КЕ МИНУВАМЕ ИЛИ КЕ СЕ РЕПЧИМ?
Преди петнайсетина години, когато Македония още не беше Северна, с един приятел тръгнахме към Охрид. На граничния пункт Гюешево показахме личните си карти на македонския граничар и той ни направи жест с ръка: минавайте!
Обаче моят приятел се спря. Тъй като той бе освен български и италиански гражданин, извади италианската си лична карта:
– А с този документ може ли да мина?
Македонският граничар кимна.
– А може ли друго – продължи моят приятел – да вляза с българската карта, а после да изляза с италианската? Или обратното: сега да вляза с италианската, а после да изляза с българската?
Граничарят го огледа внимателно и го попита:
– Абе ти ке минуваш ли или ке се репчиш?
Ето тази фраза си припомням сега, когато слушам репченето от двете страни на границата.
Македонските политичари и медии се репчат, нашите не падат по-долу. Правим исторически комисии, президентът ни събира политическите партии на консултативен съвет при себе си.
Единствен резултат от консултативния съвет – председателят на парламента ни е заразен с Ковид, а ръководството на държавата – под картина.
Другото остана същото.
В това време в Скопие си избраха нов премиер – и той от Харвард като нашия. Диплома има, желание за компромис – не.
Така напредък в „относите” не се забелязва – нито под хълма Водно, нито под планината Витоша.
Ке минуваме ли напред или ке се репчим?
И кой има полза от репченето?
Единствено Кремъл и Белград, които искат Балканите да не са в Европа, а нашите две държави винаги да са „ на нож” – за Кирил и Методий и азбуката, за царете и царствата, за Гоце и Даме…
Колко ще продължи това?
Човечеството ще стъпи на Марс, ще засели там свои нови градове и ще ни гледа отгоре как ние тук се караме на кого е Гоце Делчев и чии са песните на братя Миладинови.
На македонски /вече има такъв език, колкото и да не го признават нашите политици и езиковеди/ Европейският съюз е Европска заедница.
Заедница идва от „заедно”, а не от „заяждане”.
Кога ще спре заяждането в името на заедницата?
Михал Мишковед
