Доц. Маргарита Бакрачева е завършила Първа английска езикова гимназия в София през 1994г. През 1999г. завършва магистратура по „Социална педагогика“, а през 2003г. защитава дисертация за докторска степен на тема „Психосоциална идентичност и субективно психично благополучие в юношеска възраст“. През 2005г. става н.с. I ст. в Института по психология при БАН. През 2006г. получава награда на БАН за млад учен „Марин Дринов”. Член e на Международната асоциация за психоаналитична аз-психология, Съюза на учените, EFPA, Асоциация за психично здраве и дружеството на психолозите в България.
Защо битовата драма в Молчилград бе водеща във всички медии три дни поред?
Често сме свидетели на подобни битови теми, които обикалят медийното пространство. Минават през еднообразен цикъл, на съобщаване, дълго разнищване на възможните версии. Основният проблем е, че нещата остават на този етап. Не се продължава с отразяване на финалните мерки и има ли наложени такива. Това е предпоставка все повече да се повишава толерантността към насилието и агресията. Свикваме, че никой не се грижи за нас, че светът е враждебно място и няма откъде да получим подкрепа и да се надяваме на справедливост. Когато подобна ситуация се превърне в хронична, се създава своеобразна социална норма. Надграждането на косвено създаваното чувство за безнаказаност вследствие на небалансирания акцент върху факта и липсата на информация за това какво се случва след това води до пасивност и затваряне в себе си и усещането, че ако трябва да се защитим, това е само в наши ръце.
В още по-широк план това води до създаването на огромен кръг „неми свидетели”, които въпреки, че стават очевидци на различни актове и действия, остават безмълвни. Това още повече допринася за общата позиция и дори води до това някои действия да се приемат като съвсем естествени, като познатата до болка агресия по пътя.
Феноменът на анонимността на тълпата, която наблюдава и е характерен независимо от културата и страната, се разбива стига само един човек да се намеси, което води до лавинообразна подкрепа. Именно тази готовност като нагласа е важно да се стимулира, ако искаме да променим нещата в положителна посока и да възстановим както разпознаването, така и реакциите на нежеланите поведения и действия, а и да създадем активна гражданска позиция.
Има ли обществено значение личната драма на едно почернено семейство?
Широкото отразяване освен личната болка има ефект и върху всички, които се докосват до информацията. Поредният случай, който вдига шум, по някакъв начин ангажира институциите, но основно в степента да се намесят и излязат с изявление пред медиите, че работят по случая. Това, което остава в другия пласт на възприемани послания от хората е, че институциите не оказват достатъчна подкрепа. Свидетелство за това са протестите като този в Момчилград, които не са еднократен случай.
Трябва ли медиите да „ровят” в болката на хората и в битовите скандали? Не се ли поражда допълнителен страх в обществото по този начин, не се ли откъсва вниманието от важни и значими теми?
Освен откъсването от важни теми и честите случаи на умишлено отвличане на вниманието докато се вземат важни решения, изследванията в Европа отразяват един много важен факт. Сред причините за стрес и тормоз хората посочват, че един от основните фактори е чувството, че живеят в свят на несигурност и терор. Когато бъде подронена тази базова потребност, това оказва цялостно влияние върху усещането за благополучие и личната мотивация.
Имате ли представа как в други държави – как се отразяват подобни събития там и отразяват ли се изобщо?
Принципно ориентацията към познатата формулировка, че добрата новина е лошата новина се дължи до голяма степен на факта, че хората са склонни да приемат негативното за вярно в много по-висока степен, отколкото позитивното. Раждаме се с шест базови емоции, пет от които са негативни и само една – радостта, положителна. По презумпция сме много по-умели в стремежа да се самосъхраним да диференцираме различните негативни емоции като страх, гняв и т.н., доколкото за положителните използваме общи категории като „радост” и „щастие”. Това обуславя и линията на „достоверност” в представянето на заобикалящия ни свят. Навсякъде доминира в по-малка или по-висока степен отразяването на негативното. Когато става въпрос за битови драми или неща от ежедневието обаче има един важен момент, отразяването на наложените наказания.
Все по-често се среща тенденцията да се отделя повече пространство и на положителни новини, особено в края на емисиите и търсене на по-добър баланс. Въпреки, че една медия не може да излезе от рамките и стандартите, които се налагат, ако се обърнем към многото положителни неща, които се случват около нас, но не попадат в центъра на внимание, това би оказало положителен ефект от една страна намалявайки стреса, а от друга повишавайки чувството за сигурност. Тези две съставки са основни в рецептата за щастие и удовлетвореност от живота.
Свързани статии:
