Българите държат спящи акции за повече от 3 млрд лв., разпродадени в кампанията за масова приватизация 1995 -1996 г.
Раздвижване на „спящите“ акции от масовата приватизация и най-вече на интереса на притежателите им да се работят с планира Централният депозитар. Депозитарът работи по създаването на електронна система, която ще позволи лесно да се проверява какво става с т.нар. бонови книжки, останали у близо 2,5 млн. българи от кампанията от 1995-1996 г., планирана и реализирана от тогавашната власт.
По актуални данни българите притежават акции за над 3 млрд. лв., за които или не знаят или не са проявявали към тези акции по различни причини.
„Някои от тези акции може да се окажат доста печеливши и да донесат на собствениците си печалби хиляди лева след продажба“, прогнозират от депозитара.
Институцията подготвя и процедурни промени, изменения в редица нормативни документи, така че хората да може да се разпоредят максимално лесно и евтино с акциите си и да получат печалба.
Сегашните правила изискват собствениците на акции да търсят услугите на банките или на инвестиционни фондове и услугите са скъпи. В бъдеще за проверка на собствеността върху акциите няма да се изисква бонова книжка, защото тя отдавна е невалидна, а само лични данни на собственика, пълномощно или удостоверение за наследници, казват от депозитара.
Общо 3.4 милиона българи участваха в масовата приватизация, която беше разделена на две вълни. Първата бе проведе през 1995-1996 т. Всички пълнолетни български граждани участваха в раздържавяването, като за целта получиха бонови книжки с по 25 000 инвестиционни бона. С тях хората можеха директно да купят акции от предложените около 1 500 държавни дружества или да ги предоставят на тогавашните приватизационни фондове.
Втората вълна започна през 1998 г. и приключи през 2005 г. Тогава българите получиха нови 250 000 инвестиционни бона, които след деноминацията станаха 250. С тях можеше да се оперира на борсата. Масовата приватизация създаде 81 приватизационни фонда. Средният брой акции, закупени от човек с инвестиционните бонове, е между 25 и 50.
„Хората, които са спечелили под някаква форма тогава акции, било то в приватизационни фондове или от дружества от масовата приватизация, ги притежават и сега, тези акции се пазят в електронните регистри на централния депозитар“, казват от централния депозитар. Според сметките на експертите там забравените, спящи бонове често формират до 30% от собствеността на цели холдингови структури.
Скорошна анкета по темата е показала, че 60% от запитаните нямат представа какво се случва с боновете им, защото не знаят откъде да получат информация. Само 6% са заявили, че са осребрили акциите си, а едва 2% все още ги управляват.
