В търсене на най-малкото зло
Преди години, когато законотворците ни приеха в бюлетината освен имената на партиите да има и квадратче „не подкрепям никого”, се смеехме на решението. Изглеждаше доста нелепо – да се дигнеш в неделния ден до секцията, вместо да идеш на риба, да чакаш на опашка в коридора на училището, вместо да се разходиш на чист въздух – и то защо? За да сложиш кръстче в квадратчето „не подкрепям никого”… Че като не подкрепяш, стой си вкъщи и подкрепяй дистанционното на телевизора!
Смеехме се тогава, ама днес, в навечерието на поредните парламентарни избори, това квадратче ми изглежда напълно резонно.
Че кого да подкрепиш? Партиите на статуквото или партиите на промяната? Статуквото /или статИквото/ е ясно – знаем си го от 12 години. То си има имена – Бойко, Корнелия, Доган, Пеевски, Мая…
А, Мая сега била от промяната… Стига бе, преди не предложи ли тя Пеевски? Да, ама това било преди – сега била променена, пременена… Вярно, костюмчетата є са нови, но съдържанието им е старото. То и на Татяна Дончева тоалетите са нови. Не плати ли олигархът Божков модната им премяна?
Новата партия Има такъв народ също била партия на протестите… Кога и срещу какво е протестирал лидерът є Слави? Може би срещу мутрите на Васил Илиев, които се гърмяха по улиците, или е бил против „Мултигрупата” на Илия Павлов, дето доеше държавата? Може, ама не сме го чули. Как да го чуем – тогава Чалгафонът пееше на ушето на Мутрафоните /вече покойници/, за да изкара кинти за първото си ферари с цвят червен… Нали същият Слави преди години бе пръв приятел на Бойко, а Бойко най-чест гост в шоуто му. Двамата си гостували не само по телевизията, а и в живота, ходели на кино като двама влюбени, играели белот, замисляли и други игри, политически, вече на по-високо ниво, ама нещо се скарали и се намразили… Сега са от двете страни на бариерата – единият е от СтатИквото, другият – от Промяната…
Между двамата имало разлики – ако можете, открийте ги! Аз не мога.
Както не откривам разликите между „Атака” и „Възраждане”, между „патриотите” /с лидери/ и „патриотите” /без лидери/, между БСП, АБВ и новата партия на Жан Виденов…
Но забелязвам мутации при демократите – лидерите им са готови да подкрепят Слави за бъдещ кабинет …
Какво, господа демократи, ще подкрепите в бъдещия си съюзник? Харесвате ли идеята му за изцяло мажоритарна система? За субсидия от 1 лев? А за пряк избор на главния прокурор? И другия пряк избор – на полицейските началници в градовете? Какво знаете за външната политика на Има такъв народ – те подкрепят ли членството на България в НАТО и Евросъюза и въвеждането на еврото? Какво е отношението им към Путинова Русия, какво мислят за приемането на Македония? Да сте чули нещо Слави да е казал по въпроса?
Аз не съм чул…
И друго да ви питам: Вие, демократични хора, харесвате ли чалгата на Слави? Вулгарният му хумор разсмива ли ви?
Мен, не. Натъжава ме.
И ме подсеща за поета Йосиф Бродски, преследван и затварян от съветската власт, който бе казал, че несъгласията му със съветската власт са не толкова политически, колкото естетически… Поетът не можел естетически да понася комунизма.
Без да съм Бродски, бих казал същото за Слави…
Мутренската естетика на джипове, мускули, ланци и татуировки – такъв беше Бойко, същият е и Слави.
Как ви изглежда пак Мутропитек, без образование и без езици, да управлява България – на вас, умните и красивите?
И последно, господа демократи, ще подкрепите ли партии, в листите на които има бивши сътрудници и агенти на ДС? Ако не знаете, при Слави са двама – Иван Хиновски и Николай Радулов…
Който харесва партия със сенките от миналото в листите, да прави коалиция с нея…
Аз не искам такива коалиции.
Затова вариантът „не подкрепям никого” ми изглежда все по-възможен.
Е, оставил съм си един ден за размисъл, тогава смятам да седна и цял ден да мисля…
Може все пак да открия кое е „най-малкото зло”…
М.Вешим
