– Охоо, господин Шишчев! – възкликна доктор Бубучков и се втурна да стисне ръка на депутата, който едва се провря в тесния лекарски кабинет. – И с вас водите и уважаемата си съпруга, колко приятно!
„Уважаемата съпруга“ имаше осанка на багер и също толкова приветливо изражение.
– Аз него водя, докторе – каза Шишчева. – Напоследък не е на себе си.
– Спокойно, ще оправим тая работа! – Бубучков потупа депутата по рамото. – Моля, седнете.
Без да продума, Шишчев вмъкна задните си части между подлакътниците на посетителския стол. Столът изохка веднъж, но после замлъкна.
– Е, какъв е проблемът? – сключи пръсти докторът.
Депутатът не отговори. Съпругата му обаче се прокашля и подобните є на пирожки устни се раздвижиха мазно-мазно:
– Значи, докторе, вие добре познавате мъжа ми. Знаете, има пари. А за да имаш пари и да ги запазиш, няма какво да се лъжем, трябва да си хищен. Като носорог.
Шишчев понечи да възрази срещу зоологическото невежество на жена си, но тя залепи показалеца си върху муцуната му.
– Ти мълчи сега! Та знаете, докторе, мъжът ми е точно такъв. Хищен, агресивен, безскрупулен. Или поне беше.
– Беше? – учудено отрони Бубучков.
– Да, беше. Но сега не мога да го позная. Положението е много лошо.
– В какъв смисъл?
– Ами – запъна се за миг Шишчева – почна да се интересува от проблемите на другите. Говори с тях, грижа го е. Даже… ох, не мога да го кажа.
– Даже какво?
Безформените като асфалтови дупки очи на депутатската съпруга се напълниха с вода и замязаха на кални локви.
– Той дарява, докторе. Представяте ли си? Парите, които с пот на челото сме прибрали оттук-оттам… А преди, като видеше просяк на улицата, му риташе шапката със стотинките и се смееше с глас. Е, вижте го сега!
Народният представител беше забил поглед в земята, сякаш искаше жълтеникавият балатум да се разцепи и да го завие под себе си завинаги.
– Притеснително – констатира Бубучков и се почеса по оредялата коса. – Господин Шишчев, бихте ли навели глава назад?
Поради недостиг на врат, за депутата не беше лесно да изпълни молбата, но все пак направи усилие и насочи лице към тавана. Видя пукнатините, които пробягваха като змийчета, а после и джобното фенерче на доктора. То светна към депутатските ноздри. Отблясък от косъм за момент заслепи Бубучков.
– Дааа – провлачи докторът. – Точно както си мислех. Злокачествено образувание.
Както си седеше, Шишчева за малко да припадне.
– Злокачествено образувание?!?
– Да – мрачно рече Бубучков. – Съвест.
Едрият представител на народа инстинктивно попипа носа си. Вътре имаше нещо твърдо.
– Съвестта при депутатите е доста рядка – каза докторът, – но понякога се среща. Скоро май не сте си бъркали в носа, а, господин Шишчев?
– Не, не си е бъркал, докторе – намеси се съпругата на депутата. – Това лошо ли е?
Бубучков се подсмихна.
– Много. Когато един депутат спре да си бърка в носа, в носната кухина почва да се трупа съвест. Първо прашинка, после две, три… Докато накрая не се образува едно яйце.
– Яйце? – премигна Шишчева.
– А от него – продължи Бубучков – се излюпва гарджето на съвестта. То си свива гнездо в черепа на депутата и при всяка морална нередност кряка и вряка. Просто нетърпимо.
– О, докторе! – изрева депутатшата. – Има ли надежда?
Вместо да отговори, добрият доктор чевръсто извади от чекмедежето си една дълга и тънка метална щипка и я напъха в ноздрите на Шишчев. После рязко дръпна и извади яйцето.
– Искате ли? – предложи го Бубучков на депутата.
Шишчева обаче го изпревари, грабна яйцето и го сдъвка лакомо с все черупката.
– Е, господин Шишчев – прибра щипката докторът, – в брой или с карта ще ми платите?
Депутатът се изправи и се поизтупа.
– К’во да ти плащам, бе?! – изригна той. – За пет секунди работа плаща ли се?! Ай бегай оттука! Фиданке, ай да си ходим!
И Фиданка Шишчева послушно се изниза през вратата барабар със солидния си съпруг. Докторът пък просто беше доволен, че е успял да излекува депутата от злокачественото образувание.
Виктор ЧУЛЕВ
Още актуални коментари – четете тук
