Политическият елит пак се стяга за избори. Пак се редят листи, отново има вълнения в партийните редици – кой ще е водач и в кой район, кой ще е подгласник, кой е на избираемо място и кой ще падне под чертата…
Как се селектира българският политически елит?
В кравефермите говедата от елитна порода са получени от генетични кръстоски, за да дават повече месо или мляко. Зеленчуците в оранжериите също са резултат на селекция, сортовете пшеница, царевица или слънчоглед на полето не са поникнали случайно, и те са получени от дългогодишната работа на научни институти и на екипи от учени.
А политическият елит, в чиито ръце даваме управлението на държавата, идва от хаоса. Роден е от случайността. Затова създава хаос и ненормалност в държавата.
В нормалните страни политическият елит не идва случайно във властта, той се формира с години. Доказва се с обществена работа на долни нива.
Много одумваната напоследък /защото танцувала с приятели/ премиерка на Финландия Сана Марин е в политиката от двайсетгодишна – заемала е редица обществени длъжности – вървяла е отдолу нагоре в държавната администрация и с качествата си е показала, че заслужава поста си. Може да танцува с приятели, но никога няма и да є хрумне например да си скрие доходите и данъчната декларация.
А къде сме ние?
Какъв политически елит могат да са такива като Слави Трифонов, Тошко Йорданов или Станислав Балабанов? Единият с мания за величие, другият писач на плоски вицове, третият – стойка на микрофон. Откъде се взе такъв като Карадайъ, който след толкова години в политиката още трудно се изразява на български? Ами пожарникарят от Банкя, чиито обширни културни интереси се простират предимно около футбола – от „Реал” до „Бистришките тигри”? Ами военният пилот, който може в небето да е ас, но в политиката е като фас – човек без въображение, свикнал да изпълнява или да раздава заповеди, да води ескадрила, но не и държава.
Откъде у тези хора се взе самочувствието на елит?
Преди няколко дни бях в едно троянско село – там срещнах истински българи, за които си заслужава да се разкаже.
Единият: веднага след 10 ноември започнал малък бизнес – купил цехче, в което взел да произвежда течност за чистачки, антифриз, бои, лакове… Развил бизнеса и сега има 40 души, на които осигурява работа и високи заплати. Безплатен транспорт и храна на обяд. Бизнесът е почти семеен – всичките му роднини са включени в производството, хората знаят защо работят и са доволни от труда си. Вторият: резбар – прави иконостаси на черкви и манастири – човек на 75 години, пъргав и стегнат, който не се спира да работи – от сутрин до вечер. Не подвива крак пред телевизора да гледа Виктор Николаев или Цветанка Ризова и да вика: ”Абе, кога ще се оправим!”, защото дървото не чака – има поръчки за години напред. Третият: работил за американска фирма в България, оценили качествата му и го поканили на висока длъжност в Щатите. Бил там десетина години и спечелил достатъчно, за да не работи сега, а само да си почива и да си харчи парите – мечтата на много българи… Но той не си почива, дъщеря му е модистка в Лондон, а бащата тук организира шивашко производство на нейните модели – за тях работят шивашки ателиета в Пловдив и в София. Четвъртият: художник – известно име, правил изложби у нас и в Европа, но предпочел живота на село пред големия град – сега реди картините си в двора и в къщата си. Там всичко са изградили сами с жена си – подпорни стени, огради, плочи, чешма… Чешмата е в памет на неговия приятел, художника Димитър Казаков, до нея има малко параклисче „Св. Димитър”, пак в памет на Казаков… Художникът и жена му имат вкус, чувство за естетика, каквото и да докоснат, става красиво…
Никой от тези хора, за които ви разказвам, не ми каза: ”Няма ли държавата да ми вдигне пенсията!” Или баналното: ”Кога ще се оправим?”. Те не чакат нов спасител на България, който да ги оправи, а разчитат на собствените си ръце, на труда и таланта си.
Ето на такива българи аз свалям шапка!
Но на тях медиите не им обръщат внимание. Телевизията ще ви покаже репортаж за Васко Жабата, бездарна чалга – и като музика, и като текст, защото била събрала милиони гледания в Тик-Ток.
Не от Васко Жабата, не от Слави Трифонов и напъните му за президентска република се нуждае България! Няма нужда нито от промени в конституцията, нито от велико народно събрание или от нов месия!
България има нужда от българи като тези, които срещнах в троянското село.
Огледайте се около вас – има ги. Те са за пример, а не Васко Жабата или Слави Чалгата!
М. ВЕШИМ
Още новини от деня – четете тук.
