Украинският президент Зеленски поиска от Русия примирие за предстоящите великденски празници. От Кремъл му отговориха не с мир, а с нови бомбардировки срещу жилищни сгради, с нападения с ракети и дронове.
Това е „руский мир”.
На думи Русия се представя пред света като страна – пазител на православието, на християнските ценности и добродетели. Патриархът й, бивш офицер от КГБ, с едната ръка разнася кръст по черквите, пали свещи и прелиства евангелието, докато с другата благославя войната, кади тамян и пръска със светена вода балистичните ракети, преди да полетят към Украйна.
Тая балистична ръка бе целуната като „свята” от сегашната ни президентка, когато офицерът Гундяев (патриарх Кирил) дойде в София, а Йотова (тогава вице) го срещна с поклони.
„Руския мир” славеше и Румен Радев, когато беше президент, слави го и сега, докато прави предизборна агитация, избягвайки със словесни чупки да спомене за агресията на Кремъл.
А пък БСП, партията, традиционно свързана от век с Москва, измисли безсмисления предизборен слоган: „Мир, а не бомби!”. И го накичи на билбордове из столицата и страната.
Надписът „Мир, а не бомби!” би имал смисъл само ако билбордът е сложен в Москва, пред Кремъл. Или пред руското посолство, за да го чете всеки ден посланичката Митрофанова.
Или пред Руската черква – за яснота на свещениците, дето ще обикалят около нея в нощта на Възкресението.
Във великденското си обръщение Римският папа каза ясно: „Който държи оръжие в ръцете си, нека го остави. Който има властта да започва войни, нека избере мира.” Ама онзи, който има властта да започва войни, може да се преструва на християнин, да влезе в черква и да пали свещи, но иначе няма никакво намерение да избира мира.
Диктаторите не понасят мира – не само в Украйна, а и в Близкия Изток и по света.
М. ВЕШИМ
