” радиостанции. Едва в началото на 89-а година можехме да чуем „Свободна Европа”, „Дойче Веле”, „Би Би Си”. Спомням си, че съм бързал да се прибера в 12 часа на обяд, защото тогава излъчваха новините на „Дойче веле” на български. Това обаче беше на прага на разпада на тази система.
Интересно е, че краят на Студената война съвпадна с началото на информационната епоха и нещата са страшно различни сега, просто са несравними. Да не говорим за това, че ако по времето на комунизма човек е дисидент и говори против властта, сигурно ще отиде в затвора и ще бъде репресиран по всякакъв възможен начин.
Дори за обикновения човек животът беше с някак много нисък таван – живееш в панелка, караш трабант, движиш се с трамвай, не можеш да излезеш от страната. Казват, че всичко било много евтино. Ами тогава заплатата беше 100-150 лева. Ако една бутилка водка е струвала 2 лева, това е все едно сега да струва 20, горе-долу същото е, нали?
Само че сега понеже има една „многотия” – виждаме лъскави неща, медиите ни показват живота на богатите и хората живеят с чувството, че са по-бедни. Но всъщност те бяха бедни и по комунистическо време, но някак си не го усещаха.
Как пък се изгради българската демокрация и какво, ако зависеше от Вас, не бихте искали да се случи през последните 30 години?
Тук говорим за т. нар. „Преход”, а ние все сме в преход. Той и социализмът се водеше преход от капитализъм към комунизъм. Сега имаме обратен преход, който някои казват, че не може да продължи по-малко отколкото е бил самият комунизъм. Т.е. справянето с пораженията, които комунизмът е нанесъл, би трябвало да отнеме общо 50 години. Засега са минали около 30 от падането на режима на Тодор Живков.
През 90-те години нещата бяха много трудни. България наистина тръгна по евроатлантическия път и се стабилизира икономически едва по времето на Иван Костов. След тази хиперинфлация от Виденово време – събуждаш се и доларът е 1000 лева, а следобед е 1500.
Аз си спомням, че живеех в САЩ и се върнах за една лятна ваканция. Когато заминах, доларът беше 40 лева и аз си мислех „колко поскъпна!”, а след това стана 1500. Когато се върнах в България, имах 200 долара и се чудех дали ще ми стигнат.
Оказа се, че с тези 200 долара аз тук съм като милионер. Всеки ден можех да си позволя да отида на заведение, да черпя приятелите си, защото виждах, че аз имам страшно много пари. Заплатата на българина тогава беше нещо като два долара.
След това България кандидатства за ЕС и НАТО и доста бързо се интегрира в тези структури и това е най-доброто, което ни се е случило.
След падането на комунизма българската интелигенция се раздели на демократи и пост-комунисти. Успя ли тя да бъде водач на обществото през тези сложни години, както успя да направи това преди 100 години и по време на Възраждането?
Интелигенцията по време на Възраждането или по време на националноосвободителните борби през 19 век – едни романтични времена, времето на Романтизма наистина, имаше тази идея за поета бард, който е говорител на народа. И в нашата история имаме такива примери.
През 20-те години, по времето на Модернизма, много големи писатели като Маринети, Паунд, Маяковски бяха изкушени от тоталитарните идеи и ги пропагандираха. Маяковски – комунистическите идеи, а Паунд – фашистките. Така че невинаги поетите и писателите са най-добрите политици.
При нас в началото на 90-те години имаше една такава вълна – Блага Димитрова, Едвин Сугарев, Сашо Йорданов бяха в парламента. Аз се занимавах с политика, но не съм участвал в политиката.
Ние правехме нелегалните списания преди 10 ноември и бях в „Екогласност”, което беше една от партиите и организациите, основали СДС и работех във в. „Демокрация”, но не съм влизал в политиката като действащ политик.
Останалите, които бяха в политиката, не бяха опитни политици. Нямахме никакъв политически опит. Аз мисля, че това беше един от проблемите, защото Преходът беше при нас един пост-комунизъм.
Особено тайните служби от онова време и някаква част от номенклатурата всъщност станаха новите капиталисти и те ръководеха Прехода. Т. нар. „Преход” беше ръководен до голяма степен от Държавна сигурност. Това много затрудняваше нещата и продължава да ги затруднява.
Нещата бавно отшумяват за това, че хората, които са свързани с тези служби, вече са на пенсионна възраст, ако са живи изобщо. Сега корупцията има други измерения, но връзката е там. Пъпната връв на мафията в България е свързана с Държавна сигурност.
