Когато стане дума за националното, сме първи патриоти – скачаме да браним „Аз съм българче”, даже да няма от какво, боим се да не ни отнемат „робството” и да го сменят с „владичество”, плашим се утре да не осъмнем „обезбългарени” и „глобализирани”.
Докато се размахват такива плашила, сякаш не виждаме как става друго: националните ни герои се приватизират за лични цели.
Още преди години „библиотекарският кръжец” около УниБИТ (Университет за библиотекознание и информационни технологии) създаде награда – почетен знак на името на Стефан Стамболов. Хулен или премълчаван в годините на социализма, днес държавникът Стамболов е уж реабилитиран – честват се годишнини, отбелязва се неговият принос за независимостта на България, но по-малко се говори за волята му да се противопостави на Русия и на нейните опити да ни превърне в послушна „губерния”. За което самият Стамболов плати с живота си.
И тая страница от нашата история, вместо да се представя просто и ясно на новите поколения, се замазва. Приятелски кръг, свързан с бившата ДС, си хареса името на държавника и си го ползва като свое. Кои са новите „стамболовисти” – пръв такъв е Димитър Иванов, наричан Митьо Гестапото, последният шеф на Шесто управление на ДС. До него е вярната му другарка в живота Светлана Шаренкова, видна проруска активистка, издателка на вестник „Русия днес”, най-яростната путинска медия, която се разпространява в България.
„Стамболовист” се оказа и Стоян Денчев, предишен ректор на Библиотекарския, бивш член на Мултигруп, сътрудник на ДС. Около тези стари ченгета се оформи т.нар. „библиотекарско-сарайска” групировка – по името се разбира, че следите водят към сараите на Доган и ДПС.
Стамболов е удобен за бившите „шестаци” и „мултаци” – покрай неговата независимост те крият своите зависимости от „матушката”. Под неговата „русофобия” маскират русофилията си. Развяват Стамболов като знаме, раздават почетни знаци с името му, говорят за патриотизъм и се обявяват за продължители на делото му. А иначе делата им са други…
Само погледнете през годините кои са отличените със Стамболовия почетен знак: Ахмед Доган, Георги Първанов, ген.Ангел Марин, Ирина Бокова… Е, тези ли са продължителите на Стамболовото дело? Как ли се обръща в гроба строителят на съвременна България?
Тази година библиотекарско-сарайската групировка чества 170-тата годишнина от рождението на Стефан Стамболов. С почетния знак бе отличен акад. Пламен Карталов – честито, макар като човек на изкуството по би му отивала друга награда, а не на името на политик и държавник.
Както и да е, можеше да връчат знака на Румен Радев – за особени заслуги в навеждането към Русия. Или на Пеевски – за антируски изказвания.
На честването била вицепрезидентът Илияна Йотова. И дръпнала реч за значението на Стамболов като държавник. „За съжаление, и днешната сутрин ми показа, че в България сякаш се забелязва една зле прикрита тенденция за изтриване на българската история” – заявила тя.
Не за изтриване е тенденцията, госпожо, а за замазване… За подмяна и приватизация. И го правят не други, Вие и Вашите приятелчета го правите…
Докато библиотекарите приватизираха и експлоатират името на Стамболов, същото върши Иван Гранитски, агент на ДС с псевдоним Огнян, но със Захарий Стоянов.
Иван-Огнян си хареса автора на „Записките…”, нарече на него свое издателство и от години издава такава соц-идеологизирана книжнина, за която Захарий Стоянов би се срамувал, че се свързва с името му.
Самият медвенски овчар Джендо е писал, като че за днес: „Не се е минало много време от оная епоха, когато можеше да се познае, да се направи разлика между родолюбеца и шпионствующата шуга, но, за жалост, днес твърде мъчно е да се произнесе човек от един път“.
Много се е говорило за бандитската приватизация в икономиката по време на прехода. Колко политици обещаваха да я преразглеждат – нищо не се получи… Минаха години, късно е вече за справедливост.
Късно ли е да спрем приватизацията на националните ни герои – така ли ще ги оставим в нечисти ръце?
Или станалото – станало… Карай да върви!
Михал Мишковед
Още актуални коментари – четете тук
