„Голямата игра“ на съюзи и конфликти в Източното Средиземноморие започна. А причината е свързана с откритите значителни запаси природен газ. От северните брегове на Египет до южното крайбрежие на Турция – държавите се състезават за контрол на новото находище и новите енергийни коридори. От едната страна са Анкара и нейният съюзник Северен Кипър, а от другата – „Клуб Мед“ (от френски Club Méditerranée ) – блок за сътрудничество в областта на енергетиката и сигурността, който включва Египет, Гърция, Република Кипър и Израел.
През това лято Турция започна да изпраща военни, сондажни и проучвателни танкери в изключителната икономическа зона на Република Кипър и така ескалира конфликта си с Гърция. Чрез засиленото си присъствие в Източното Средиземноморие, Анкара заявява претенции към потенциалните газови находища, като изтъква интересите на Северен Кипър. Критиците на Анкара коментираха амбициозните й военноморски стратегии като използване на кипърския газов спор за установяване на хегемония.
През май турският сондажен кораб „Фатих“, носещ името на османския завоевател на Истанбул от 15 век и изрисуван с турския флаг, започна офшорни сондажи на 75 км. от западния бряг на острова, в териториалните води на Република Кипър. Освен „Фатих“ в турската „експедиция“ беше включен още един кораб за сеизмологични изследвания „Барбадос Хайредин паша“ (османски адмирал, провел проучвания на природен газ в региона). А през юли Турция изпрати на юг от п-в Карпас, Източен Кипър, втори сондажен кораб „Явуз“ (в превод „непоколебим“). Това е територия от острова, която Анкара е определил едностранно като част от контролирания от нея Северен Кипър, след турската инвазия от 1974 (или интервенция от турска гледна точка). Докато международната общност осъжда действията на Турция в Източното Средиземноморие, Анкара твърди, че защитава морските си интереси, тъй като корабите попадали в континенталния й шелф.
В допълнение, турските проучвателни танкери са защитени от широкото присъствие на военни кораби, подводници, дронове, морски патрулни кораби и военноморски вертолети. Всъщност от 2004, Турция развива и укрепва военноморския си флот по програмата MİLGEM на стойност 3 млрд. Долара, целяща стратегическа дълбочина в Източното Средиземноморие. През септември 2011 Реджеп Ердоган, тогава министър-председател, обяви доктрината за „присъствие в Суецкия канал, прилежащите морета и Индийския океан.“ Затова вероятно краткосрочната цел на турския флот в Източното Средиземноморие е да промени баланса на силите и да сплаши членовете на „Клуб Мед“. В дългосрочен план, Анкара вероятно иска да укрепи контрола си върху морските енергийни пътища. Което би й позволило да контролира бъдещите преговори.
И ако международната общност гледа с тревога на засилената военноморска активност на Анкара, от турска гледна точка става дума за „проактивна отбрана“. С други думи, Турция възприема, че гръцките, кипърските и израелските кораби действат агресивно в Егейско море и Източното Средиземноморие, като пренебрегват претенциите на Северен Кипър.
През последните 15-16 години, Република Кипър методично подписа договори със съседите си (Египет – февруари 2003; Ливан – 2006 и Израел -2010) за определяне на изключителната си икономическа зона и продаде правата за добив на природен газ и въглеводороди от блоковете си. Преди това беше сключено споразумение със Северен Кипър за разпределението на икономическата изгода. Въпреки всичко, Турция твърди, че контролираната от Гърция Република Кипър е действала едностранно и незаконно, като дава основание за турска отбранителна реакция. Следователно, Акнара вижда своите военно присъствие като отстояване на морските си права в Беломорието и Източното Средиземноморие.
