Социалните мрежи вече имат свой сленг. Когато във Фейсбук някой путинист вземе да обяснява кремълските опорки, отдолу му постват кратко: ”Чемодан-вокзал-Масква!”.
Повече обяснения не са нужни.
Нещо такова каза и Кирил Петков, премиерът в оставка, на 70 руски дипломати и служители на посолството в София: „Чемодан-самальот-Масква!”, като се позова на секретни доклади на специалните служби.
Самальотите бяха два и отлетяха към Шереметиево, а тук нашите путинисти останаха да ронят сълзи за „българо-руските отношения”. Отношенията ни щели да замръзнат, след като руската посланичка Митрофанова (защо ли и е тя не бе в самальота?) заплаши, че ще предложи закриване на руското посолство в София.
Как ще живеем сега? – тръшкат се приятелите на Москва в България. Нали още Георги Димитров казваше, че дружбата ни е нужна като въздуха и слънцето на всяко живо същество!
Без руско посолство няма въздух, няма слънце. Няма и хонорари за дейците на българо-руската дружба.
Според изказване на Лена Бориславова, говорител на кабинета в оставка, руските „разведки” у нас са финансирали с хонорари от по 4000 лева месечно български политолози, общественици и журналисти, за да разпространяват руските пропагандни тези.
Какви ти тук 4 бона! Горката Лена, бедна є е фантазията! Преди години, покрай поредния шпионския скандал, прокуратурата извади на бял свят доказателства за получени рубли и копейки. Следственият (тогава) Николай Малинов, бивш директор на вестник „Дума”, и неговите заместници в движение „Русофили”, са получавали добри суми от РИСИ (Руски институт за стратегически изследвания) на генерал Решетников. Веднъж 2,2 млн. рубли (59 хил.лева), друг път – 900 хил. рубли (25 хил. лева). Цветан Василев, банкерът-беглец в Белград, им е дал от фирмата си „Бромак” (все едно бръкнал в личната си КТБ) 31 515 евро. За какво? За изработване на 200 почетни знака „Самарски кръст”, връчвани за годишнина от Освобождението. Един такъв знак излиза на стойност 300 лева – доста скъп знак, но явно банкерът Василев не е искал да му се отчитат до цент – той е гледал да бутне някаква сума и на „русофилите” (така, както буташе на политиците – опозиционни и на власт), че с всички да е добре…
Известно е и на децата: корупцията у нас през последните трийсет години е дирижирана от Москва. По всякакви канали – дипломатически, икономически, политически… През обществени съюзи и сдружения. През нефт, газ, маз и праз!
Едно отклонение: преди време си купих матрак. Не обикновен, а с мемори пяна – тоест помни. Факти, които обществото, пък и аз, лесно забравяме, моят матрак ги пази в паметта си.
Легнах на него и матракът ми напомни какво написа френският вестник „Ла нувел обсерватьор” още през 2016: че Русия налива 10 млн. евро годишно в български медии за хибридна война.
И за друго ме подсети матракът: за една паметна среща в студиото на програма „Хоризонт” на БНР от януари 2017 г.. Тогава новоизбраният ни президент Радев бе решил да даде първото си интервю на радиожурналиста Петър Волгин. Матракът ми припомни, че през лятото на 2016 Волгин бе посетил Крим /командирован от кого?/ и се бе снимал гордо до паметник на “зелено човече” – войник от руските спецчасти, освободили полуострова от “украинска окупация”. А пък генерал Радев в предизборните си речи говореше, че Крим е руски и се обявяваше за отмяна на санкциите. Тогава, при първото интервю на генерал Радев, случайно в коридора на радиото присъстват и двама руски гости – Елена Супонина и Аждар Куртов – представители на РИСИ (Руски институт за стратегически изследвания), който случайно се ръководи от ген. Решетников. Двамата “рисийци” случайно са в България по покана на център “Виа Евразия” („Път към Евразия“) – почти тайна организация към Историческия факултет на СУ, за която даже ректорът на Университета не знае как се финансира и на какви разноски кани чужди (само руски) гости.
Случайно след интервюто генерал Радев се спира при двамата руски гости и нечий случаен фотоапарат запечатва историческа снимка, която после РИСИ качва на сайта си.
Матракът ме подсети още и за списание „Аспекто” – изданието, което, въпреки закона, криеше адреса и издателя си. Негов главен редактор бе журналистът Иво Христов, а Петър Волгин, Калина Андролова, Валентин Вацев и Дарина Григорова – най-редовни сътрудници.
По-късно Иво Христов стана съветник на Радев, а сега е евродепутат. Волгин си е все радиоводещ в БНР, където отстоява самоотвержено кремълските опорки. Негови сътрудници и редовни събеседници са Андролова, Вацев, Дарина Григорова и прочие „общественици” и „наблюдатели” от кръга „Аспекто”.
Списанието го няма, но руският „аспект” в журналистиката е жив, той се премести в ефира на БНР. Има го и в СБЖ – там председателката Снежана Тодорова (кадър на ДС) е вярна подруга на посланик Митрофанова.
Мислите ли, че тази кремълска активност в национална медия и в творчески съюз е безплатна?
Имам предложение към нашите служби, които всеки път не могат да съберат 2 и 2 (достатъчно доказателства), за да изправят пред съда огласените за руски шпиони.
Да им дам моя матрак!
Той ще им освежи паметта и ще ги насочи къде да проверяват за руското финансиране и влияние. Една нощ разузнавачите от ДАНС да преспят на матрака ми, ще прогледнат накъде водят следите…
– Към президентството! – изскърца матракът.
М. Вешим
Още новини от деня – четете тук.
