Йордан Божилов е роден на 27 ноември 1969г. в София. Завършил е философския факултет на Московския държавен университет „М. Ломоносов” и има магистърска степен по философия и политология и Университета за национално и световно стопанство като магистър по право.
Специализирал е международни отношения и политика сигурност в Европейския център за изследване на сигурността „Джордж Маршал” в Германия и в Женевския център за изследване на сигурността, Швейцария.
Йордан Божилов е бил служител на Министерството на отбраната в периода 1992-2013 г, като е заемал различни длъжности. В периода 2005-2009 е ръководил международната дейност на министерството, а в периода 2010-2013гг е началник на Политическия кабинет на министъра на отбраната.
Г-н Божилов, през последната година представите ни за НАТО сякаш се поразклатиха по отношение и на сигурността и в България, основно заради противоречивите изказвания на президента на САЩ Доналд Тръмп. Как ще коментирате състоянието на НАТО в момента?
НАТО продължава да бъде най-силната и най-успешната военно-политическа организация, която гарантира сигурността на отделните държави, която дава платформа държавите да споделят своите опасения за рискове и дава много добра възможност за развитие на военните способности на всяка една от тях.
Искам категорично да подчертая, ангажиментите на страните в рамките на НАТО по т. нар. чл. 5 от Варшавския договор, иначе казано: държава, която е застрашена или пък нападната от друга държава ще бъде защитавана от всички останали. Това никой не го е променял, това си остава валидно, независимо от желанията на някои страни или хора НАТО да бъде отслабена.
Що се касае до изказванията на Тръмп: първо, искам дълбоко да подчертая, че той основно говори за това страните да споделят тежестите в рамките на НАТО, или това, което те са решили през 2014 г. да го изпълняват. Всички държави решиха, че трябва да се завишат средствата за отбрана, да инвестират в собствените си армии.
Категорично трябва да подчертаем – НАТО няма армия. Това са армиите на всички отделни държави и инвестициите в отбрана означават инвестиции преди всичко в собствената сигурност, в собствената армия, което води и до сигурността на НАТО като цяло.
Това е в основата на реториката на Тръмп – изпълнявайте си ангажиментите. Впрочем, България има такава програма за увеличаване на разходите до 2% от БВП към 2024 г. Т.е. ние трябва да изведем българската армия на едно доста по-високо ниво.
Какво е състоянието на българската армия в момента – знаем, че повечето пари се дават за личния състав и за логистика, но сякаш не се инвестира толкова в модернизирането на армията. Докога ще продължи това според Вас?
Само да започна с това, с което приключих. Имайте предвид, че Конгресът на САЩ прие документ, който забранява едностранни действия от органи на Щатите, вкл. от президента, по отношение на НАТО. Т.е. ангажиментите на САЩ остават твърди към НАТО.
Що се касае до българската армия, действително последните няколко десетки години нямаме добра система за поддържането и повишаването на нейните бойни способности. Много хаотично се развива армията от началото на 90-те години до сега и е крайно време да се приеме един дългосрочен план за развитието на българската армия.
И то не само до 2020 г., защото тя вече е съвсем близо, не дори до 2030 г. Ние трябва да мислим и за бъдещето. Защото всяка една система за въоръжение, когато се придобива, това се прави, за да служи десетки години – 30, 40 и т.н. Ние трябва да имаме ясна представа първо какво целим, второ – как инвестираме в отбрана.
Действително почти 80% от бюджета отиват за заплати, за поддръжка на съществуващата техника, на сградния фонд и много малка част отива за превъоръжаване. Надявам се трите модернизационни проекта, които са само началото на по-модерната българска армия, успешно да приключат.
Два проекта вече са стартирани – за самолетите от ново поколение, за изграждане на два бойни кораба. Очаква се да стартира проектът за модернизация на сухопътните войски. Това предвижда закупуване или производство на българска територия на бойни машини.
Ако тези проекти стартират по същество, ние можем да кажем, че военните способности ще бъдат значително повишени и българската армия ще може пълноценно да участва в операции на НАТО, ще има повече способности да гарантира стабилността и териториалната цялост на страната ни.
За последните няколко години българските данъкоплатци са дали около 15 млрд. за армията. Успя ли тя през това време да защитава адекватно страната с тези средства?
Българската армия е елемент на системата, която гарантира сигурността на България. Ние затова сме член на НАТО, затова сме член и на ЕС. Ние даваме толкова, колкото имаме възможност, но получаваме пълната гаранция.
Нито една страна в съвременния свят не може да гарантира собствената си сигурност. Категорично. На нас ни трябват съюзници, на нас ни трябва информация, трябва ни споделяне на тежестите.
Представете си България, както имаше идея в началото на 90-те години да стане независима, неангажирана с участие във военен или военнополитически съюз. Погледнете какво става около нас – тероризъм, миграционни вълни, рискове от отделни държави. Това са непосилни за България рискове.
Ние не можем сами да се справим, затова сме членове на НАТО и затова ние трябва да модернизираме нашата армия, която да бъде адекватна, за да може да изпълнява задачите и в рамките на НАТО.
Споменахте за двата мащабни военни проекта – закупуването на самолетите F-16 и изграждането на два бойни кораба. Те добра инвестиция ли са за нас?
Това е началото. Проектът за изтребителите предвижда закупуване на 8 или 9 самолета. С 8 или 9 самолета не могат да се изпълняват всичките задачи, които се поставят на бойната авиация.
Затова беше важно да се избере този подход, който ще позволи първо – ние да имаме възможно най-доброто въоръжение, второ – ние да можем да оперираме заедно с нашите съседи. Всички съседни държави – и Турция, и Гърция, и Румъния – използват самолети F-16. Това ни гарантира, че ще можем да изпълняваме повече задачи.
Да не говорим, че в техническо отношение самолетите, които се предлагат на България, са многофункционални и могат да изпълняват много задачи в един и същи момент, могат да поразяват много цели едновременно. Това дава този проект.
Самолетите, естествено, са само една малка част. Корабите ще дадат възможност да се заменят старите и във физическо, и във военно-техническо отношение плавателни средства, с които разполага флотът. Така че България ще има наистина едни добри реални бойни способности.
Как си обяснявате в такъв случай позицията на върховния главнокомандващ – президента Румен Радев, а и на БСП, които не одобряват закупуването на американските самолети F-16. Те обясняват тази своя позиция с любов към правилното изпълнение на процедурите, ако може така да се нарече. Смятате ли, че може нещо друго да стои зад тази позиция и какво може да е то?
Много бих искал да има обща позиция на всички политически партии, защото българската армия не принадлежи на една или друга политическа сила и когато се сменят правителства, трябва да имаме една последователност.
Ние сме свидетели, че едно правителство идва, започва някакъв проект, другото го отхвърля, след това се възобновява и т.н. Това е пагубно. Една от причините българската армия да няма способности е точно това – непоследователност.
Иначе моето мнение е, че когато се гледа на сигурността, не трябва да се търси единствено процедура. Да, трябва да има откритост, трябва да има прозрачност, хората трябва да знаят за какво се харчат парите и какво стои като възможности зад тези милиарди, които се дават.
Не само процедурата е важна. Ние трябва да разгледаме много широк кръг въпроси. Сигурността е военно-политически въпрос, не е процедурен въпрос. От тази гледна точка аз считам, че решението за преминаване към преговори с американската страна е правилно и то единствено гарантира изпълнение на повече задачи, единствено гарантира въздушната сигурност, въздушния суверенитет на нашата страна.
