Проф. д-р Ингрид Шикова е един от основателите на специалност „Европеистика“ в Софийския университет „Св.Климент Охридски“, ръководител на катедрата в периода 2007-2011г. Експерт в областта на политиките на ЕС. Била е директор на Центъра за европейски изследвания и на Информационния център на Европейския съюз, както и съветник в Представителството на Европейската комисия.
България е в очакване на визитата на френския президент Еманюел Макрон. Какъв според Вас е икономическият аспект на това посещение?
Първият приоритет в тази сфера е т.н. директива за командированите работници, която за Франция представлява огромен интерес. Какви са фактите – фирмите, могат да предоставят услуги в рамките на ЕС в друга държава-членка, без да е необходимо да се установяват в нея. Тоест, командированите работници се изпращат временно в друга държава, но те запазват своите взаимоотношения по отношение на осигуровки и данъци с работодателя от собствената си държава. Това предизвика известно недоволство във Франция, тъй като тя приема годишно около 285 000 командировани работници по данни за 2015г. Най-много голям брой те са от Полша – около 48 000 души. И това предизвиква известни проблеми във Франция, тъй като там безработицата е все още много висока. А промяна на директивата за тези командировани работници, която датира от 1996г., бе заложена и в предизборната кампания на френския президент. Ето защо това е водеща тема при неговите посещения в Австрия, Румъния и България, където той ще търси подкрепата на тези страни. Австрия и други западноевропейски държави с високи доходи имат сходни позиции с Франция. На друга позиция са източните страни, между които и България. Те са против такава промяна, която ограничава възможностите на наши фирми да се конкурират например с френски фирми. Длъжни сме да кажем, че има и фирми, които действат в Централна и Източна Европа, като тяхната единствена цел е да командироват работници, като по този начин избягват плащането на по-високите осигуровки в страните, в които работят тези хора. Въпреки, че този въпрос изглежда по-маловажен и дори незначителен в сравнение с глобалните теми за бъдещето на Европа, неговото разискване е особено важно за Макрон и е силно свързано с предизборните му обещания за „Европа, която защитава“. И не само това – споровете, свързани с тази тема са ярко доказателство за трудностите, предизвикани от хетерогенността на Европейския съюз – или казано по-просто от наличието на бедни и богати държави с твърде различаващ се жизнен стандарт.
Според Вас какви отстъпки е редно България да поиска от Франция, ако бъде постигнат консенсус по въпросът с командироването на работници?
Ние бихме могли да искаме от Франция подкрепа за големи наши идеи и проекти, от типа на влизане във валутно курсовия механизъм, за да се готви България за членство в еврозоната. Можем да търсим подкрепа за премахване на пречките за това България да бъде част от Шенгенското пространство или дори обсъждане за премахване на механизма за сътрудничество и проверка. Нека не забравяме, че на страната ни й предстои да поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС от 1 януари 2018г..и сътрудничеството с Франция е много важно за постигане на консенсус по обсъжданите теми. Макар по време на тези посещения да се говори много за командированите работници, едва ли това е най-важното, за което ще се водят разговори. Франция иска да демонстрира, че отношенията й със страните от Централна и Източна Европа включително и с България ще бъдат активизирани и да обсъди с тези страни бъдещето на ЕС. Знаем, че Макрон има много амбициозни виждания за бъдещето на Европа – къде сме ние в тези амбиции? Как ние от наша страна виждаме това бъдеще, в какво бихме подкрепили Франция, в какво тя би ни подкрепила? Според мен това са важните въпроси, които предстои да бъдат обсъждани. Предполагам, че ще има разговори и за двустранното икономическо сътрудничество между Франция и България, активизиране на търговски отношения и инвестиции и всичко, което би допринесло за развитие на търговско-икономическите отношения между двете страни. България е част от франкофонията и сътрудничеството в образованието и културата също са важни въпроси.
Спазва ли се принципът за равнопоставеност в ЕС или се спазват изискванията на по-големите държави, като например Франция и Германия?
Всички държави в ЕС са равнопоставени. Това, че всички сядат на една маса и преговарят го доказва. Разбира се, когато се гласува много по-голяма тежест има голяма държава. Не можем да сравняваме например тежестта при гласуване на Малта или Кипър, с тежестта на държавите с многобройно население – Франция, Испания, Германия, Полша. И мисля, че е справедливо. Когато говорим за преговорите, в Европейския съюз съществува правило да се търси консенсус. Ето защо и ролята на ротационното председателство е постигане именно на съгласие по обсъжданите въпроси. Дори и най-малката държава да не е съгласна, се прави опит за компромис. Разбира се, че големите държави са водещи. Франция и Германия са моторът на европейската интеграция. Нито един голям проект не може да се случи без тези две страни. Представяте ли си еврозоната без Франция и Германия? Положителното обаче е, че въпреки, че в ЕС има малки и големи държави, има бедни и богати страни, всички сядат и преговарят. Това е силата, която води Европейския съвет напред. Може би, не толкова бързо, колкото ни се иска, но въпреки това преговорите и постигането на компромиси са от изключително важно значение за ЕС.
