Инж. Христо Казанджиев е магистър от Университета по минно дело и геология, гр. София, с квалификация инженер по търсене и проучване на нефт и природен газ.
Той е с над двадесет години опит в сферата на петролните проучвания в България, Либия и Сирия, покриващ целия спектър от дейности.
С повече от двадесетдесет години опит в сферата на предоставяне на права за търсене, проучване и добив на енергийни и минерални ресурси и с над 12 години опит в сферата на преноса, доставките и разпределението на природен газ.
Христо Казанджиев е член на Българския енергиен и минен форум.
Г-н Казанджиев, кога започна проектът за изграждане на междусистемната газова връзка с Гърция и колко време вече се бави?
Знаете ли, хващате ме неподготвен. Този проект беше заченат толкова отдавна, че вече съм забравил точната дата и време, но във всички случаи е над 10 години. Този проект стана исторически и за съжаление през годините много приказки се изговориха, а много малко се свърши. Трябва да отдадем дължимото на сегашния изпълнителен директор на компанията, която е свързана с изграждането му, защото тя направи необходимите неимоверни усилия проектът да върви напред, за разлика от поредица от правителства, министри, институции и тн. Така че, както виждате след толкова дълъг период от време, тя все още не е в етап на изграждане, а все още е в етап на организация.
Да се надяваме, както твърди министърката, която много често прави едни твърдения твърде, твърде оптимистични меко казано, да заработи в средата на 2020 г., но аз лично съм много скептичен. Първо, че това би затруднило България от гледна точка на реализация на доставките на руски природен газ. От друга гледна точка, поне трябва да се внесе газ от Азербайджан, което беше рекламирано основно като за тази цел, но след няколко месеца ще заработи ефективно връзката с Турция, така че газът от Азербайджан може да влезе през Турция в България. Така че тази газова връзка към този момент загуби своето стратегическо значение.Тя би имала значение и би възвърнала значението си едва, след като бъде реализиран проектът за терминал за втечнен природен газ на гръцкото егейско крайбрежие в Александропулис. Един терминал с действително голямо стратегическо значение за балканския регион и в частност за България, но както виждате тези проекти, които се организират под егидата на близки нам съседи и близкоизточни страни, те се забавят във времето и бих казал съвсем целенасочено и съзнателно. Така че, да се надяваме на позитивно развитие в бъдеще, но както са казали циганите, „а дано, ама надали”, каза Казанджиев.
А защо толкова време се забави, какво е вашето обяснение?
Моето обяснение е свързано преди всичко със стремежа на България и Газпром да запазят своите позиции на пазара на природен газ в България, от гледна точка първо на пазар, въпреки че той е пренебрежимо малък при мащабите на доставки на Газпром, но преди всичко като инструмент на политическо внимание. Както знаете българската енергетика до голяма степен е свързана с Русия и руските геополитически интереси и това е до такава степен ясно и за непросветените, че не е необходимо да се коментира. По мое лично мнение това е основната причина всички процеси свързани с диверсификация на източниците на природен газ, както от местен добив, така и внос от чужбина да бъдат блокирани за съжаление с активното съдействие на българските правителства. Така постигането на енергийна свобода се възпрепятства.
Така че за съжаление енергийните проекти не само в България, но и по света са много силно свързани с геополитическите цели на съответните страни.
За съжаление България в момента е в колесницата на Газпром и Русия, работейки срещу собствените си национални интереси. За съжаление това са исторически факти, които твърде дълго време са налични в България. Вместо България да реализира проекти свързани с нейните геополитически цели, тя изцяло бих казал, че обслужва проекти изгодни за геополитическите цели на Русия.
В този контекст бих желал да обърна внимание на реализацията на така наречения турско-български поток през България. Вместо да мине по едно трасе, което в значителна степен би облекчило финансирането на проекта и разходите по неговата реализация, а това е южното трасе за Сърбия, България предпочете да реализира този проект по трасето на бившия „Южен поток”, въпреки че той е свързан с огромни разходи и отговаря по-скоро на интересите на Газпром и Сърбия, отколкото на България. Въпреки всичко, България направи своя избор в полза на Газпром. До колко е ефективен този проект е много спорен въпрос. Така че това е основната причина България и след 2009 година, когато се разрази газовата криза и удари сериозно българската икономика, да продължи да бъде в колесницата на Газпром.
Вие споменахте „Турски поток”. Този проект беше приет с голям ентусиазъм от правителството и веднага беше започната неговата реализация, а междусистемната газова връзка, както споменахте вече повече от десет години се бави. „Турският поток” е много по-скъп като средства за изграждане от газовата връзка с Гърция. Защо тогава беше този ентусиазъм за него?
