гАз ГЛАВА ЗАТРИВА
Доста критики се отправят към бившето правителство напоследък. Някои от тях са напълно справедливи, други – необосновани, а трети – направо комични, но палмата на първенството държи тази за „Балкански поток”. Как сме клекнали на Путин, как сме загробили милиарди откъснати от залъка на българина и как сме предали националните ни интереси. Не е нужно човек да е специалист по химия и технология на въглеводородите, за да се запита доколко е вярно това и трябва ли да продължава да дава ухо на разните всезнаещи политици, социолози и тролове.
Така ли е наистина? Нека си зададем два прости въпроса: можеше ли въобще да не го построим и второ – руска или наша трябваше да е тръбата.
За да се отговори на първия, не е нужна „помощ от приятел”. Категорично не можеше да избегнем това. Защото си имаме работа с монополист, защото той има нужните лостове да постигне своето и защото засега зависим почти изцяло от руския газ. Русия хвърли десетки грешни милиарди да прекара тръби от север и юг и изобщо нямаше да се церемони с мнението на страната ни. Заплахата бе непосредствена – спиране на доставките за нас при отказ. А газ не може да се доставя с туби или шишета и следваше срив на икономиката и бита ни.
Хранилището в Чирен само би отложило малко фаталния сценарий. Въпросът пред България бе как да минимизираме отрицателните ефекти от този натиск.
И така стигаме до втория въпрос. И честно да се запитаме какъв е истинският ни национален интерес. По-добре ли щеше да бъде руснаците сами да си построят тръбата, да я охраняват със свои хора, да се разпореждат с преноса и ние да имаме чувството, че сме с частично накърнен суверенитет? Това е все едно през апартамента ви да бъде прокарана тръба за парното на съседния блок, да седят в хола ви непоканени хора, за да наблюдават денонощно тръбата, и, разбира се, да не ви се плаща нищо. Кой от критиците би одобрил това, ако го касаеше лично?
Единственото правилно решение бе, щом това е неизбежно, ние да я построим и да си бъде наша. Така се пресякоха старите мераци на Газпром да овладее постепенно газопреносната ни система. Мераци, датиращи още от времето на Топенерджи и взели не една и две глави (някои от тях не само в политически смисъл). Освен това с този ход се преобръщаше и едностранната зависимост. Монополистът сега ще трябва да се съобразява с факта, че и България вече има коз и ако „случайно” стане авария по трасето или в компресорните станции, транзитът му отива на кино.
И накрая за парите. Те са толкова, колкото бяха хвърлени за гьола Белене. Но докато за АЕЦ-а те са безвъзвратно изгубени (в това число и за тези два реактора – сирачета), то за „Балкански поток” очакванията са да се възвърнат, ако няма някои форсмажорни обстоятелства. Дали за 11 години, както е по план, или за 22, няма голямо значение. Защото това е инвестиция. И нейната стойност е под 2% от брутния вътрешен продукт на България за една година. ПОД два процента само!
Няма по-добра защита на българските интереси, каквото и да се опитват да ни внушават някои РОвч-овци. Ако не беше станало така, а по гайдата на критиците, хулите щяха да бъдат двойно повече и напълно заслужени.
Ето защо тази тема не е подходящо оръжие за атаки и ревизия. Продължаването на сляпото є използване ще има обратен ефект и нищо чудно да стане като в българската поговорка – „гАз глава затрива”.
Иван Сариев
