Вместо с облачни архитекти, блокчейн инженери и киберексперти бъдещето на България е здраво свързано с пътищари, зърнари и въглищари. Правителството потушава протестите им, като им кляка.
Така стана и с последния бунт – на вечните носители на червения прогрес – миньорите. Да живее кюмюрът!
Остана една гола, изнасилена евростратегия да потръпва от есенния хлад някъде по магистралите. А цивилизованият свят ще продължава да си забива кабърчето на картата на Европа някъде между Раднево и Бобов дол.
Миньорските лица са ярки и непресторени. Те са набраздени от ужаса да не им вземат хаспела и вагонетката не защото търсят на баницата мекото и на работата лекото. А защото не им казват гоблени ли ще шият, като затворят мините, ластици на гащи ли ще навървят.
А това се прави по старата традиция – решения да се взимат и закони да се коват на тъмно и скришно от съответния бранш.
Но кой наднича зад въглищарите?
Пеевски беше включен в списъка „Магнитски“ заедно с неговия „пълномощник“ в „мариците” Илко Желязков. Затова „главният преговарящ” критикува правителството, че не запазва работните места в комплекса и се кълне, че ще следи да няма „неволни“ грешки. Докато в Раднево и Гълъбово хората трупат сажди и отрови в дробовете си.
В Кюстендил и Перник също трудно поемат дъх. Последно – 100 000 лева глоба за ТЕЦ „Бобов дол. От началото на 2022 година до момента глобите за ТЕЦ „Бобов дол“, зад който наднича Ковачки, са за 704 000 лева. Изпълнителният директор на централата Любомир Спасов обяснява, че за последното нарушение ТЕЦ-ът не носи вина, тъй като силното запрашаване се е получило заради внезапни пориви на вятъра.
Хората се смеят иронично, но властите го приемат насериозно. От тоя вятър завет няма – корпоративният вот особено на местни избори е безценен.
Освен политически спекуланти, олигарси и корумпанти зад палатките на магистралата надничат и двата синдиката. Те са големи защитници на членовете си – заради членския внос. Но бягат през глава, когато ножът опре до кокала –въпросът за т.нар. „справедлив преход“. Те не се постараха да обяснят на работниците вариантите за бъдещето на техните деца. Двата синдиката се опитват да се правят на посредници, но забравят, че посредникът винаги е независим и неутрален, а те са лидери на една от страните.
Защо не кажат, че не фон дер Лайен и не Денков ще ликвидират „мариците”. Това ще направи пазарът заедно с отговорността към бъдещето на планетата, измерена през цени на въглищните квоти за замърсяване. Профсъюзите вместо да чакат бездейно, трябваше стъпка по стъпка да убедят миньорите да кривнат встрани от рудниците. За да разберат, че модерното развитие няма да клекне смирено до палатките им.
А колелото се движи. С една трета е спаднало производството на енергия от въглища за първите 9 месеца на годината спрямо същия период на 2019 година. Това се дължи на чисто пазарни фактори, без държавата да се е месила въобще. Ангажиментът за 40% намаление след 3 години е много вероятно да бъде изпълнен предсрочно. И гласуваното от предишния парламент предоговаряне да бъде абсолютно обезсмислено.
И, о, чудо! Всичко това действа добре на цените на тока. Тази година са около 4 пъти по-ниски от предишната. От март насам не се изплащат гласуваните компенсации за индустрията просто защото средната месечна цена не превишава 200 лева за мегаватчас. А България и в момента изнася електроенергия за всичките си съседи благодарение на новите чисти и конкурентни мощности. Защото произвеждаме 50% повече от необходимото да се топлим и да си светим.
Лошото е в това, че Бойко и Пеевски са добре. Те вероятно са заложили и следващи подобни кризи. Просто не могат да допуснат обществото да възприеме Денков като качествен премиер и правителството като работещо.
Тяхната сила е в хлебеца и кюмюреца.
Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
