Размножаването бива два вида: полово и безполово. При ПР (половото размножаване) единият пол ходи по другия за продължение на рода. Пример: лъв и лъвица. При БР (безполовото размножаване) никой по никого не ходи. А родът си продължава. Пример: буренът тлъстига и буренката му нямат контакт, но все повече задушават лехата с лука в градината ви.
Държавната администрация е като бурена. Нараства безполово.
През 2005 г. държавните и общински чантаджии са били 85 хил. души, а към края на миналата година са се развъдили до 142 хиляди. Ето върху тази бързина на размножаването трябва да съсредоточим изследователската си енергия.
В САЩ при 332 млн. население има 800 хил. чиновници. В Нидерландия при 16 милиона жители зад държавните бюра са настанени 20 хиляди. В България 6.5 млн. народ бива обслужван от 142 хил. бюрократи.
За качество на обслужването няма да говорим. Но за възнагражденията си заслужава.
Средната заплата в обществения сектор продължава чувствително да изпреварва тази в частния и през последното тримесечие на 2022 г. за пръв път мина психологическата граница от 2000 лв. За последните три месеца на годината заетите в публичния сектор са получавали средна работна заплата без годишните премии в размер на 2015 лв. С годишните премии, дето му викат „ДМС-то”, средното възнаграждение достига 2098 лв. За сравнение, в частния сектор, в който се трудят три пъти повече лица, средните заплати през последното тримесечие са стигнали 1833 лв. без премии и 1922 лв. – с включени „премиални”.
Такова чудо в цивилизования свят няма. Не може този, дето е изкривил наковалнята с чука си, да получава по-малко от този, който криви бюрото с лактите си.
Но и това не е всичко. Един бачкатор в България плаща осигуровки по три линии: личните, които по закон му се удържат, второ, през държавния бюджет – където част от данъците му отива за попълване на дупката в Държавното обществено осигуряване, т.е за пенсиите на сегашните пенсионери, и трето, пак през държавния бюджет – в полза на държавните чиновници, които имат бетонираната преференция да не се осигуряват за сметка на личните си доходи.
Така излиза, че най-скъпият работник в България е държавният чиновник. На година той струва на работодателя си, държавата, т.е. на нас, 26 001 лв. или с 6000 лв. повече от цената на годишния труд на всеки друг работещ в България. Това показват данните на Националния статистически институт.
А само за 7 г. цената на чиновническия труд се е повишила със 77 на сто – ръст, по-голям от който и да е сектор в частния бизнес.
И въпреки че всяко правителство се заканва да ореже бюрокрацията, тя се саморазвъжда като тлъстигата.
Безполовото размножаване на чантаджиите ще продължи. Защото ако умножим броя им по 3-4 (средно членове на домакинството с право на глас), ще се получи горе-долу изборният вот на победител в последните няколко избора за парламент.
Чавдар Цолов
Още актуални коментари – четете тук
