От Мечо Пух българската политика взима много абсурдни идеи, които реализира по смешен начин. От българската политика Мечо Пух не взима нищо – и така си е съвършен. Но ако реши да кльофне в несъвършенството, ще му помогнем, като му подарим някои свои изконни принципи.
Първият е за противното Аз. Имам предвид противоположното, но и противното звучи добре. През 1990 българските комунисти заспаха като престъпната стогодишна просъветска БКП, а се събудиха като невинната европейска девица БСП. Девица – да не се бърка с левица. Само девиците могат с гордост да се хвалят, че са пак тук и пак същите. Е, и „бившите“ комунисти. Наистина, пак са същите – некадърни, крадливи, лъжливи. И любят Русия повече от себе си дори.
После изневиделица дойде Симеон. Или го домъкна котката. Уж цар, той с охота стана премиер. Но пак настояваше да го царосват и придворните го царосваха – нали ръката, която храни, трябва да се целува. А Негово Нищожество, въпреки че борави с пет думи и никога не знае колко е часът, сътвори мантрата „няма ляво, няма дясно“, с която вкара българската политика в популизма, където тя продължава да затъва.
И третата голяма трансформация, свързана с противното Аз, е с Румен Радев. Той заспа президент, а се събуди президент и премиер едновременно. Заспа като човек, призван да спазва Конституцията, а се събуди като нарушител на основния демократичен принцип – разделение на властите. Е, за негова чест, запази автентична част от себе си – заспа като човек на руските интереси в България и се събуди пак като човек на руските интереси в България.
Вторият принцип, който ще подарим на Мечо Пух, е за величието на нищожеството. Велико е да си лидер на партия, но е нищожно да ти викат Копейкин. Велико е да си главен прокурор, но е нищожно да обвиняваш избирателно. Велико е да искаш съдебна реформа, но е нищожно да не знаеш как да я направиш. И прочие слабоумия.
Третият принцип е за ръководната роля на невежеството. Ако си Бойко Борисов и не знаеш кой политически ход е най-добър, не пробвай всичките в един и същи ден, докато уцелиш правилния. Ако си Корнелия Нинова и не знаеш каквото и да било за каквото и да било, не се фукай, че можеш да управляваш най-добре от всички. Ако си Румен Радев и не знаеш как още да угодиш на Русия, не ходи в Южна Африка да търсиш отговора. Направи както обикновено – питай Елеонора Митрофанова, тя знае.
И четвъртият принцип е за двойния стандарт. Аз, дори когато греша, съм прав – всички други, дори когато са прави – грешат. Ченгетата са престъпници, но престъпниците не са ченгета. В Македония има българи, обаче в България няма македонци. Европа ни плаща, но ние обичаме Русия. Такива простички неща имам предвид.
Съмнявам се обаче, че Мечо Пух ще иска да вземе тези наши принципи. Той все пак е твърде умен и ако поиска, винаги може да открие сам Северния полюс-колюс, а не да чака някой друг да му го открие.
Пламен Асенов
