Предстои ротацията в правителството, която ние, лаиците в политиката, много харесваме като атракция, а също така тя дава храна на търсещите ни умове.
Как тази ротация да се разшири и доразвие? Защо да се ротират само премиер и вицепремиер, нещо там министри? Ние сме демократична държава, така че нека ротацията да е поголовна. Ние сме няма и 7 милиона калпака, като махнем непълнолетните, оставаме доста по-малко ротативно подходящи граждани, примерно 5 милиона. Разбира се, толкова народ, докато се изредим всички, ще минат доста години, но пък си струва. Я си представете – звъни на вратата официално лице и „Така и така, вие утре ще сте премиер, явете се в осем нула нула в министерския съвет да ръководите държавата“. „Ама не може ли към девет, че сутринта трябва да мина през личния лекар да взема направление, а там са едни опашки, докато мина, може и десет да стане?“ Официалното лице свива костюмирани рамене „Елате когато можете, вие сте премиер, вие командвате парада, обаче така ще имате по-малко време да ръководите държавата, защото в седемнайсет нула нула – управлявал, не управлявал – мандатът ви изтича и идват чистачките да почистят след вас за следващата ротация“. И човек се разтичва, урежда нещата да е навреме в премиерския кабинет, защото един ден, кое по-напред – детето в детска градина ли да уредиш или на съседката, дето си я помолил вместо теб да иде при джипито, услуга да направиш.
Тази всенародна ротация в Министерския съвет е нещо много хубаво, полезно, обаче крие подводни камъни. Например ще даде възможност да се развихрят всякакви мошеници. Представете си, звъни телефонът и вместо някой да реве „Тате, бутнах колата!“ вайканията са „Тате, съсипах държавата!“ Може и другият сценарий – авторитетен глас съобщава „Мъжът ви го арестувахме защото катастрофира с държавата, обаче нещата могат да се оправят…“ А може и онзи сценарий, дето се обаждат за пари за спасяваща държавата операция. И колкото и да сме патили, колкото и да ни предупреждават, хвърляме през балкона колкото левчета сме скътали за черни дни, а после по телевизията сме пример за назидание, а в социалните мрежи ни се смеят на акъла.
Наясно сме, че тази всеобща ротация на населението на върха на държавата е нещо нереалистично, това е само една красива мечта. Затова дайте да си говорим неща, които могат да се реализират и дори са необходими. Например миналата година у нас са купени само Ферари – 11 броя, Ламборгини – 9, Бентли – 6, Ролс-Ройс – 8, Астон Мартин – 4 и един, представяте ли си, само един Макларън или общо само 39 суперлуксозни автомобила. Срамота! Дето е казал класикът „не сме народ, не сме народ, а мърша“! Преди малко сметнахме, че пълнолетните българи сме около 5 милиона – е толкова ли сме апатични, толкова ли сме стиснати, какъв е този всенароден немукает, че за цяла година само 39 човека са намерили време да посетят съответния автосалон?! И не е до нямане на пари, не – минималната работна заплата се вдига непрекъснато, а и швейцарското правило за корекция на пенсиите никой не е отменял. Да повторим – апатия, леност, неорганизираност. Ето защо и в областта на суперлуксозните автомобили трябва да се въведе принципът на ротацията. Правят се списъци, правят се графици и се знае – утре ти, Иване, ще купиш Бентли, ти, Мюмюне, ще вземеш три Ламборгинита, Моше ще купи Ферари, а Недялка ще вземе за близнаците два Астън Мартина и за себе си Бентли или Ролс-Ройс, тя като самотна майка има право на избор. На следващата година се ротираме – Недялка взима Ферарита, а Мюмюн ще трябва да се постесни само с едно Бентли.
Така можем да формулираме най-после националната си доктрина: българската нация – нация в ротация!
Весел Цанков
Още актуални коментари – четете тук