С помощта на ООН са проведени многбройни преговори за обединение, след разделянето на острова през 1974, последните от които се състояха на 9 август 2019. Но дотук всички инициативи се разпаднаха поради споровете за турското военно присъствие, споделеното управление на острова и прилежащите му ресурси. Възможно е агресивното поведение на Турция да се подхранва от опасението, че ако Република Кипър развие енергийния си сектор, ще получи преимущество в бъдещите преговори за обединение. В настоящия момент поради членството си в ЕС и международното признание, контролираната от Гърция зона има по-голямо икономическо и политическо влияние от турската. Затова Турция иска да попречи на кипърските гърци да да развиват икономиката си чрез добива на газ, и през последните години беше готова да рискува международна конфронтация и осъждане, за постигането на тази цел. Например през март 2018, след откриването на газовото находище „Калипсо“ от „Ени“ и „Тотал“, турските военни кораби принудиха кораб, нает от италианската компания, да преутанови опитите си за сондаж в блок 3, източно от Кипър. Отстоявайки интересите си в района, Турция обяви всички споразумения между Република Кипър и международните петролни компании за невалидни, което предизвика възмущението им. Към тях се присъединиха и редица държави, включително членки на ЕС, Гърция, Израел и Египет.
В средата на лятото министрите на външните работи на ЕС одобриха санкции срещу Турция заради нейните проучвателни мероприятия на територията на Република Кипър. В отговор Анкара заявяви, че няма да спре сондажите.
Страничен ефект от разрастващия се международен спор с Турция е засилването на подкрепата от страна на Израел и Египет към Република Кипър. Докато действията на Турция бяха обект на всеобщо възмущение, Република Кипър, Израел и Египет успяха да постигнат напредък в експортните си планове и да засилят регионалното сътрудничество. През тази година Египет беше домакин на два Източносредиземноморски газов форума (EMGF). Първият се състоя през януари, а вторият – през юли. Целта беше „създаване на регионален пазар, намаляване на инфраструктурните разходи и предлагане на конкурентни цени.“ В инициативата се включиха Египет, РК, Гърция , Израел, Италия и Йордания. А Палестинската власт, Сирия, Ливан и Турция бяха изключени. Кайро одобри подводен тръбопровод, свързващ кипърското газово находище „Афродита“ (около 129 млрд. куб. м) и терминала за втечняванен газ и подписа сделка с Израел за 15 млрд. долара за внос на синьо гориво от газовите полета „Тамар“ (255 млрд. куб. м.) и „Левиатан“ (491 млрд. куб. м) в газовата мрежа на Египет. Така Египет укрепи позициите си на международен търговски и износен център за газ, а Израел и Република Кипър подписаха сделки за експлоатация на природните си ресурси.
В крайна сметка масираното военно присъствие на Турция в Източното Средиземноморие не сплаши регионалните й съперници от „Клуб Мед“, които все повече изключват Анкара от енергийните решения. Въпреки враждебната външнополитическа конюнктура Турция, иска да участва в решенията на регионалната енергийна политика, защото се надява със съществуващата си инфраструктура и голям вътрешен пазар, да стане газов център. Основанията са свързани със стратегическото геополитическо положение на Турция на сухопътен мост между изтока на запада, 1577 км. брегова линия в североизточното Средиземноморие и разширената енергийна инфраструктура, включваща „Син поток“, тръбопроводите „Баку-Тбилиси-Ерзурум“ и „Трансанадолския газопровод“ (чиито конкурент е „Турски поток“), като и почти готовия „Трансадриатически газпоровод“. Като важен потребител Турция също е заинтересована да диверсифицира вноса на газ. В момента почти 60 процента от природния й газ идва от Русия и около 20 процента от Иран. В този ред на мисли, търговските перспективи пред лансирания у нас „Турски поток“, не са особено големи. Логично е Турция, която има различни от руските газови интереси и се стреми към членство в ЕС, да намали учестието на Русия в доставките си.
На този етап, Турция ограничава враждебните си действия срещу контролираната от Гърция Република Кипър и по всяка вероятност няма да влезе в пряк конфликт с международни фактори като Израел, Египет или САЩ. Прекият резултат от агресивната и непредсказуема политика на Анкара на този етап, е третирането й като ненадежден партньор и изключването й от енергийния пазар, в който иска да влезе.