Този ентусиазъм, зле прикрит и преднамерено активен, беше по-скоро ПР акция от гледна точка на това, че „България продължава да запазва ролята си на газовата карта на Европа” и други такива глупости. Както Ви споменах, проектът за газовата връзка с Гърция е изключително национално интересен, национално значим, докато турско-български поток е изключително и само в интерес на Русия. Защо? Защото България ще поеме рисковете от реализацията на проекта изцяло за своя сметка. Второ – твърде е проблематично дали Русия ще има необходимите количества газ, за да захрани този проект. Трето – самото съществуване на проекта е лишено от смисъл, при условие, че Русия и Украйна се договорят за транзита на руски природен газ през Украйна за Централна и Западна Европа, което, така или иначе, ще стане.
От тази гледна точка, България играе твърде хазартно и безотговорно, но през последните 10 години това е практика на БЕХ и правителствата. От друга страна, има много голяма вероятност по този проект да започне да се транзитира и да се пренася природен газ от Турция към Централна и Западна Европа, в това число България, Румъния. Тази възможност не трябва да се пренебрегва.
През последните години Турция разви изключително сериозна дейност по развитие на газовата си система и доставките на природен газ. В значителна степен тя диеверсифицира източниците си на природен газ. През последната година Турция даже ограничи доставките на руски природен газ за своите потребители, за сметка на доставките за много други страни.
Румъния също разполага с огромен потенциал, който трябва да бъде насочен. Така че, има възможност този проект да се използва и за доставки на „турски” природен газ, но той би могъл да се насочи и по съществуващата система, без огромни разходи за такава тежа техническа инфраструктура, която ще бъде и се проектира като напълно самостоятелно функционираща от българската газопреносна система.
Паралелно с това българските правителства имат огромен интерес от реализацията на такива големи инфраструктурни проекти, поради факта, че това е източник на облагодетелстване за много олигарси. Самият факт, че около 40% от този проект е над бюджетираната му стойност и тези 40% се предоставят като аванс на изпълнителите, трябва да ви говори много как се планира изразходването на тези средства.
След като ни отне 10 години този проект да бъде стартиран, колко време ще ни отнеме да го построим?
Той вече беше два пъти стартиран с рязане на ленти. Те така си останаха в миналото. Въпрос на организация е как ще се реализира този проект, въпрос на подход. Но той може да се реализира много бързо, в рамките на около година и година и половина. За мен беше изненада – министър Петкова обяви, че въвеждането в експлоатация на проекта се планира за средата на 2020г. Така че, ще видим. Всичко е въпрос на желание, на политическа воля, на решимостта на правителството да реализира бързо проекта, преодолявайки препятствията, а не да ги създава.
При желание, при политическа воля и при обяснения в обществото, това нещо може да се реализира и под една година.
Вчера на пресконференцията стана дума, че втечненият газ от Гърция вече е по-евтин от руския. Това вярно ли е?
Да, има нещо вярно, за втечнения природен газ, който идва от Ревитуса, до Атина. Ще бъде обичайна практика в света – през летните сезони втечненият природен газ като правило се продава на значително по-ниска цена. В частност през това лято цената падна до 50% под тръбопроводния газ. Това бе изключително удобно за много страни, които интензифицираха доставките си и започнаха да зареждат газовите си хранилища с втечнен природен газ на ниски цени, като по този начин формират една ценова политика в интерес на потребителите.
За съжаление, България се възползва в много ограничен обем от тази възможност. Разбира се, тя успя да внесе чрез суапови сделки втечнен природен газ, който се използва от Гърция, а тук се доставя руски природен газ, на цена 10-15% по-ниска, за разлика от Гърция, която го купува с 50% по-ниско. Така че всъщност тази възможност би могла ефективно да се използва от България едва след като се изгради терминалът за втечнен природен газ, и то като интернационален проект, а не като чист корпоративен проект на една или друга структура.
Междувпрочем, през късното лято на тази година Румъния взе решение да се включи в проекта за изграждане на терминал за втечнен природен газ в Александуполис, придобивайки 25% от проектната компания. До този момент, след толкова много години, България продължава да мисли върху това дали да се включи в един такъв стратегически проект и да се ползва от облагите на достъп на световния пазар на втечнен природен газ, за разлика от другите страни. Така че Вие си направете сметка до какво степен България мисли адекватно в съвременните условия.
