Преговорите са в разгара си, кандърмите текат сутрин, обед и вечер, пишат се и се късат списъци с министри, изобщо – трето раздаване на картите, няма място за майтап! И – срам не срам – отидох при мандатоносителя да попитам – както са се разбъркали картите, няма ли и аз да хвана някоя ръка. Министерства – много, все ще има нещичко и за безпартиен кандидат.
– Не ставаш – рекоха ми. – На нас са ни нужни хора, които да могат да носят политическа отговорност.
Това, за отговорността, съм го чувал – имам гражданска отговорност, скъпичко излиза, но без нея няма начин. Та – продължих да се интересувам – колко скъпа е тая политическа отговорност?
Нищо не струва, казаха ми. Безплатна е.
А, значи затова сума ти народ се натиска за нея! На нас безплатни ни дай, другите отговорности – който си ги има, да си ги носи!
А как се носи това чудо – продължих да се интересувам.
– Зависи – обясниха ми. – Някои си я носят на гръб, други – под мишница, трети – в папки, може и в дамска чантичка, но в повечето случаи – във вътрешния джоб. Но трябва да имаш сако, с яке не става. Политическа отговорност е това – не става да я носиш неглиже.
Имам едно сако вкъщи, от сватбата на детето остана, демоде ще дойде, но ще свърши работа.
Давайте, казах, отговорността, ще я нося, та пушек ще се вдигне! Да видите вие как се носи отговорност! Не като тия, дето докато я пипнат, и я изпускат на земята! Всъщност, извинете за въпроса, ако я изпусна, какво става? Моята гражданска, за която ми смъкват кожата на вноски, е за в случай, че трясна колата и направя беля.
Ако ми катастрофира министерството, какво правим?
Ами, тогава, вдигнаха рамене, ще си я понесеш!
– А как се понася политическа отговорност?
Леко, обясниха ми, казваш, че я понасяш и си готов! Хората държавата фалираха, партиите им се разпаднаха, а те я понасят сякаш нищо не е било и пак са си им председатели. Другите пък парламента разтуриха, бият се в гърдите, че политическата отговорност у тях била за тая работа, пък после – гледаш ги – още недоизтървали тази, а вече поели нова отговорност – да се кандидатират за следващия.
Добре де, рекох, а кой ще плаща за поразиите?
Ами, обясниха ми, вие, дето ги избирате политически отговорните – в случая твоя милост. Това си е твоя политическа отговорност. Вярно, скъпичко ти иде, виж бензинът на какво замяза, но пък поне го има, ние, живот и зраве, ще поемем политическата отговорност да го има и през зимата.
– А ако го няма?
– Тогава ще понесем политическата отговорност – гордо ми отговориха.
Пък аз им казах… Какво им казах?… Сещам се какво им казах…
Моля малките деца и слабонервните госпожици да не слушат… Пък и да слушат – какво от това – ще поема и понеса политическата отговорност за казаното!
Румен БЕЛЧЕВ
Още новини от деня – четете тук.
