Партията на украинския президент Володимир Зеленски, който преди това направи кариера като комедиен актьор, спечели предсрочните парламентарни избори в страната в неделя. Резултатът ще доведе до значително разширява правомощията му. Звездата за Зеленски изгря на фона на обществения гняв срещу ширещата се корупция, липсата на реформи и ниския жизнен стандарт в страната. За да се възползва от популярността си, през май той насрочи предсрочни парламентарни избори. Партията на Зеленски „Слуга на народа“ е кръстена на едноименната телевизионна комедия, в която той играе ролята на учител, който става президент на Украйна, като избягва установените политици и ги заменя с нови лица, избрани чрез онлай заявки.
Данните от екзитпола сочат, че стратегията му засега е правилна. Около 42.3 на сто от украинците са подкрепили новосформираната партия на Зеленски, което може да доведе – за първи път в историята на страната след 1991-ва – до парламентарно мнозинство на една партия. „Опозиционната платформа – За живот“ , която произлиза от вече несъществуващата „Партия на регионите“ на бившия президент Виктор Янукович , по предварителни данни е привлякла 12.79 процента. „Европейската партия на солидарността“ на предишния президент Петро Прошенко, засега получава около 8.68 процента от гласовете. Следват ги партията „Отечество“ на бившия министър-председател Юлия Тимошенко (8.02%) и партията „Глас“ на рок музиканта Святослав Вакарчук (6.39%), вероятен коалиционан партньор на Зеленски.
Въпреки появата на няколко нови политически сили, на предсрочните избори се явиха и много „стари муцуни“, тясно свързани с предишни режими. Украинските медии пишат, че четирима или пет от най-мощните олигарси в страната (включително Игор Коломойски, Виктор Медведчук, Виктор Пинчук и Ренат Ахметов) спонсорират няколко политически сили, с реални шансове да влязат във Върховната Рада. Сегашната политическа ситуация отново напомня за средата на 2000-ната, когато Украйна приличаше на „страната на олигарсите“.
Коломойски, който наскоро се върна в страната от самоналоженото изгнание, разкри, че ще подкрепи няколко политически сили (една от тях е тази на Тимошенко), но основно – пропрезидентската партия, съставена от приятели и симпатизанти на Зеленский. „Слугата на народа“ включва редица ключови съюзници на Коломойски: хора от обкръжението на неговия адвокат Андрей Богдан, който сега е ръководител на президентската служба, както и няколко личности, свързани с вътрешния министър Арсен Аваков и вече споменатия милиардер Виктор Пинчук. Тези избори дават възможност на Коломойски да засили влиянието си (освен върху изпълнителната власт) и над законодателната. Твърди се, че Коломойски и Богдан имат значително влияние върху Конституционния съд и съдебната система, но явно целта на олигарха е да настани „своите хора“ във всички клонове на властта в Украйна.
Междувременно, Медведчук, който има тесни връзки с руския президент (Владимир Путин е кръстник на дъщеря му), се опитва да си възвърне влиянието в украинската политика чрез подкрепата си за „Опозиционната платформа – За живота“ – открито проруска политическа сила, нееднократно призовавала жителите на Донбас към „гражданска война“, „революцията на достойнството“ и „преврат“. През последните няколко седмици Медведчук се стреми да затвърди властта си над популярни украински медии. На 14 юни най-близкият сътрудник на Медведчук, Тарас Козак, придоби телевизионния канал ZIK и укрепи контрола над още два – 112 Украйна и NewsOne, създавайки медийния холдинг „Нова”. Медвечук закупи още 80 процента от от телевизионния канал Inter от Дмитро Фирташ, който с оглед на потенциална екстрадиция в САЩ, разпродава активите си. Според сайта 24tv.ua, той също така планира да придобие „Прамян“ и „Канал 5“ на Порошенко. В резултат на това, в навечерието на изборите приблизително 15% от телевизионната аудитория на Украйна е била пряко повлияна от медийни източници, подкрепени от проруски олигарси.
В опит да мобилизира избирателите за предпочитаната от него политическа фракция, Медведчук се представя като миротворец и герой. По думите му, той еднолично бил организирал освобождаването на четирима украински затворници, което предизвика остра реакция от страна на Зеленски, предполагаща възникващ конфликт между Коломойски и Медведчук. Закупуването на украински телевизионни канали и „освобождаването на затворници“ се случи, след две (през март и юни) пътувания на магната до Москва, знак за участие на Кремъл. Според espresso.tv, съществуват силни връзки между Медведчук, Сергей Беседа (ръководител на Пети отдел на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) и главен мозък акцията за окупиране на територии в Донбас) и Дмитрий Козак (руски вицепремиер и предполагаем „покровител“).
Олигархът Виктор Пинчук (зет на бившия украински президент Леонид Кучма), чиято позиция беше подкопана по време на президентството на Порошенко, сега е на ръба да си възвърне предишното влияние и власт. Множество близки сътрудници на Пинчук присъстват на партийните списъци на Зеленски, газовата принцеса Тимошенко, както и на музиканта Вакарчук . Фактът, че Кучма се връща в преговорния процес за Донбас (новина от 19 юли) и че Зеленски е предложил възможността за формиране на управляваща коалиция с „Глас“ (Gordonua.com, 20 юни), може да означава, че вътрешнополитическото влияние на Пинчук нараства и че той е в сътрудничество с Коломойски.
Ренат Ахметов, четвъртият украински магнат, задаващ политическия дневен ред на страната, обикновено е много предпазлив в предпочитанията си, макар че са известни връзките му Олег Ляшко, бивш шеф на Службата за сигурност на Украйна и председател на партията на „Силата и честта“ (на ръба, според прогнозите) и „Опозиционния блок“.
В Украйна се гласува по смесената система. 225 места в 450-местния парламент се определят по пропорционалната система, а 199 вместо 225 – по мажоритарната в един тур, тъй като вот няма в Крим и в неконтролираната от Киев част на Донбас. Резултатите от провелите се парламентарни избори ще имат огромни последици за Украйна – страна с полупрезидентска политическа система, в която по някои ключови въпроси, парламентът има повече влияние от изпълнителната власт. Според Конституцията на страната, държавният глава трябва да се съгласи с Радата относно външната политика и отбраната, мобилизацията, обявяването на войната, използването на военните части, както и конституционните изменения. Без одобрението на парламента, президентът не е в състояние да назначи правителство и министри на отбраната, и външните работи. Освен влиянието, което изборите ще имат върху политическия пейзаж на Украйна, новият състав на законодателната власт ще засегне въпросите на националната сигурност, вариращи от енергетиката и външните работи до информационната сигурност.
