Събитията от миналата седмица, когато Израел удари около 50 ирански цели в Сирия, се описват от анализаторите като най-голямата израелска атака от 1974 насам. Как да разбираме случващото се?
Започва ли нова война в Близкия изток, или Израел, който досега не участваше в сирийския конфликт се включва във финалната фаза? И защо го прави?
Преобладаващата представа, в израелските медии е, че все още страната не е на прага на война с Иран, а става въпрос само за военно напрежение между двете страни, породено от скорошните разкрития, след акцията на МОСАД на иранска територия и изнесените уличаващи документи, че Техеран не е прекратил ядрената си програма.
Ракетните удари от страна на Иран и последвалия израелски отговор, са знак главно за ескалация на напрежението. Ситуацията напомня боксов мач между противници с равни сили, в който никой не може да нанесе решаващ удар. И тъй като рундовете са безкрайни, не може да се предвиди как ще свърши мачът. Реферът в лицето на Русия евентуално би го прекратил или може би една от страните ще разбере, че ще понесе твърде големи щети. Поне засега това се случва. На 9-ти май, когато в Русия се отбелязва Деня на победата, израелският министър-председател Бениамин Нетаняху прекара десет часа в Москва, присъствайки на парада и марша на „безсмъртния полк“ и опитвайки се да убеди президента Владимир Путин да не подкрепя инвазията на Иран в Сирия. Очевидно без резултат.
От друга страна ситуацията изглежда патова – двете страни отстояват твърдо позициите си: Иран остава решен да включи Сирия в своята сфера на влияние, простираща се от Техеран до Средиземно море, а Израел показва ясно, че не възнамерява да толерира иранско военно присъствие в Сирия.
Шийските сили, действащи под егидата на Ислямската революционна гвардия, и командвани от Касем Сюлеймани, отдавна се опитват да си отмъстят след израелската атака, миналия месец над иранската база в Сирия, известна като Т4. По време нападението са убити най-малко седем членове на Революционната гвардия.
Иранският опит във вторник вечерта за изстрелване на ракети срещу Израел от сирийска територия беше осуетенен от израелските самолети, които навлязоха във въздушното пространство на Сирия на юг от Дамаск. Малко след полунощ в четвъртък от Сирия са изстреляни 20 ракети към Голанските възвишения: 16 са паднали в Сирия и 4 са били прихванати от системата за противоракетна отбрана на железниците, заяви говорителят на Силите за отбрана на Израел.
Израелският отгоовр не закъсня и беше насочен предимно към ирански цели на сирийска територия, включително летища, оръжейни складове, разузнавателни обекти и наблюдателни пунктове. Унищожени са съоръжения за противовъздушна отбрана на сирийската армия, насочени към израелски самолети. Според източници на израелската армия, иранците ще отделят доста време и пари, за да възстановят тази инфраструктура. Сирийската армия твърди, че трима войници са били убити при атаките, но според Сирийския център за наблюдение на правата на човека, базиран в Лондон, убити са най-малко 23-ма, включително иранци. Израел не съобщи за жертви.
И все пак не е сигурно, че реакцията на Израел ще отклони Иран от целта му: да укрепи военното си присъствие както в Сирия, така и в целия регион. Влиянието на Иран вече прониква в Ливан (чрез “Хизбула”), в Ирак (чрез шиитските милиции) и разбира се в Сирия (където Ислямската революционна гвардия вече е добре укрепена). Иранците са си направили сметката, че Сирия, в условията на гражданска война е отворена и уязвима за техните амбиции. Те са готови да инвестират значителни икономически и човешки ресурси, за да постигнат целите си. Според израелски представители в Сирия сега има повече от 2000 съветници от Ислямската революционна гвардия и около 10 000 членове на шиитските милиции, привлечени от Пакистан и Афганистан, с обещания за гражданство и земя в Иран; както и около 8 000 бойци на Хизбула. Този военен контингент има за цел да осигури на Иран свобода на движение на сирийска територия.
Техеран няма намерение да се оттегли безславно от Сирия, а Израел, даде да се разбере, че ще се противопостави на иранското присъствие в страната. Това предполага, че сблъсъците между тях са неизбежни, обачете едва ли ще се превърнат във война.
Първо, защото Иран и Израел нямат обща границата, е трудно да се предвиди как сегашните военни действия могат да се прерастнат в широкообхватна конфронтация, включваща наземни операции. Но ако Иран избере да включи своето прокси „Хизбула”, което се намира на територията на Ливан, нещата биха изглеждали съвсем различно, предвид значителния ракетен арсенал на “Хизбула” и общата граница на Израел и Ливан.
Втората причина, поради която мащабен конфликт между Израел и Иран е малко вероятен е свързана със стратегическите интереси на световните сили Израел, Иран, САЩ, Русия, дори “Хизбула” и Сирия, които не включват война. “Хизбула” може да е склонна да изпрати инструктори и войници, които да се бият в Сирия заедно с шиитските милиции и Революционната гвардия, но не бърза да заплита Ливан в конфликта. На последните ливански парламентарни избори “Хизбула” успешно проведе кампания по вътрешни въпроси. И вероятно няма интерес да възроди ролята си на ирански сателит.
Що се отнаса до Сирия, след седемгодишната гражданска война, точно както президентът Башар ал-Асад най-накрая възвърна контрола си над големи части от страната си, Сирия също няма интерес да служи като бойно поле между Иран и Израел. Въпреки това, отсега нататък Асад, за да осигури властта, ще бъде зависим от иранското военно присъствие.
От сво страна, Иран има достатъчно главоболия с икономиката си и оттеглянето на САЩ от ядрената сделка. (Няма връзка между американското оттегляне от ядреното споразумение и ескалацията на напрежението между Иран и Израел. Събитията от последните няколко дни са факт години наред, със или без ядрената сделка, като се има предвид, че Иран и Израел са с взаимно несъвместими интереси в региона.) И Русия не изглежда благосклонна към влошаването на ситуацията в Сирия, за която се очаква да генерира икономически печалби за Москва чрез инвестиции във възстановяването й.
